Решение № 12929 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2009 г.

Решение № 12929 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Прима - ИП" ООД, гр. София, представлявано от управителя Петко Георгиев Петков срещу Решение № 311/11.02.2009 год. по адм. д. № 1674/2005 год. на Софийски градски съд, Административно отделение, III ДГ" състав, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 222/01.06.2004 год. на ДП - Люлин при ТДД -София, в частта в която е потвърден с Решение № 2321/10.11.2004 год. на Директора на РДД - София, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 240 лв. за данъчен период м. 11.2001 год. по фактура № 589/16.11.2001 год., издадена от ЕТ "Сантана - Емил Кръстев", както и определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 3013,99 лв. за данъчни периоди м. 01., м. 02., м. 03, м. 04, м. 10.2000 год. по фактури, издадени от "Хемус-ВИП" ООД. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на ДРА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение, Съдът е приел, че законосъобразно с обжалвания ДРА № 222/01.06.2004 год. на ДП "Люлин", ТДД - гр. София е отказано признаването на данъчен кредит в общ размер на 3013,99 лв. за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 10.2000 год. по фактури с издател "Хемус-ВИП" ООД, както следва: ф-ра № 91/28.01.2000 год. с ДДС - 300 лв.; ф-ра № 92/14.02.2000 год. с ДДС - 467 лв. ; ф-ра № 93/14.03.2000 год. с ДДС - 483.33 лв.; ф-ра № 95/28.04.2000 год. с ДДС - 533.33 лв.; ф-ра № 102/02.10.2000 год. с ДДС - 500 лв. ; ф-ра№ 103/02.10.2000 год. с ДДС - 333.33 лв. и за данъчен период м. 04.2002 год. по ф-ра № 166/29.04.2002 год. с ДДС 397 лв. Приел е за законосъобразно непризнаването на данъчен кредит в размер на 240 лв. за данъчен период м. 11.2001 год. по ф-ра № 589/16.11.2001 год. с издател ЕТ "Сантана - Емил Кръстев". Съдът е приел, че липсва реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС, не е доказано начисляване на данъка в счетоводствата на доставчиците. С Обжалваното решение СГС е приел, че представените по делото доказателства не оборват по същество констатациите на данъчния орган за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от страна на Хемус - ВИП. По - специално, Съдът е приел, че представените доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на Хемус - ВИП, не доказват по категоричен начин, че са свързани с процесната доставка на услуги, за която на жалбоподателя са издадени процесните фактури. Този извод на съда е неправилен и необоснован. СГС не е обсъдил представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, включително и приетата по делото СТЕ. Процесните фактури с издател Хемус - ВИП са издадени за извършени строително - монтажни работи ("СМР") по договор за строителство между Прима - ИП, като възложител и главен изпълнител, и Хемус - ВИП, като подизпълнител, за обект "Авариен ремонт на улични водопроводи в кв. Княжево, гр. София - подмяна на етернитови с полиетиленови водопроводи с обща дължина 2340 м. " За доказването на реалното извършване на СМР към данъчната преписка са представени приемо - предавателни протоколи, придружени с акт образец 19 за действително извършените СМР на Обекта. Представени са били граждански и трудови договори на работници и служители на Хемус - ВИП през релевантния период, които не са били оспорени от процесуалният представител на ответника. По делото е назначена и приета без възражения СТЕ, която е установила кадровата и техническата обезпеченост на Хемус - ВИП да извърши процесната доставка. Вещото лице след запознаването си с материалите по делото и със съставеното от Хемус - ВИП строително досие на обекта е установило че основание за изпълнението на обекта е Договор за авариен ремонт № 1248/26.07.1999 год. между "ВИК" ЕАД като възложител, и Прима - ИП като изпълнител, и Анекс към договора № 1328/28.09.1999 год. на обща стойност 233624, 59 лв. Във връзка с изпълнението на обекта Прима - ИП е сключило договор за строителство с подизпълнителя Хемус - ВИП с дата 12.07.1999 год. на стойност 221600 лв. Строителството е започнало от 26.07.1999 год., когато е подписан основният договор между ВиК и Прима - ИП, и е продължило до 04.02.2000 год., когато е съставен и подписан приемо - предавателен протокол от 6-членна комисия с представители на всички заинтересовани страни и е подписан акт образец 16. В периода на строителство (26.07.1999 год. - 04.02.2000 год.) Хемус - ВИП предава поетапно извършеното строителство на Прима - ИП, за което са съставени 10 бр. приемо - предавателни протоколи, придружени с акт образец 19. Разплащането на извършените СМР между ВиК и Прима - ИП е съгласно фактури от 01.09.1999 год., 29.12.1999 год. и 03.07.2000 год. Разплащането между Прима - ИП и Хемус - ВИП е след фактическото приключване на обекта и подписването на акт образец 16, което е нормална практика, още повече че е функция от разплащането между ВиК и Прима - ИП. Хемус - ВИП е разполагало с нужната кадрова обезпеченост за изпълнението на СМР на Обекта. Като се изключи основната дейност по монтиране на тръбопроводите, за да осигури нужната технологическа обезпеченост Хемус - ВИП е ползвало услугите на странични фирми, за което има представени договори. За да достигне до извода, че липсват доказателства за реална доставка Софийският градски съд се е позовал на обстоятелството, че в голямата си част договорите за наемане на работници са сключени преди датата на възлагане на строителството и че основният договор между ВиК и Прима - ИП е след датата на договора между Прима - ИП и Хемус - ВИП. Тези изводи на съда са неправилни. Нормално е в строителството договорите с подизпълнителите да бъдат сключвани преди основния договор като гаранция относно условията, при които главният изпълнител ще изпълни задълженията си по основният договор. В настоящия случай възлагането на строителството на обекта на Прима - ИП от ВиК е било извършено в резултат на тръжна процедура, като за доказването на това обстоятелство пред настоящата инстанция е представен договор № 1248/26.07.1999 год. между ВиК и Прима - ИП за строителството на обекта. От този договор е видно, че той е сключен на основание одобрена инвестиционно възстановителна програма на "ВИК" ЕАД и съгласно т. 6 от Решение № 3 от Протокол 58/31.05.1999 год. на Столичен общински съвет и предложени оферти. Следователно, още към датата на решение № З от Протокол 58/31.05.1999 год. на Столичен общински съвет Прима - ИП е било наясно, че предстои да сключи договор с ВиК за строителството на обекта. В тази връзка Софийският градски съд не е обсъдил и взел предвид и обстоятелството, че строителството на обекта е започнало след датата на основния договор, което обстоятелство е безспорно установено от СТЕ. Не се спори, че е налице реално изпълнение на доставката и са налице обстоятелства относно начисляването на данъка от доставчика, които не са обсъдени от СГС. Във връзка с начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) Прима - ИП представя по делото писмени доказателства, приложени към данъчната преписка. По делото е приета без възражения СЧЕ, която след запознаване с материалите по делото и посещение в счетоводството на Хемус - ВИП е установила, че данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) - фактурите, издадени от Хемус - ВИП, са включени в дневниците за продажби и в справката - декларация по ДДС за съответния период, тези фактури са отразени в регистрите по сметка 4532. Пред настоящата инстанция е представен и ДРА № 37/13.04.2001 год., издаден от ДП "Илинден", от който е видно, че начисляването и плащането на данъка добавена стойност по процесните фактури е установено от данъчния орган. По делото са били доказани предпоставките за приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури с издател Хемус - ВИП. Като е приел обратното СГС е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение. Разпоредбата на чл. 64 ЗДДС (отм.), посочена като правно основание за постановения отказ на право на приспадане на данъчен кредит, съдържа изисквания единствено към ревизирания субект - получател по доставката и изпълнителя по нея, но не и към преходните доставчици на изпълнителя и сделките между тях. За да е налице реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е необходимо да е прехвърлено право на собственост или друго вещно право върху фактурираните вещи срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел да се сключи такава. Налице е насрещна престация - заплащане стойността на доставката, както и доказателства за прехвърляне правото на собственост. С оглед изложеното, решението в тази си част е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материално-правните норми на чл. 6 и чл. 64 ЗДДС (отм.), следва да бъде отменено и предвид установеното наличие на всички предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит в спорния размер, да се отмени тази обжалвана част от РА и потвърдителното решение. По отношение на непризнаването на данъчен кредит по фактури с издател ЕТ "Сантана - Емил Кръстев" Решението на СГС е правилно и законосъобразно. Доставчика не е бил намерен на адреса, за да се провери неговото счетоводство, респективно да се съберат доказателства за начисляване на ДДС в счетоводството като задължение към бюджета. При така установеното от фактическа и правна страна, жалбата е основателна по отношение на доставките на "Прима - ИП" ООД с "Хемус - ВИП" ООД за сумата от 3013,99 лв. и неоснователна по отношение на доставките с ЕТ "Сантана - Емил Кръстев" за сумата от 240 лв. На касатора следва на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да се присъдят направените разноски по делото съобразно уважената част и за двете инстанции, за които са представени доказателства и те са в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, платими от дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение