Решение № 4240 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2016 г.

Решение № 4240 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - С. против решение № 52 от 5.05.2016 г. по адм. дело № 3/2016 г. на Административен съд - С..

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че са неправилни изводите на съда за издаване на процесната заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, по подробно изложени съображения в подкрепа на твърденията си. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Й. Р. К. срещу заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба - Й. Р. К., чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. По съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба, иска да бъде оставено в сила решението на административния съд като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С решение № 52 от 5.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3/2016 г. на Административен съд - С. е отменена като незаконосъобразна заповед № 343з-1613/8.12.2015 г. на директора на ОД на МВР - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на младши инспектор Й. Р. К. - младши автоконтрольор първа степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - С., за това, че при осъществяване на контролна дейност по Закона за движението по пътищата, за времето от 19.00 часа на 26.07.2015 г. до 07.00 часа на 27.07.2015 г. в гр. С., със служебен автомобил с рег. № СН 5699 АК, не е използвал монтираните в автомобила безжични микрофони, съгласно "Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа" (Указанията), утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-197/19.02.2015 г.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При извършената правна оценка на фактите, съдът е достигнал до извод, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е постановил отмяната й.

Приел е, че са нарушени процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и правото на защита на жалбоподателя, поради това че:

• липсва заповед за образуване на дисциплинарното производство;

• служителят не е запознат с изготвеното от дисциплинарната комисия становище, с което е приключила проверката;

• същият не е изслушан, съответно не е дал обяснения, с което е нарушен чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 28 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. (Инструкцията);

• нарушен е чл. 207, ал. 3 ЗМВР;

• описаното в заповедта деяние на Й. Р. К. - неизползване на монтираните в служебния автомобил микрофони, не е конкретизирано в достатъчна степен, като не е посочено съответното правило от Указанията, което да е било нарушено.

Административният съд е приел също така, че дисциплинарният орган не е доказал по безспорен начин соченото в заповедта нарушение. Като е отчел наличните по делото данни за констатирани във времето технически проблеми при работа със системата за видеонаблюдение и безжичните микрофони към нея, монтирани в автомобилите на полицейските органи, съдът е формирал заключението, че от липсата на аудио запис не следва еднозначно, че служителят не е използвал микрофоните. За да се приеме наличие на виновно поведение, изразено чрез бездействие (а именно неизпълнение на утвърдените правила за работа със системата за видеонаблюдение), съдът е посочил, че е следвало служителите да бъдат обучени за боравене с техниката, за каквото обучение няма представени доказателства.

Съдът е изложил доводи и относно несъответствието на заповедта с целта на закона, като е посочил, че налагането на наказание във връзка с изпълнението на Указанията не следва да бъде самоцел, а трябва да обезпечава правилното прилагане на тези правила, което може да бъде осъществено само и единствено при технически изправна система (каквато процесната не е била) и при пълноценно проведен инструктаж и обучение на служителите, (каквито в случая не били извършени).

При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Върховния административен съд намира постановеното решение на Административен съд - С. за неправилно, по следните съображения:

Неправилен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед.

Не е налице приетото нарушение на нормите на чл. 206 и чл. 207 ЗМВР. Дисциплинарното производство срещу младши автоконтрольор Й. Р. К. не е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15 ЗМВР, а за нарушение по чл. 198 - 202 ЗМВР. За тези случаи законодателят предвижда, че дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед - същото следва да се счита за започнало с първото действие по установяване на нарушението - арг. в чл. 208 ЗМВР.

В настоящия случай, дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение - сигнал на Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР с вх. № 343002-21/6.08.2015 г. по описа на ОД на МВР - С..

Със заповед № 343з-1300/8.10.2015 г. на директора на ОДМВР - С. е разпоредено извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Със заповедта е назначена комисията, на която е възложено извършването на проверка за конкретно посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина от посочените в нея служители, в това число и Й. Р. К.. Служителят е запознат със заповедта на 19.10.2015 г., видно от извършеното от него удостоверяване, съгласно изискването на чл. 16 от Инструкцията.

В хода на проведеното дисциплинарно производство е спазено и правилото на чл. 18 от Инструкцията. Служителя е запознат с изготвената за резултатите от проверката писмена справка УРИ 343р-10429/05.11.2015 г. на 12.11.2015 г. Налице е и изготвен изричен протокол рег. № 343р-11033/18.11.2015 г., удостоверяващ факта на запознаването с писмената справка, както и с правото му да направи възражения или да даде допълнителни обяснения в срок от 24 часа, считано от запознаването му с резултатите от проверката. Следователно, на лицето е гарантирана възможността да оспори изложените в справката констатации и евентуално да посочи други доказателства, сведения и възражения в подкрепа на твърденията си относно вмененото му дисциплинарно нарушение. В конкретния случай обаче той не се е възползвал от това свое право - от доказателствата по делото безспорно се установява, че в указания 24-часов срок не са постъпили обяснения и/или възражения от Й. Р. К..

Бездействието на служителя, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, да даде допълнителни обяснения или възражения след надлежното му запознаване с резултата от проверката и с правото му да представи обяснения/възражения във връзка с установеното от нея, е израз на субективната му преценка и не може да обоснове нарушение на административнопроизводствените правила, регламентиращи процедурата по разследване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание.

По отношение направеното от първоинстанционния съд позоваване на нормата на чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, която същият е счел за нарушена, следва да се посочи, че този текст на закона е приложим в случаите на образувано дисциплинарно производството при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15 ЗМВР. Настоящият случай не попада в посочените хипотези, поради което разпоредбите на чл. 207 ЗМВР са неотносими към проверката за законосъобразност на проведеното срещу Й. Р. К. дисциплинарно производство.

Необоснован е и изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 27 и чл. 28 от Инструкцията. Видно от данните, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на служителя, дадени в хода на дисциплинарното производство (лист 44 от делото), като е поставил резолюция върху същите на 24.11.2015 г., съгласно изискването на чл. 27 от Инструкцията. Неправилно е заключението на съда, че на практика липсва предвиденото от закона изслушване на служителя/приемане на писмените му обяснения (чл. 206, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 27 от Инструкцията), тъй като даденото от Й. Р. К. обяснение с вх. № 343р-10115/29.10.2015 г. е от дата, предхождаща датата на запознаването му със справката от извършената проверка.

За опровергаването на този извод на съда следва да се съобрази, на първо място, че писменото обяснение на служителя с вх. № 343р-10115/29.10.2015 г. е снето в хода на разпоредената от директора на ОД на МВР - С. проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, с която е започнало дисциплинарното производство срещу него по повод получения сигнал от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. Същото отразява становището на дисциплинарно проверяваното лице във връзка с първоначално постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо ЗМВР, послужили като основание за образуване на дисциплинарното производство срещу конкретни служители на МВР. На следващо място, по отношение резултатите от приключилата проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР Й. Р. К. е имал възможността да даде допълнителни обяснения и направи съответни възражения в указания 24-часов срок, считано от момента на запознаването му с обобщена справка УРИ 343р-10429/5.11.2015 г. Както бе вече посочено в мотивите на настоящото решение, служителят не се е възползвал от тази процесуална възможност по своя собствена преценка, т. е. по зависещи от самия него причини (не са налице данни по делото, сочещи на друг извод). Фактът на непостъпили в срок допълнителни обяснения и възражения от страна на служителя е удостоверен в текста на становище УРИ 343р-11037/18.11.2015 г., изготвено от комисията, извършила проверката.

Анализът на изложените обстоятелства, съобразно нормата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, сочи категорично на извода, че проявеното от служителя бездействие по отношение признатото му от закона право на защита в дисциплинарното производство, не може да обоснове възникването на допълнителни задължения за дисциплинарно наказващия орган да изслуша или приеме обясненията на служителя, извън изрично предвидените в закона хипотези.

В тази връзка, не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, формирани на основание констатираната липса на запознаване на служителя Й. Р. К. с изготвеното от комисията становище УРИ 343р-11037/18.11.2015 г. Законодателят не е предвидил нормативно задължение служителите, срещу които е образувано дисциплинарно производство, да бъдат запознавани със становището на комисията, адресирано до дисциплинарно наказващия орган. Последното се изготвя при приключване на дисциплинарното производство, след като дисциплинарно разследваното лице вече е било запознато с резултата от извършената проверка, т. е. с писмената справка. Със становището не са въведени нови фактически и правни установявания относно съответното дисциплинарно нарушение и неговия извършител, а е представен крайния извод на комисията относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарна отговорност на визираните служители.

При тези обстоятелства и предвид изложените съображения, следва да се приеме, че правото на защита на Й. Р. К. в рамките на воденото срещу него дисциплинарното производство не е било нарушено, а формираните в обратен смисъл изводи на първоинстанционния съд не кореспондират на установените по делото факти и приложимата нормативна уредба. Не се доказват сочените от съда нарушения на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, поради което неправилен и необоснован е крайният извод за наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК спрямо процесната заповед .

