Решение № 23 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 518/2008 г.

ВКСI търговско отделение17.02.2009 г.докладчик Мариана Костова

Диспозитив

Оставя без уважение молбата на "Б." Е. от 11.12.2007 г. с която се иска отмяна на влязло в сила решение от 8.1.2007 г. постановено по гр. д. № 1194/2004 г. на състав на Софийски градски съд, IV "а", Търговска колегия, първо отделение.

Мотиви

Решение № 23 от 17.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 518/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 218а, "б" и сл. от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) и е образувано по молба на "Б" Е., гр. С. от 11.12.2007 г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение от 8.01.2007 г., постановено по в. гр. дело № 1194/2004 г. на СГС, с което е отменено решението на СРС от 31.01.2002 г., постановено по гр. дело № 126/2000 г. на СРС и е постановено решение, с което е уважен искът на Е. В. Д. И. с фирма "Б" за сумата от 4532 лв., ведно със законната лихва и направените по делото разноски, по иск за неизпълнение на договор за консигнация. Молителят твърди, че му е нарушено правото на участие в процеса с приложеното от въззивния съд правило на чл. 51, ал. 4, чл. 46, чл. 48 ГПК (отм.), че адресът на управление на дружеството е действащ, не е променян и че това е личния постоянен и настоящ адрес на управителя на дружеството Б. Б. Молителят счита, че приложените по делото призовки не са оформени по надлежен начин и ако има оформена призовка тя не е получена от него. Ответникът Е. В. И. не взема становище по изложените в молбата основания за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 8.01.2007 г., постановено по гр.дело № 1194/2004 г. Софийски градски съд, IVа гражданско отделение е уважил искът на Е. В. И. срещу касатора и ответник по делото "Б." Е. за неизпълнение на неименуван облигационен договор (продажба на стоки), ведно с лихви и разноски. Решението е влязло в сила на 8.01.2007 г. и е узнато от молителя от връчената му призовка за доброволно изпълнение на 12.09.2007 г. Молбата за отмяна е подадена при действието на отменения ГПК на 11.12.2007 г., т. е. същата се явява допустима, защото е подадена в преклузивния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Разгледана по същество молбата е неоснователна. Молителят иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение като се позовава на нарушаване на правилата за призоваване от въззивния съд и нарушаване на правото му на участие в процеса чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). При преценка на данните по въззивното дело, твърдяното основание за отмяна не се установи. Дружеството е представлявано от пълномощник - адв. К. Ч. нея дружеството е било призовано за съдебното заседание на 7.03.2005 г. След получаване на призовката за съд.заседание на 7.03.2005 г. адв. М е подала молба по делото, с която е отправено искане до съда призовките и съобщенията по делото да се изпращат на адреса "Б" Е. поради липса на връзка с доверителя й. По организационни причини делото е насрочено за ново съдебно заседание на 6.11.2006 г. Пълномощникът е получил призовката за съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество и е постановено атакуваното съдебно решение. При тези данни за призоваването на ответника следва да се приеме, че страната е била редовно призована за съдебно заседание на 6.11.2006 г. Призоваването на страната по делото може да бъде извършено лично или чрез нейния пълномощник (чл. 46, ал. 1 и чл. 48 ГПК отм.). Когато призоваването се извършва чрез пълномощника, съгласно чл. 47, ал. 2 ГПК (отм.) адвокатът на страната не може да отказва получаването на призовката на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 23 ГПК (отм.), отказ от пълномощно, направено по реда на чл. 24 ГПК (отм.), както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася до инстанцията, за която е призоваването. В случая не е налице нито една от посочените предпоставки на закона. Ответникът е призован чрез пълномощника си, защото призовките изпращани до адреса на управление, са връщани в цялост, че на адреса такова дружество е непознато. По делото не е представена молба от страна на дружеството-ответник за оттегляне на пълномощията на адв. К, нито е представена молба от нея за отказ от даденото от доверителя пълномощно за да има основания съдът да не осъществи призоваването на дружеството чрез пълномощника му. Подадената до съда молба за призоваването на дружеството на адреса на управление няма съдържанието на молба за отказ от представителство, с което следва да бъде обяснено и получаването на призовката от пълномощника за последното и единствено по същество съдебно заседание 6.11.2006 г. Подадената в настоящото производство декларация от адв. К не променя горните изводи на съда. Отказът от процесуално представителство на доверителя трябва да бъде заявено недвусмислено по реда на чл. 24 ГПК (отм.) по висящото дело и едва тогава ще бъде прекратена неговата представителна власт. До оттегляне или отказ от упълномощаването извършените от пълномощника процесуални действия запазват своята сила (чл. 23 ГПК отм.), поради което получаването на призовката от адв. К за съд. заседание на 6.11.2006 г. представлява валидно извършено процесуално действие. В заключение, въззивният съд не е нарушил правилата за призоваване на страната, поради което не са налице основанията на чл. 231, ал. 1 б"е" ГПК (отм.) за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение