Решение № 14829 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 729/2019 г.

Решение № 14829 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 729/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, чрез юрк. Райнова срещу решение № 1800 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 2912/2017 г. по описа на Административен съд-Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците С. Асланов, И. Ковчезлиев, П. Стефанова и В. Илиева, чрез адв. Калудова, в писмено възражение, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението като правилно. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответниците К. Петров, М. Недялкова, Д. Недялков, К. Димитров, Р. Димитрова, С. Ковчезлиева, А. Николова и М. Ковчезлиева не заявяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 2320/31.08.2017 г. на заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП– План за регулация и застрояване /ПР3 за УПИ ХІІ-894 и ХІІІ-895, кв. 27 по плана на кв. Сарафово, с който регулационната граница между УПИ ХІІІ-895 и УПИ ХІІ-894 се изменя по имотната граница между ПИ с идентификатори 07079.820.323 и 07079.820.322 по КК на гр. Бургас, съвпадаща с изградената на място ограда, променя се устройствената зона от Жм /зона с ниско застрояване/ в Жс /зона за жилищно застрояване със средна височина/, като в УПИ ХІІІ-322 се предвижда ново основно застрояване, състоящо се от две застройки с височина от 9 м. до 12 м., свързани с едноетажно тяло с височина до 3 м., разположени на нормативно отстояние до дворищно-регулационните линии и сгради в съседни УПИ, включително и през улица, при установяване на показатели за застрояване в съответствие с ОУП на гр. Бургас за устройствена зона 2/Жс - височина до 12 м., кинт до 2 м., плътност до 70% и озеленяване мин. 30%. Прието, че заповедта е издадена от компетентния орган и при спазена процедура – производството е образувано по заявление с вх. № 94-01-19194/3/12.08.2016 г. на съсобствениците на УПИ XIII-895, кв. 27 М. Недялкова и К. Петров; изменението е изрично разрешено от главния архитект на Община Бургас по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ; проекта е внесен за разглеждане и одобряване със заявление с вх. № 94-01-361/05.01.2017 г.; дадено е становище на РИОСВ и проекта е надлежно обявен на заинтересованите лица, след което е внесен за разглеждане в ОЕСУТ и с решение по т. 10 от Протокол № 18/28.06.2017 г. е приет. Обсъдено е приетото без оспорване от страните заключение на СТЕ, от което е видно, че изменението на ПР касае регулационната граница между УПИ XIII-895 и XII-894. кв. 27, която се прокарва по кадастралната по действащата КК, а ПЗ касае УПИ XIII-895 с промяна на устройствената зона и ново застрояване, като в УПИ XII-894 се запазва застрояването по действащия ПУП. На база тези фактически установявания, административният съд е приел, че предмет на съдебния контрол е заповедта в нейната цялост, тъй като оспорващите С. Асланов, И. Ковчезлиев, П. Стефанова и В. Илиева се легитимират като собственици /съсобственици/ на съседните УПИ II-885 и III-886 и попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗУТ. Мотивите за незаконосъобразност на заповедта се базират на неизпълнение изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на фактически и правни основания, както и на липса на изискуемото по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ съгласие за изменението от всички съсобственици на засегнатите имоти - УПИ II-885 и УПИ III-886 /оспорващите/, УПИ ХІІ-894 и ХІІІ-895 /заявителите и Д. Недялков, съсобственик в УПИ ХІІ-894/. Прието е, че тези нарушения са от категорията на съществените и водят до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, без произнасяне по същество по възраженията в жалбата. Така постановеното решение е незаконосъобразно – допуснати са съществени процесуални нарушение по чл. 159, т. 4 АПК във вр. с чл. 131 ЗУТ и по чл. 172а, ал. 2 АПК. Произнасянето по допустимост на оспорването на заповедта, се изчерпва с визиране нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗУТ, от което следва, че административният съд не е съобразил обхвата на одобрената със заповедта разработка, въпреки обсъденото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателите са собственици на съседни на УПИ XIII-895 