Решение № 15229 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5142/2013 г.

Решение № 15229 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5142/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Благоевград, срещу решение № 381 от 12.03.2013 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 36/2013 г., с което е отменен отказ на заместник-кмета по строителството и сигурността на Община Благоевград, обективиран в писмо изх. № 0101-809/9.10.2012 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Христов са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложено е, че оспореното писмо има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Алтернативно се поддържа, че дори и да се приеме, че писмото е административен акт, то в случая е налице влязъл в сила мълчалив отказ, доколкото заявлението на Евгений Терзийски е подадено на 24.09.2012 г., а жалбата пред АС - Благоевград е подадена през м. януари 2013 г., към който момент мълчаливият отказ на административния орган е влязъл в законна сила. Претендира се отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на Евгений Терзийски. Ответникът по касационната жалба - Евгений Терзийски с писмен отговор и защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на оспореното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни касационни основания, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административния съд - Благоевград се е развило по жалба на Евгений Терзийски срещу отказ на заместник-кмета по строителството и сигурността на Община - Благоевград, обективиран в писмо изх. № 0101-809/9.10.2012 г., с което му е отказано издаване на скица за имот в кв. "Казармата" МО по плана на гр. Благоевград. За да отмени постановения отказ, съдът е приел, че оспореното писмо представлява отказ от извършване на административна услуга, засягащ права и законни интереси на оспорващия, представляващ индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК. На следващо място съдът е преценил, че отказът е издаден, без да бъде изследвана допустимостта на заявлението и спазване формата на искането за откриване на административно производство. Приел е, че са нарушени разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 от АПК, а именно подателят на заявлението не е бил уведомен за нередностите в подаденото от него такова и не му е била дадена възможност за отстраняването им в предвидения от закона срок. Нередовностите и пропуските в заявлението са послужили като основание за директен отказ от извършване на заявената административна услуга. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Административният съд - Благоевград законосъобразно е приел, че оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № 0101-809/9.10.2012 г. на заместник-кмета на Община Благоевград по строителството и сигурността, представлява отказ от извършване на административна услуга, който покрива хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК, а именно представлява отказ от издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. Не може да бъде споделено становището на касационния жалбоподател, че процесното писмо има само уведомителен характер, доколкото безспорно исканата от заявителя скица не е издадена, като отказът и причините за него са обективирани именно в процесното писмо. В случая исканата от заявителя скица е документ, който сам по себе си не удостоверява права, но е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права на заявителя в друго производство, в което наличието на съответната скица е предпоставка за провеждането му. Неоснователно е и алтернативното възражението на касатора, че към момента на подаване на жалбата пред съда, е бил налице влязъл в сила мълчалив отказ на административния орган да издаде исканата скица, с което имплицитно се поддържа недопустимост на съдебното решение. Дори и административнят орган да не се е произнесъл в сроковете по чл. 57 от АПК, доколкото същите са инструктивни, непроизнасянето в тези срокове не преклудира правото на административния орган да се произнесе с изричен административен акт след изтичане на срока, както и не преклудира правото на адресата да оспори постановения по-късно изричен административен акт (в този смисъл е Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. дело № 3/76 г., Пленум на ВС, т. 8). Законосъобразно е приетото от съда, че процесният отказ е постановен в нарушение на чл. 29 и чл. 30 от АПК. По делото не се спори, че в заявлението не е посочено дали се иска издаване на скица за поземлен имот или за урегулиран поземлен имот, както и от кой план се иска издаване на скица - от кадастрален, регулационен или помощен план. Също така имота, за който се иска скица не е индивидуализиран чрез посочване на неговия планоснимачен или друг номер. В тази връзка точно е установеното от съда, че така подаденото заявление съдържа недостатъци, които са били пречка за произнасяне от страна на административния орган. При констатиране на тези нередовности, органът е следвало, в изпълнение на задълженията си по чл. 30 от АПК да уведоми заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Вместо това органът неправомерно е постановил директен отказ от извършване на административна услуга, при игнориране правилата на чл. 30 от АПК. След като преценката на административния орган за постановяване на отказ от издаване на скица е направена при нередовно заявление, несъдържащо всички необходими данни за извършване на административната услуга, то последното препятства осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху така постановения отказ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати на рушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото не е необосновано. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение