Решение № 363 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14307/2009 г.

Решение № 363 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14307/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аурубис - България" АД срещу решение № 43/31.07.2009 г., постановено по адм. дело № 591/2009 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № К-47-0331/30.04.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична, в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение по ЗДДС от датата на възникване на задължението като неправилно. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в писмена защита. Моли решението да бъде отменено в частта, с която са определени като дължими лихви върху определения за внасяне ДДС от датата на възникване на задължението. Митните сборове са взети под отчет на 15.05.2008 г. и са платени на 21.05.2008 г. - в дадения 7-дневен срок по уведомление от преди взимане под отчет на митните сборове и лихва не се дължи. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Столична по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение № К-47-0331/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение по ЗДДС от датата на възникване на задължението. В мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000117/26.03.2007 г. е оформен митнически режим допускане до свободно обръщение с освобождаване за крайно потребление на меден концентрат от Македония с изчислени митни сборове по провизорна фактура № 933.07.1.08/Р/01.03.2007 г. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, завършила с протокол за заключително обсъждане и доклад № 13/14.11.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В доклада е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалните фактури, получени след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Според съда е изпратено съобщение на касатора от 14.02.2008 г. по чл. 206, ал. 1 ЗМ, че следва да заплати задължение по процесното ЕАД в 7-дневен срок от съобщението на основание чл. 199, ал. 1, т. 7, чл. 202, ал. 1, т. 4 и чл. 203, ал. 1 ЗМ На 30.04.2008 г. е издадено процесното решение на началника на Митница София, с което са определени като дължими за вземане под отчет 9060 лв. ДДС за доплащане, ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението до окончателното погасяване. Съдът е приел, че оспореното пред него решение на началника на Митница София е издадено от компетентен орган, който представлява митнически орган по § 1, т. 9 ЗМ. Приел е също, че на основание чл. 54 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС възниква задължение за заплащане на лихви върху дължимият ДДС от датата на възникване на митническото задължение, която според чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗМ и чл. 201 § 1 и 2 МК е датата на приемане на митническата декларация. Съдът е приел, че на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Според съда касаторът е в забава за плащане на митните сборове от деня на подаване на ЕАД и правилно с оспореното решение са определени лихви за плащане от тази дата. Правилно съдът е отхвърлил доводът на касатора за липса на мотиви в оспореното решение. Обосновано е отхвърлил и довода на касатора за приложение на чл. 214 § 3 МК, касаещ компенсаторни лихви като неприложим в случая, който се урежда от чл. 232 § 1 б. "б" МК. Изискването в чл. 232 § 1 б. "б" МК митните сборове да не са платени в срок, за да се определят лихви според съда не променя факта, че срокът за плащане е определен в закона - датата на подаване на митническата декларация и е направил извод, че жалбата е неоснователна. Приел е също, че щом не е спазен дадения от митническите органи срок в уведомлението от 8.02.2008 г., изтичащ на 22.02.2008 г. дружеството дължи лихви от датата на възникване на задължението до датата на погасяването му. Уведомлението за дължим допълнително ДДС по процесната ЕАД от 8.02.2008 г. е връчено на касатора на 14.02.2008 г. По чл. 232 § 1 б. "б" МК, когато митните сборове не бъдат платени в определения срок се събират с лихва за забава. начислена върху размера на сборовете. По чл. 232 § 2 б. "в" МК митническите органи могат да не събират лихва, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащане. Този текст позволява срокът за плащане да бъде нарушен с пет дни по преценка на митническите органи, но изисква срокът да е определен. Неправилен е изводът на съда, че срокът за плащане е определен в закона и МК, и това е датата на подаване на митническата декларация. От възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221 § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Неправилно съдът е приел, че в МК няма текст, който да изисква допълнително уведомяване след вземането под отчет. По чл. 222 § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване по чл. 221 § 1 МК, като по чл. 222 § 1 б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. Уведомлението от 8.02.2008 г. съдържа срок за плащане, който не е срока по чл. 222 § 1 МК, даден след вземане под отчет на митните сборове, който е релевантен по чл. 232 § 1 б. "б" МК за определяне от кой момент текат лихвите за забава. Съдът незаконосъобразно е приел, че срокът за плащане е датата на подаване на митническата декларация. В случая страните не спорят, че дължимият ДДС е платен на 21.05.2008 г. - 7 дни след вземане под отчет на задължението на 15.05.2008 г. С решението не е даден срок за доброволно плащане, нито след взимането под отчет на вземането на 15.05.2008 г., поради което в нарушение на чл. 232 § 1 б. "б" МК в акта са определени лихви от възникване на задължението с подаване на ЕАД. В този смисъл е решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС, в което изрично се изисква да е определен и неспазен срок за плащане на задължението след вземането под отчет, за да се определят лихви за забава на длъжника по чл. 232 МК. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на решението на началника на митницата в частта, с която е определено да се събират лихви за забава от възникване на задължението до окончателното му изплащане. Следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 773,23 лв. за двете съдебни инстанции на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,