Решение № 2193 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2017 г.

Решение № 2193 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община против решение № 3356/17.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1255/2017 г. по описа на Административен съд С. град, второ отделение, 56-ти състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "К. К." ЕООД, чрез управителя К. К. К. против заповед № РА-18-04/11.01.2017 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която, на осн. чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, т. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ е наредено премахването на обект "Химическа тоалетна" пред западната фасада на съществуващ гараж, разположен в югоизточната част на УПИ I, съгласно ЗП, кв. 272, м. "Ботевградско шосе", район "Подуяне". Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не се спори, че процесната заповед по чл. 57а ЗУТ е за премахване на преместваема химическа тоалетна, монтирана в терен ЧОС, с учредено право на строеж в полза на жалбоподателя. Правилни и обосновани са аргументите на решаващия състав във връзка с тълкуване императивната разпоредба на чл. 64 от Закона на собствеността, по силата на която суперфицията дава право на безусловно ползване за сметка ограничаване правото на собственика. Правилна е и преценката на съда относно нарушаване на задълженията на административния орган, предвидени в чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с издаване на процесния акт - основно правило в административното производство. В тази връзка е изведен извод, че нарушаването на това правило има за последица неправилното прилагане на материалния закон, тъй като упражняването на правото на ползване на мястото, съгл. чл. 64 ЗС, с оглед акцесорният му характер спрямо правото на собственост върху постройката не се нуждае от повторно учредяване или признаване. В касационната жалба не са наведени доводи, на които да не е отговорено в първоинстанционното решение, мотивите на което този състав изцяло споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав