Решение № 3604 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2018 г.

Решение № 3604 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Целев" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Н. Б. срещу решение № 994/03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3582/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 30-0303871/13.10.2017 г., издадена от директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. С., ул. "В." № ... и забрана достъп до него за срок от 10 дни, потвърдена с решение № 478/17.11.2017 г. на директора на ТД на НАП - П. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска да бъде отменено, като се отмени и атакуваната заповед по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П. в представен по делото писмен отговор, оспорва изцяло жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурор при Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 994/03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3582/2017 г. по описа на Административен съд - П. е отхвърлена жалбата на "Целев" ЕООД против заповед № 30-0303871/13.10.2017 г., издадена от директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване" на търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. С., ул. "В." № ... и забрана достъп до него за срок от 10 дни. За да постанови решението си, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по приходите и при издаването и не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Решаващият съд е приел, че издадената заповед е в съответствие с материалния закон, като систематизирани мотивите в тази насока се свеждат до следното: в заповедта се съдържат мотиви, като ПАМ е наложена с оглед констатирано нарушение от търговеца по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 вр. чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Прието е за безспорно обстоятелството, че на посочените в заповедта дати от 15.09.2017 г. до 18.09.2017 г., дружеството не предава по установената дистанционна връзка на НАП, актуални данни за наличното количество гориво евродизел - изпращани са нулеви данни към НАП, което представлява неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът не е кредитирал представеният протокол от 11.10.2017 г., съставен от експерт продажби "Галилео БГ" АД, в който е посочено, че на 15.09.2017 г. е подаден сигнал за неработеща нивомерна измервателна система на бензиностанция, собственост на "Целев" ЕООД и на 19.09.2017 г. е установено, че кабелът е бил прекъснат на две места, след което е възстановен с мотиви, че протокола е съставен за целите на установеното при проверката и след нея. От представената административна преписка и приложена справка за регистрирани съобщения за прекъсване или възстановяване на връзката на ЕСФП по номера на фискалното устройство, съдът е установил, че има регистрирани прекъсвания единствено на дати 15.09.2017 г. в рамките на девет минути, и на 16.09.2017 г. в рамките на десет минути, но сочещи нарушена връзка с колонката, а не с резервоара. Отделно от изложеното съдът е приел, че не е налице отбелязване от страна на дружеството за твърдяния проблем за нарушена комуникация между нивомерната система и централното регенериращо устройство, не са налице и възражения или каквито и да е обяснения от страна на дружеството при извършената проверка и съставения протокол, подписан от управителя на дружеството, относно евентуални технически проблеми. С оглед установената фактическа обстановка, съдът е приел, че органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за ПАМ, а наведените доводи за значимост на нарушението, превенция на същото, касаят продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, а заповедта е намерил за правилна и законосъобразна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителна административна мярка с оспорената пред съда заповед. Възражението за липса на фактически основания за налагане на принудителна административна мярка е неоснователно. На 28.09.2017 г. е извършена проверка на търговеца, обективирана с протокол сер. АА № 0302871/28.09.2017 г. и на 10.10.2017 г. с протокол сер. АА № 0303232/10.10.2017 г. в търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. С., при които е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 3 от наредбата и не предава на НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво - евродизел в резервоар с вместимост 15 462 л. колонка 1 и колонка 2 за съхранение на горивото в обекта за периода от 15.09.2019 г. до 18.09.2017 г. Нарушението е установено и от разпечатаните и представени КЛЕН-ве на дата 10.10.2017 г. при документална проверка за периода 15.09.2017 г. до 18.09.2017 г., вкл. от регистрираното в обекта ЕСФП-модел "Датекс FP 550-05 KL с ИН на ФУ OS001820 и ИН на ФП 58004332, от които е видно, че данни за наличното количество евродизел в резервоар с вместимост 15 426 л., колонка 1 и колонка 2 не са предадени при извършени на 15.09.2017 г. - 10 броя зареждания с гориво на стойност 7408,71 лв., на 16.09.2017 г. за 7 броя зареждания с гориво на стойност 1871,97 лв., за 17.09.2017 г. за 5 броя зареждания с гориво на стойност 3 100,43 лв. и за 18.09.2017 г. за 4 броя зареждания с гориво на стойност 3044,75 лв. Протоколът за извършена проверка от органите на НАП на основание чл. 50 от ДОПК е годно доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства, същият е подписан от управителя на дружеството, присъствал на проверката, без възражения и обяснения, относно констатираните обстоятелства. Предвид представените протоколи правилен е изводът на съда, че е доказано извършването на нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества гориво в резервоарите на обекта. Спорното обстоятелство е дали при така установената обстановка са налице законови условия за налагане на принудителна административна мярка. Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Административния съд е изложил подробни мотиви за всяко едно от относимите към спора обстоятелства. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието за неоснователно възражението на лицето, че данни за наличното количество гориво не са подавани, поради технически проблем. Както правилно е отбелязал съдът, представеният протокол от 11.10.2017 г., съставен от експерт продажби "Галилео БГ" АД гр. С., установяващ подаден на 15.09.2017 г. сигнал за неработеща нивомерна измервателна система на бензиностанция, собственост на касатора, както и че на 19.09.2017 г. е установено прекъсване на кабела на две места, след което е възстановен е съставен на 11.10.2017 г., след датата на извършване на проверката на 10.10.2017 г. и правилно не е кредитиран от съда, като съставен за нуждите на проверката и след нея. В тази връзка наведените в касационната жалба оплаквания по отношение некредитирането на това доказателство са неоснователни. Правилно от доказателствата по делото съдът е преценил, че при извършените проверки на търговския обект и съставените протоколи, подписани лично от управителя не са изложени възражения или каквито и да е обяснения и твърдения за възникнал технически проблем на посочените в протоколите дати. Правилно и обосновано е направено и тълкуване на закона, относно същността на принудителната административна мярка, нейните основни функции, и защо същата е в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Наложената принудителна административна мярка, съответства на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Правилно съдът е отхвърлил възражението за липса на нарушение предвид съставения акт за установяване на административно нарушение на 24.10.2017 г., приложен по делото, като обстоятелството че към датите на извършване на проверката, нарушението е било отстранено е ирелевантно за законосъобразността на наложената ПАМ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. При този изход на спора дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,