Решение № 14717 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2010 г.

Решение № 14717 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и е образувано по жалбата на Станимир Делчев Сталев от гр. Момчилград против заповед № К-4831 от 28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1 и чл. 222, ал. 1 предложение първо, чл. 224, ал. 2, т 1 и 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗМВР, в качеството му на държавен служител в МВР - категория "Г" II степен му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно административния орган е приел, че е налице нарушение по чл. 222, ал. 1 от ЗМВР - системно неспазване на сроковете по НПК. Не е извършена обстойна проверка на деянието, не е взета предвид тежестта на нарушението. Твърди се, че цитираните в заповедта досъдебни производства са приключени в предвидените в НПК срокове, а ако е било констатирано забавяне, то това се дължи на организацията на деловодната система в МВР и още, че акта е немотивиран, не е постановен в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 264 от ППЗМВР относно реквизитите на заповедта. Претендира отмяната му. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в представени в съдебно заседание писмени бележки. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваната заповед на Сталев като държавен служител в МВР на длъжност старши разследващ полицай в ОД на МВР-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина се изразяват в това, че в условията на системност по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, за времето от 04.05.2009 г. до 19.02.2010 г. е просрочил срока за разследване на 22 досъдебни производства: като просрочването е от 3 до 19 дни с което не е изпълнил длъжностното си задължение да изпълнява възложените му задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписано в длъжностната му характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател" в МВР. В рамките на проведеното дисциплинарно производство, жалбоподателя е осъществил правото си на защита, представяйки писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР под формата на докладна записка с рег. № 4333/30.03.2010 г. С него той оспорва констатациите, изложени в предложение от 08.03.2010 г. на прокурор от Районна прокуратура - Кърджали орган, издадено въз основа на таблица към справка вх. № 225/04.03.2010 г. Приложената таблица съдържа данни за всички дознателски преписки, чиито срок по чл. 234, ал. 1 НПК са били пропуснати (по № на ДП и дата на изтичане на срока по НПК), дата на изпращаното им на прокурор, както и брой дни закъснение. По отношение на процедурата по издаване на обжалваната заповед: за конкретният случай приложение намира разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР, съгласно която издаването на заповед за започване на дисциплинарно производство не е задължително действие на наказващия орган в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, когато данните са за извършено дисциплинарно нарушение извън предвидените в чл. 227, ал. 1, т. 2-10 от ЗМВР, т. е. са за дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР или по чл. 225 - 229 от същия закон. Регламентираното в чл. 228 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина не е сред нарушенията, при наличието на които е задължителна предвидената в чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР процедура, включително издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство. В конкретната хипотеза, при налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", за дисциплинарно-наказващият орган, по силата на чл. 223, ал. 3 от ППЗМВР е задължителен редът по чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР, който не предвижда посочените от жалбоподателя като неизвършени действия на наказващия орган - а именно - издаване на изрична заповед за извършване на проверка, или за започване на дисциплинарно производство. По отношение на спазване изискванията за форма и съдържание на обжалваната заповед: настоящата съдебна инстанция намира, че същата е законосъобразна - издадена е в съответствие на чл. 246 от ППЗМВР. Административният орган е установил конкретните фактически обстоятелства, поради което е издал мотивиран индивидуален административен акт. Въведеното с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изискване към формата на административния акт е за наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. Посочването на тези основания не следва да е произволно, тъй като първите се свързват материалноправните предпоставки за издаване на акта, а с вторите с правомощието на административния орган да разпореди съответните права и задължения, представляващи съдържанието на административното волеизявление. Нужно е конкретно посочване и корелация на фактическите и правните основания с твърдяното нарушение, което в случая е сторено. Нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено наказание "недопускане до конкурс" е установено въз основа на данните, съдържащи се в таблица, приложена към справка на прокурор от Районна прокуратура - Кърджали. Разпоредбата на чл. 222 ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение "системно нарушаване на срокове, предвидени в НПК, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство". От редакцията и тълкуването на правната норма следва, че за да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 222 ЗМВР нарушаването на сроковете (или извършването на действия), то следва да бъде системно. По аргумент, изведен от разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, по смисъла на закона "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. От приложената справка е установено, че е налице това нарушение. От приложената към него таблица, е видно кои дознателските преписки са разглеждани и сроковете за завършването и предаването им на наблюдаващия прокурор, съгласно чл. 234, ал. 1 НПК и от нея става ясно, че извършеното от служителя дисциплинарно нарушение се изразява в просрочване на срока за разследване на 22 броя преписки в посочения срок и при условията на системност. В хода на дисциплинарната проверка са взети както се посочи и обяснения от жалбоподателя, но те по същество не оборват установените констатации. Обяснението му по своето съдържание представлява едно обръщение към министъра по-скоро в качеството му на политик отколкото като дисциплинарно наказващ орган, но не оборва констатираното при проверката. Вярно е, че по делото са приложени становища на прокурорите Чавдаров, Еланчева и Василева в качеството им на наблюдаващ прокурор на цитираните от тях досъдебни производства, но същите не могат да бъдат ценени тъй като са дадени след издаването на оспорения административен акт, т. е. те не са приобщени към дисциплинарната преписка и не са ценени. Затова следва да се приеме, че нормата на чл. 246 от ППЗМВР, регламентираща реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, в конкретния случай е спазена. Фактически основания за издаването на заповедта, са посочени както в нея така и в приложената по делото справка на РП гр. Кърджали. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,