Решение № 1856 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2017 г.

Решение № 1856 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7731/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Д. от гр. К., чрез пълномощника й адв. С. М. срещу решение № 839 от 10 май 2017 г., постановено по адм. дело № 1983/2016 г., по описа на Административен съд Б.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й против заповед № 867 от 19 септември 2016 г. на кмета на община Приморско и е осъдена да заплати на община Приморско разноски в размер на 480, 00 лв. (четиристотин и осемдесет лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяна на актувания съдебен акт и за присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски. Ответникът - кметът на община Приморско не изразява становище по касационната жалба в съдебно заседание. С молба до съда от 20 ноември 2017 г., пълномощникът му адв. П. К., е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на А. И. Д. от гр. К. срещу заповед № 867 от 19 септември 2016 г. на кмета на община Приморско, с която на осн. чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК и чл. 63, ал. 2 от Наредба за ред и условия на преместваеми съоръжения на територията на община Приморско по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ на Общински съвет Приморско, е наредено на жалбоподателката да премахне преместваем обект "Алуминиев павилион" с приблизителни размери 3, 95 м./10, 25 м., попадащ в уличната регулация на гр. К. и част от УПИ XI, кв. 7, по плана на гр. К., поставен в противоречие с издаденото на осн. чл. 56 от ЗУТ разрешение за поставяне. Съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентния орган, в съответствие с материалноправните норми на закона и с административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. От данните по делото и от приетото и неоспорено заключение на назначената и изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че според действащия ПУП-ПРЗ за УПИ XI-127, в кв. 7, по плана на гр. К., одобрен със заповед № 584 от 08 юли 1970 г. на председателя на ОНС - Б., монтираният в имота на жалбоподателката алуминиев павилион попада в уличната регулация - изпълнен на имотната граница, а не по регулационната. По одобрения проект от 03 юли 2015 г., въз основа на който е издадено разрешение за поставяне № К-13 от 10 юли 2015 г. на процесния обект, павилионът следва да е ситуиран западно от масивната жилищна сграда в имота до нея, достигащ до регулационната линия, но според изготвената от вещото лице комбинирана скица, преместваемият обект е монтиран на разстояние 1, 70 м от регулационната граница и достига до имотната. При тези данни, първостепенният съд, правилно е приел, че са налице предпоставките за премахване на процесния павилион, визирани в чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ, съгласно която обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. В разглеждания случай по безспорен начин се установява, че преместваемият обект попада в уличната регулация, за което не е издадено разрешение за поставяне, а неговото ситуиране следва да е в УПИ XI - 127, кв. 7, по плана на гр. К. - до уличната регулационна линия. Оплакванията, наведени в касационната жалба изцяло се преповтарят с тези, изложени в първоначалната до Административен съд Б.. П. постановяване на решението си инстанцията по същество е разгледала подробно всички възражения и е обсъдил фактите, от значение за спорното право, приложила е правилно материалния закон, поради което атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила като правилен и обоснован. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на сторените от него разноски за настоящата касационна инстанция следва да бъде уважена. Обективираните в списъка по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. (шестотин лева) следва да му се присъдят, като посочената сума се възложи в тежест на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,