Решение № 8626 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4411/2017 г.

Решение № 8626 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4411/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на А. М. Я. от гр. П. срещу решение № 679 от 3.02.2017 г., постановено по адм. д. № 537/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, П. отделение, ХХ състав, в частта му, с която искът е бил отхвърлен за сумата 525 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената му част и присъждане на тази сума. Претендират се разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Иванова, моли решението да бъде оставено в сила и също иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно в оспорената му част и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 679 от 3.02.2017 г., постановено по адм. д. № 537/2015 г., Административен съд - С.-град, П. отделение, ХХ състав е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на А. М. Я. от гр. П. сумата 2275 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода 6.06.2014 г. - 6.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата 525 лв. до пълния претендиран размер от 2800 лв. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт, в оспорената му част, е валиден и допустим, като постановен от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Предмет на спора пред касационната инстанция е сумата 525 лв., за която първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде приспадната от претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За цитираната сума правилно е било установено, че тя представлява получено от Янев възнаграждение от ЗАД "Булстрад живот Виена иншурънс груп" АД за месеците август, септември и ноември 2014 г., които са включени в шестмесечния период, за който се дължи обезщетение на посоченото правно основание. От представения с касационната жалба договор за застрахователен консултант № 211 от 8.08.2014 г. се установява, че А. М. Я. от гр. П. е поел задължението да посредничи на Застрахователно дружество "Булстрад живот Виена иншурънс груп" АД при условията на чл. 164, ал. 2 от Кодекса за застраховането, а именно като "обвързан застрахователен агент", който не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги, с изключение на първата вноска по всеки новосключен застрахователен договор. В договора е предвидено срещу услугите предоставени от него застрахователният консултант да получава възнаграждение, предвидено в "Правила за продуктите и комисионните на ЗАД "Булстрад живот Виена иншурънс груп" АД. От издаденото от цитираното дружество удостоверение, находящо се на лист 6 от касационното дело, става ясно, че Янев има посреднически № 36/3363, завършил е успешно курс на обучение и може да предлага видове застраховки, посочени в удостоверението. На 25.08.2014 г. касаторът е подал до НАП декларация за самоосигуряващо се лице, в която е посочил, че ще упражнява дейността от 27.08.2014 г. Сумата 525 лв. е отразена в приложение № 3 - Доходи от друга стопанска дейност, на годишната данъчна декларация за 2014 г. по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. От цитираните доказателства се установява, че Янев е получил сумата 525 лв. за осъществяване на трудова дейност като застрахователен консултант - обвързан застрахователен агент. Съгласно чл. 104, ал. 1, изречение второ ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда и лицето е било назначено на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавало възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, то има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В случая трудовата дейност, която Янев е упражнявал като застрахователен консултант представлява "друга работа" по смисъла цитираната законова разпоредба и правилно първоинстанционния съд е намалил обезщетението със сумата 525 лв. Развитите от касационния жалбоподател съображения, които са в различен смисъл, не кореспондират с нормата на чл. 104, ал. 1, изречение второ ЗДСл, както и не държат сметка, че правото на обезщетение по този текст цели да възстанови в патримониума на незаконно уволненото лице само реално настъпилата празнота (щета), изразяваща се в намаления му доход вследствие на това уволнение. Ако идеята на законодателя е била друга, той не би посочил изрично хипотезата "възнаграждение за друга работа в по-нисък размер", без да уточнява вида на работата, стига за нея да е получено възнаграждение, както и да определи обезщетението като резултативна величина между основната заплата, която лицето би получило към момента на признаването на уволнението за незаконно и това възнаграждение. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изречение първо ЗДСл регламентира хипотеза, при която лицето въобще не е получавало възнаграждение, тъй като не е работило. Цитираната от касатора практика на ВАС не е относима към случая, предвид характера на разгледаното в нея правоотношение. Изложените в тези мотиви съображения налагат извод, че първоинстанционният съд, при постановяване на решението в обжалваната му част, правилно е приложил материалния закон. Поради липса на касационни основания решението следва да бъде оставено в сила в посочената му част. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. По делото е постъпило становище на юрисконсулт на ответника, с характер на отговор по касационната жалба и Комисията е представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,