Неправилен е и изводът на съда за липсата на установено по безспорен начин нарушение на служебните задължения от служителя.

От събраните по делото доказателства следва, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка УРИ 343р-10429/5.11.2015 г. дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно - в посочените часове на съответните дати, младши инспектор Й. Р. К., по време на осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, не е използвал монтираните в служебен автомобил "О. А." с рег. № СН 5699 АК безжични микрофони, съгласно Указанията, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г., с което виновно е нарушил цитираната заповед и утвърдените с нея правила.

Служителят не е използвал безжичните микрофони, както е посочено в раздел II т. 6, 6.1., 6.2. и 6.9. от Указанията. Съгласно т. 6.1. назначените в наряд служители използват безжичните микрофони, като водачът на автомобила ползва микрофон № 1, втори служител - микрофон № 2. В случая нито един от микрофоните не е бил ползван. Съгласно т. 6.2. микрофоните следва да са постоянно включени, а съгласно т. 6.9. всяко начало на проверка или контакт с гражданин задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутон REC от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутон REC. Посоченото не е било сторено, тъй като, както е отбелязала и комисията в изготвената писмена справка - при изпълнение на посочените изисквания на Указанията и техническа изправност на микрофоните би следвало видеофайловете да бъдат придружени и от аудио запис. П. отношение на процесния случай такъв запис липсва.

Конкретно нарушените от Й. Р. К. правила на Указанията са посочени в справка УРИ 343р-10429/5.11.2015 г., като несъмнено доказано по делото е, че служителят е бил запознат със същата. Деянието, за което на ответника в настоящото производство е било наложено дисциплинарно наказание с процесната заповед, следва да се счита за достатъчно ясно описано както от фактическа, така и от правна страна, в противовес на приетото от първата инстанция.

Служителят е запознат с утвърдените Указания за работа със системата за видеонаблюдение, видно от протокол за проведено обучение УРИ 804р-1517/1.04.2015 г., в който изрично е посочено, че същият е обучен по отношение описанието на системата и нейните технически характеристики, работата със системата и тактиката за контрол, както и с действията, които следва да предприеме в случай на невъзможност да се извършва контрол на пътното движение и патрулно постовата дейност поради повреда, планов ремонт, командироване с друго предназначение или повреда на системата за видеозаписване. Изложените подробни съображения от първоинстанционния съд относно състоянието на системата за видеонаблюдение, и по-конкретно относно изправността на безжичните микрофони, поставяни в служебните автомобили на нарядите и отговорността за тяхната проверка, както и изводът на съда, че служителят не е бил надлежно обучен да работи със записващите устройства, не могат да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от приетите по делото доказателства.

В конкретния случай фактите сочат, че за процесния период на дежурство от 19.00 часа на 26.07.2015 г. до 07.00 часа на 27.07.2015 г. служителят не е докладвал данни за каквито и да е технически проблеми със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобила, такива не са отразени писмено нито в изготвен доклад, нито в ежедневния отчет на наряда, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. Това обстоятелство опровергава приетата за установена от съда вероятност от технически повреди на системата, които да са довели до безвиновно неправилно използване на същата при работата на служителя. Не са представени доказателства по делото, установяващи по категоричен и безусловен начин, че за целия период на посоченото дежурство на Й. Р. К. е била налице техническа неизправност на системата за аудио запис, монтирана в служебния му автомобил, за която повреда служителят обективно да не е могъл да узнае и която не попада в обхвата на дължимите от негова страна действия, съгласно дадените инструкции за работа със системата за видеонаблюдение.

По делото не се спори, че спазването на МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г. и утвърдените с нея специфични Указания е част от служебните задължения на служителите, за които тези правила се отнасят. Поради това изпълнението на дейността им при неспазване на специфичните изисквания, въведени с Указанията, правилно е определено от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение трето ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание.

При така установените факти следва изводът, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираните по-горе правила за работа, с което е изпълнена хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган и същият е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 ЗМВР.

Данните по делото не подкрепят извода на съда, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона. Дисциплинарното наказание е определено в съответствие с нормата на чл. 200, ал. 1 и 2 ЗМВР и при спазване на правилото по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Същото е постановено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото е определено в минималния законоустановен размер на наказанието "порицание", с което следва да бъде санкционирано виновното неизпълнението на служебни задължения или на заповеди.

По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение, с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на Й. Р. К. е отменена, е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на служителя срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и предвид заявеното от касационния жалбоподател в настоящото производство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С., се дължат такива в размер на 200.00 (двеста) лева, по 100.00 (сто) лева за всяка инстанция, определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение