Решение № 32 от 16.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 95/2020 г.

Решение № 32 от 16.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 95/2020 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. Х. Д. за възобновяване на НОХД № 2159/2017 г. по описа на Специализирания наказателен съд и отмяна на постановената по него присъда от 25.02.2019 г.

В искането се твърди, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и проверката на събраните доказателства, довело до незаконосъобразно приложение на материалния закон, поради невярно възприемане на фактите. Препраща се към отделни моменти от мотивите на присъдата (конкретизирани с посочване на лист и ред), на които се противопоставя собственото на искателя виждане за съдържанието на доказателствените средства. Излагат се аргументи, че единствен източник на информация, обслужващ обвинителната теза, са показанията на свидетелите Д. П. и Б. А.. Съдържа се изложение за съпричастност на трето лице към престъпната дейност. Сочи се още, че съдът е предпочел да се довери на показанията на П., вместо на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Н. Н. (сключил споразумение), който е отрекъл участието си в организираната престъпна група (ОПГ). По отношение на осъждането по чл. 339 от НК, се заявява обсъждане само на обективната страна.

В съдебното заседание доводите се доразвиват от защитника на осъдения, като се поддържа, че аналитичната дейност на съда се изразява в отразяване на свидетелските показания. Твърди се, че според обстоятелствената част на обвинителния акт Д. е организирал престъпната група, но съдът не го е коментирал, а само е маркирал това. Отправените искания са за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по отношение на престъплението по чл. 321 от НК, а по отношение на това по чл. 339 от НК – оправдаване на подсъдимия.

Осъденият Д. участва лично и с упълномощен защитник в касационното производство. Искането за възобновяване на делото се поддържа при направените в него оплаквания и съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно, защото в хода на процеса не са допуснати сочените съществени процесуални нарушения, а част от доводите са недопустими.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С атакуваната по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела присъда, съдът е признал подсъдимия Д. Х. Д. за виновен, както следва:

• в това, че в периода от неустановена дата началото на 2015 г. до 18.01.2016 г. в [населено място] и на територията на област – В., ръководил организирана престъпна група, с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 и чл. 214 от НК, в която участвали Д. В. П., С. М. П., М. С. Х., Н. А. Р., Н. П. Н., П. З. В. и И. И. Т., като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 304 от НПК е оправдан да е ръководил организираната престъпна група от месец януари 2014 г. до неустановена дата от началото на 2015 г.;

• в това, че на 18.01.2016 г. е държал боеприпаси, подробно описани в присъдата, без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода.;

• на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда е осъден и подсъдимият С. П. за извършено в същия период престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК.

Наказателния процес за останалите участници в организираната престъпна група е приключил по реда на глава двадесет и девета от НПК – "Решаване на делото със споразумение"

Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда за възобновяване на наказателните дела.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С изтъкнатите възражения за неоснователно кредитиране на доказателствата, изводими от показанията на свидетелите Д. П. и Б. А., искателят всъщност поддържа, че събраните по делото доказателствени материали не са достатъчна и достоверна основа, позволяваща да се обосноват, направените от съда осъдителни изводи. Това налага да се припомни, че фактическата необоснованост на съдебния акт не съставлява самостоятелно касационно основание, съответно – основание за възобновяване на делото. Проверката в производство по реда на глава тридесет и трета от НПК, чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, при наведените в искането оплаквания във връзка с доказателствената дейност на решаващия съд се ограничава до спазване на процесуалните изисквания за събиране и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване и правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.

Изложените разсъждения в искането за данни, уличаващи трето лице (В. В.) в извършване на престъплението, не могат да бъдат обсъждани. Поднесени под формата на процесуални нарушения, с тях всъщност се иска касационната инстанция да им направи преценка, при това по начина, по който те са разтълкувани от осъдения. Освен това съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията и чл. 46, ал. 1 от НПК единствен орган, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, е прокурорът. Дейността на съда е очертана от рамките, поставени с обвинителния акт, и в тези рамки се е развила настоящата процедура, в която е изследвана дейността на осъдения Д.. На тази основа следва да се отхвърли и възражението, поддържаното от защитата в съдебното заседание, че съдът не е коментирал отразените обстоятелства в обвинителния акт за дейност на Д. по организиране на престъпното сдружение. Признава се обаче, че обвинение за тази форма на изпълнително деяние по чл. 321, ал. 1 от НК не е било повдигнато, поради което претенцията към съда да изследва наличие и на такова поведение, е неубедително. Следва да се каже в тази връзка, че принципно "организаторът" е възможна, но не задължителна фигура за съществуването на ОПГ, защото сформирането й може да е резултат както от активни действия на едно лице, така и в резултат на едновременно съгласуване на волята на три и повече лица.

Избраният от съда начин на изложението в мотивите да пресъздаде съдържанието на показанията на свидетелите, депозирани пред съдебния състав, както и на приобщените от досъдебното производство, в конкретния случай не компрометира качеството на съдебния акт. Извън пресъздаденото съдържание на гласните доказателствени източници в мотивите на присъдата е обективирана аналитичната дейност на съда, от която е видно, че те са проверени и оценени с оглед тяхната убедителност и при съпоставянето им с другите доказателствени средства.

Несъмнено, част от обсъдените показания на свидетелите са относими към съществуването на престъпното сдружение и неговите белези. Това е и обяснимо, защото "ръководенето", като форма на изпълнително деяние, е възможно да се осъществи едва след сформиране на съответното престъпно сдружение, без значение на какъв етап от съществуването му.

Неоснователно е твърдението, че съдът не е оценил коректно доказателствата, свързани с ръководенето на ОПГ от подсъдимия Д., и не е съобразил, че те практически са изводими само от показанията на свидетеля Д. П.. Не се констатират процесуалните пропуски, сочени в искането, по отношение оценката на този доказателствен източник. Показанията не са безкритично кредитирани от съда. Проверката за достоверност на заявеното от свидетеля е проведена чрез внимателно съпоставяне с останалите доказателствени източници. Едва след това съдът им се е доверил, като е изложил аргументирани съображения в кои части прави това. Няма съмнение, че показанията на П. са особено гласно доказателствено средство, поради това, че той е бил част от престъпното сдружение. Това обаче не може да е единствен аргумент за компрометиране на тяхната достоверност. Освен, че свидетелят носи наказателна отговорност за достоверността на заявеното от него, но и източниците на информация за подлежащите на установяване обстоятелства от предмета на доказване по чл. 321, ал. 1, пр. 2 от НК, са ограничени с оглед спецификата на осъществената престъпна дейност и изградената йерархия в сдружението.

Решаващият съдебен състав е намерил съвместимост между показанията на П. и споделената от свидетеля А. информация, относно релевантните факти, който последният е възприел лично. Съдът коректно е отразил в мотивите на съдебния акт, че заявеното от свидетеля А. в протокола за разпит, проведен в хода на досъдебното производство, относно начина, по който подсъдимият Д. е уреждал финансовите си отношения, са обстоятелства, за които той не е добил непосредствени впечатления. Такива коментари, дочути от свидетеля без да е посочен техния източник, възпроизведени в процеса, нямат качество на доказателство и са недопустими. В коментираната част изявленията на А. не са поставяни в основата на осъдителните изводи на съда. Неговите показания обаче, съдържащи данни за срещата, проведена с подсъдимия Д., причината за нея, изявленията на последния пред свидетеля, са годен доказателствен източник и с основание съдът е градил фактическите си изводи върху тях. В тази връзка са и обсъдени показания на свидетелите М. и А..

В отговор на доводите, поддържани в искането, следва да се посочи още, че основните фактически положения в един наказателен процес, какъвто е и настоящият, могат да се изградят на показанията на ограничен брой свидетели, стига те да са установени като достоверни. В този смисъл доводите, че свидетелят Н. Н. е отрекъл и в двете фази на процеса участието си в ОПГ, не допринася за защитната теза, доколкото е установено, че подсъдимият Д. е поставял задачите на свидетеля П., предоставял на него наркотичното вещество, като последният го е предавал на участниците в групата за последваща реализация чрез продажба, а отчитането на получените пари е ставало по обратния ред и подсъдимият е получавал крайната печалба. С други думи, фактът, че някой от участниците не е контактувал директно с ръководителя на групата, не изключва съставомерността на деянието по чл. 321, ал. 1, пр. 2 от НК. Известно е, че за ръководенето на ОПГ, като форма на изпълнителното деяние, е необходимо да е осъществена дейност, изразяваща се в даване на нараждания на един или повече от членовете на групата, като им се възлагат конкретни или общи задачи. В субективен аспект е достатъчно деецът да въздейства пряко върху едно лице и да съзнава и цели то да упражни съответното въздействие върху другите лица, без да е необходимо деецът да познава последните.

Дейността на съда не търпи упрек и за проявена селективност и едностранчивост при изследване на релевантните факти във вреда на подсъдимия, пренебрегвайки неговите обяснения. Напротив, съдът е анализирал депозираните от подсъдимия обяснения, като ясно е аргументирал защо не ги приема за достоверен източник на доказателствена информация относно обстоятелствата от кръга на чл. 102 от НПК. По този начин не е допуснато нарушение на процесуалните изисквания.

Детайлно са обсъдени и веществените доказателствени средства, получени в резултат от експлоатиране на специални разузнавателни средства по отношение на подсъдимите Д. и П. и на свидетелите по настоящето дело П. и Р.. Данните, извлечени от тях, наред с другите доказателства, подкрепят извода на съда за съществуването на трайни и устойчиви връзки между участниците в групата за постигане на посочените цели. Съдържат се и разговори, провеждани от свидетеля Н. Р., в които той обсъжда инициативи на подсъдимия Д. във връзка с оказване на натиск върху определени хора.

С оглед на изложеното касационният съд не намери основания за упражняване на правомощията си за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Специализирания наказателен съд в частта относно обвинението по чл. 321 от НК, тъй като не констатира основателност на поддържаните в искането за възобновяване претенции за допуснати процесуални нарушения.

Доводите, с които се оспорва осъждането на подсъдимия Д. по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, са неоснователни. По същество те представляват собствен прочит на мотивите на присъдата, считайки, че съдът не е отрекъл неговото намерение да предаде боеприпасите на следващия ден, тоест в деня на откриването им при извършеното процесуално-следствено действие. Запознаването с мотивите на съдебния акт изобщо не подкрепя подобно твърдение. Напротив, съдът ясно е отбелязал, че не възприема твърденията на подсъдимия, боеприпасите да са намерени от него закачени на "телта на катинара в торба", което е отхвърлено най-малкото, поради това, че е несъответно на данните от протокола за претърсване и изземване и съставения към него фотоалбум. В допълнение може да се добави и това, че инкриминираните боеприпаси са установени на различни места в обитаваното жилище от подсъдимия, а не само в коментираната "торба". Отхвърлени са и обясненията на подсъдимия, че служител от служба КОС го уведомил по телефона за изготвените документи, свързани с разрешителния режим. В основата на приетата неубедителност на обясненията в тази им част са установените обстоятелства, че лице с името "Н. " не е работил по преписката в тази служба, а и самите документи не са били изготвени към момента на извършеното процесуално действие. За неоснователността на възражението, че съдът е обсъдил само обективната съставомерност на деянието, но не и субективната такава, е достатъчно да се препрати към мотивите на присъдата – л. 58 и сл.

Искането, отправено за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК, очевидно не държи сметка, че касационната инстанция може да упражни правомощието си по чл. чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, само ако приетата от съда по същество фактология не обуславя съставомерно поведение на осъдения. В конкретния случай по отношение на проверяваната присъда този подход е неприложим.

Предвид на изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение