Решение № 59 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13359/2015 г.

Решение № 59 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13359/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. против решение № 122 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 347/2015 г. по описа на Административен съд - Д., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане на лице с рег. № 13 от 04.06.2015 г., издадена от полицейски орган при РУП - А. към ОДМВР - Д. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното: Видно е от съдържанието на процесната заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа, че като фактическо основание за задържането на Д. е посочен чл. 325, ал. 1 от НК - извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Установява се от доказателствата по делото, че на 04.06.2015 г., в курортния комплекс на тенис кортовете до х-л "Р." се провеждала спартакиада на транспортните работници, като жалбоподателят бил един от участниците. Когато дошъл неговият ред, тенис кортът бил зает от други участници в спортното състезание. Играещите и Д. започнали да си разменят груби реплики, докато последният пръскал игрището с вода, подготвяйки го за мача, а впоследствие започнал да пръска и лицата, които не освобождавали корта. Това довело до физически сблъсък и бутане, в резултат на което жалбоподателят паднал на земята и бил наобиколен от голяма група от хора, от които получил удари, причинили оплакванията му, описани по-късно в медицинската справка от прегледа при задържането му. След като колегите му се намесили и нападателите се разпръснали, Д. отишъл до пейката, извадил от раницата си законно притежаван пистолет и възпроизвел изстрел във въздуха. След подадения сигнал в районното управление на МВР, че е използвано огнестрелно оръжие, в 19.25 часа дошли двама полицаи, иззели пистолета, направили оглед на местопроизшествието и поради приключване на смяната предали случая на други двама колеги. След нов оглед на местопроизшествието са проведени разпити на присъстващите лица като свидетели. Жалбоподателят бил задържан в 22.45 часа и в периода от 01.12 часа до 02.10 часа е бил разпитан в управлението. Освободен е в 14.00 часа на 05.06.2015 г. При тези данни съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, като е приел, че задържането е законосъобразно. Този извод не се споделя от касационния състав. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предвижда полицейските органи да могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Нормата предполага към момента на издаване на заповедта да са налице данни, които да правят предположението вероятно основателно. В случая полицейският орган е разполагал с достатъчно данни, че жалбоподателят е произвел изстрела, но квалификацията на поведението му като проява на хулиганство е била неправилна, видно от прекратеното досъдебно производство, образувано не срещу него, а срещу неизвестен извършител. Освен това целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая, видно от доказателствата по делото, полицейските органи са установили самоличността на Д. преди неговото задържане и са иззели оръжието му. Не са налице и данни за възпрепятстване на действията им, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия след полунощ при влошеното здравословно състояние на жалбоподателя. Видно е от приложеното медицинско удостоверение, че вследствие на станалия инцидент той е получил следните увреждания: травматичен оток по окосмената част на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане в областта на дясното рамо и контузия на шията. По време на разпита в РУП се е оплакал, че се чувства зле и след като бъде освободен, ще потърси лекарска помощ. Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на Д.. Още по-малко то е оправдано за опазване на жалбоподателя от лица, търсещи вероятно саморазправа, както е описано в докладната записка на полицаите. Предвид изложените съображения решението е незаконосъобразно и необосновано. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за полицейско задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 405 лева. Относно разходите му пред първата инстанция претенция не е заявена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,