урегулирани имоти, а именно: С. Асланов, И. Ковчезлиев, П. Стефанова – собственици на сграда в УПИ II-885 и В. Илиева-собственик на УПИ III-886. Следователно не е налице хипотезата на т. 1, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тъй като тези имоти не са предмет на одобреното изменение, нито в частта за ПР, нито в частта на ПЗ. По отношение на изменението на ПР не е налице активна процесуална легитимация на жалбоподателите по която и да е от хипотезите на ал. 2, т. 1-т. 5, чл. 131 ЗУТ, тъй като се изменя само вътрешната граница между УПИ ХІІ-894 и ХІІІ-895. Следователно, в тази част, жалбата е процесуално недопустима, от което следва недопустимост и на образуваното по нея съдебно производство, подлежащо на прекратяване по реда на чл. 159, т. 4 АПК. Произнасяйки се по същество и отменяйки заповедта в тази част, с която е одобрено изменение на ПР, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване на основание чл. чл. 221, ал. 3 АПК, като жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане и производството – се прекрати. В останалата част, досежно оспорването на заповедта за изменение на ПЗ и промяна на предназначението, жалбата е допустима, тъй като оспорващите попадат в кръга за заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ- променя се предназначението за съседния УПИ ХІІІ-895 и се предвижда промяна в застрояването му. Обжалваното решение, в тази част е отменено на формално основание – липса на императивно изискуемите правни и фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Този решаващ правен извод не кореспондира на данните по приложената административна преписка. Оспорената заповед № 2320/31.08.2017 г. на заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, съдържа освен правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и фактически мотиви за съобразяване на одобреното застрояване с промяна на предназначението на УПИ ХІІІ-895 с действащия ОУП, одобрен с решение № 51-1/21.07.2011 г. на ОбС-Бургас. Освен в процесната заповед и в съпътстващата издаването и документация, се съдържат конкретните показатели за УПИ ХІІІ-895 по предвижданията на ОУП за зоната, в която попада имота - Жс /зона за жилищно застрояване със средна височина/. Установено е също, вкл. и от приетата по делото СТЕ, че действащия ПУП е приет далеч преди одобряване на ОУП – през 1992 г. Тези обстоятелства сочат на наличие в заповедта на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК мотиви от фактическа и правна страна, и на незаконосъобразност на извода на съда за допуснато от административния орган процесуално нарушение от категорията на съществените, водещо до отмяна на заповедта на това основание. Незаконосъобразен е и извода на съда за липса на съгласие по т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ, тъй като е изведен при разширително тълкуване на нормата. Съгласно приложимата в случая редакция на т. 6, ал. 2, чл. 134 ЗУТ /ДВ, бр. 87/2010 г./ се изисква "съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях", т. е. необходимото съгласие е само на съсобствениците в УПИ ХІІІ-895, който е предмет на изменението на ПЗ с промяна на предназначението. Такова съгласие безспорно е налице, тъй като заявлението е подадено от двамата съсобственици К. Петров и М. Недялкова – нот. акт от 14.01.2014 г. по нот. д. № 6/2014 г. и вписване в КР. В мотивите на решението се съдържат изводи само относно допуснати нарушения на административно-производствените правила, обсъдени по-горе, но не и такива по същество с оглед доводите в жалбата за допуснати намалени отстояния, т. е. липсват мотиви за материалната законосъобразност на оспорената заповед, в частта относно одобреното изменение на ПЗ с промяна на предназначението на УПИ ХІІІ-895. Това налага отмяна на обжалваното решение, в тази част, тъй като е налице съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК., което е основание за отмяна по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото следва да се заличат конституираните заинтересовани страни, извън кръга на тези по чл. 131, ал. 2 ЗУТ, а именно: Д. Недялков- съсобственик в УПИ ХІІ-894, К. Димитров и Р. Димитрова-съсобственици на УПИ I-884, С. Ковчезлиева, А. Николова и М. Ковчезлиева-съсобственици в сграда в УПИ II-885. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение