Решение № 10530 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5028/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Б. К. К. с адрес в гр. София, [жк], [адрес] с [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Кадънкова, против Решение № 9121 от 06.03.2026г. на Административен съд- София - град по адм. дело № 7642/2025г. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение № 2153-21-186/26.06.2025г. на директора на ТП на НОИ- София - град. С него се оставя без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер]/14.03.2025г. на длъжностно лице по ПО в частта, за датата, от която е отпусната пенсията за инвалидност, поради общо заболяване. Поддържа касационната жалба, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ- София град, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид в отговор и становище, за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. К. срещу цитираното решение на директора на ТП на НО- София - град. Възражението е за незаконосъобразност на решението и разпореждането в частта им за началната дата на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Счита, че това следва да е дата 21.02.2024г. на която е хоспитализирана в клиника "МБАЛ Света Анна", а не от дата 06.12.2024г., посочена като дата на инвалидизиране в решение на ТЕЛК. Съдът е разгледал по същество жалбата, която отхвърлил с мотиви както следва: "Със заявление от 05.02.2025 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност порази общо заболяване / ИОЗ /във връзка с ЕР № 90242/17 от 24.01.2025 г. на ТЕЛК, с определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 100 % без чужда помощ и дата на инвалидизиране - 06.12.2024 г. С обжалваното разпореждане [номер] от 14.03.2025 г. пенсията била отпусната от 06.12.2024 г. - дата на инвалидизиране. Претенциите на жалбоподателката били, че началната дата на пенсията й е неправилно определена, и те са приети за неоснователни. За да постанови решението, ответникът се е позовал на следното: Съгласно чл.73 ал.1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се пораждала от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа от датата на заявлението по чл. 94 от КСО. Определянето на трайното намаляване на работоспособността, както и какви са видът и степента на увреждането, и датата на инвалидизиране се установявало от експертизата на работоспособността по ред, предвиден в Наредбата за медицинската експертиза и Закона за здравето. Посочената експертиза се извършвала от специализирани органи Териториална експертна лекарска комисия и Националната експертна лекарска комисия / ТЕЛК и НЕЛК/. Датата на инвалидизиране се определяла от компетентния орган, който извършвал експертизата на намаляването на работоспособността. Съшият издавал административен акт и в него посочвал датата инвалидизиране. Въз основа на издаденото експертно решение на ТЕЛК, в който е определил степента на трайно намалената работоспособност, датата на инвалидизиране и срока на инвалидизиране, длъжностното лице по ПО прилагало разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата на пенсиите и осигурителния стаж. Правната уредба на датата на отпускане на пенсиите била в чл. 94 от КСО. По силата на ад. 1 на посочената норма, пенсиите и добавките към тях се отпускали от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите били подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускали от датата на подаването им. Цитираният текст на чл. 94, ал. 1 от КСО, съдържащ общото правило за началната дата на пенсиите, предвиждал две хипотези за определянето й: Първата хипотеза предпоставяла спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи с него изискуемите документи за преценката на претендираното право. Втората хипотеза включвала случаите, когато двумесечният срок от датата на пораждане на правото на пенсия е пропуснат, независимо от причините, които били правно ирелевантни и заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на този определен в чл. 94, ал. 1 от КСО срок. В този случай пенсията се отпускала от датата на подаване на документите пред компетентните пенсионни органи. Според чл. 94, ал. 3 от КСО, извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпускала от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране били подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на HEЛK по отношение на правоимащото лице. Сочи се, че жалбоподателката е придобила определения процент функционален дефицит на 06.12.2024 г. и в конкретния случай 2-месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО се броял от датата на придобиване на правото - 06.12.2024 г. и изтичал на 06.02.2025 г. Заявлението за пенсиониране било подадено на 05.02.2025 г., което попадало в коментирания преклузивен двумесечен срок. С оглед на последното обстоятелство, пенсията не можело да бъде отпусната от друга дата, освен датата на придобиване на правото - 06.12.2024 г. Длъжностното лице по ПО, предвид обвързаната си компетентност, било длъжно стриктно да приложи коментираната разпоредба, без право на преценка и съобразявайки се единствено с обстоятелството, дали в посочения в нормата 2-месечен срок е подадено или не заявление за отпускане на пенсия, като определящо началната дата на пенсията. С тези мотиви е потвърдено разпореждането на длъжностното лице по ПО. По фактите, съдът намира, че описаните в решението обстоятелства за подаденото заявление, представените документи, тяхното съдържание и за развитието на производството са непротиворечиви и се установяват безспорно от доказателствата по делото. При тези факти, съдът намери следното: Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Решението и разпореждането са издадени от компетентни длъжностни лица. Разпореждането е издадено от компетентно длъжностно лице по ПО, по см. на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, за което по делото е представена като доказателство Заповед 1015-21-247/04.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ- София град. Решението е постановено от компетентен орган също – Директор на ТП на НОИ- София град. Решението е издадено и в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа обективно и пълно описание на фактическите основания от значение за делото, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които са отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Относно съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон и с неговата цел съдът намира следното: Спорът по делото е правен и се свежда до отговор на въпроса, налице ли са сочените от НОИ основания за определяне на датата на получаване на пенсията от 06.12.2024г. - посочена за дата на инвалидизацията в таблицата към т. 12 към ЕР 90242/24.01.2025г. или следва да се определи от датата на първото постъпване за лечение на жалбоподателката -21.02.2024г., посочена в анамнезата на същото решение. Чл. 71 от КСО предвижда, че лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – чл. 72 КСО. Според чл. 73 КСО, Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Ал. 3 на същия предвижда, че извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. От доказателствата по делото се установи, че с ТЕЛК решението на жалбоподателката е определена инвалидност 100%, считано от 6 декември 2025г., приета за дата на инвалидизацията и посочена в таблицата към т. 12 на ЕР. Тази дата е посочена за дата на инвалидизацията в експертното решение, въз основа на което е издадено ТЕЛК решението. Неоснователно е искането за такава дата да се определи тази на първото постъпване на жалбоподателката в болница “Света Анна“, когато е констатирано заболяването. С ТЕЛК решението се определя процент неработоспособност на база анализ на документи. При определяне на този процент комисията е взела предвид не само документите от първоначалното постъпване в болница, но и тези за последващото развитие на болестта, предвид и резултата от проведените лечения в периода от февруари 2024 до декември същата година и хода на заболяването. Изрично е посочено, че този процент неработоспособност е относим към датата на насочване за ТЕЛК(6.12.2025г.), което заключение се базира на данните за моментното състояние на жалбоподателката, взети предвид от медицинските документи за лечението и състоянието й, удостоверено във всички документи, описани в анамнезата й, а не само на началната диагноза. Т.е. не се касае за грешка в ТЕЛК решението, което е взето предвид при постановяване на разпореждането. На следващо място, с оспорване на тази дата жалбоподателката няма да постигне целения ефект – придобиване право на пенсия от 24.02.2025г., а напротив би постигнала резултат, който не е в неин интерес. Датата на отпускане на инвалидна пенсия се определя от нормата на чл. 94, ал. 1 и 3 от КСО, която е със следното съдържание: „Чл. 94.