Решение № 2701 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2020 г.

Решение № 2701 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12252/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 241 от 8.09.2020 г., постановено по адм. дело № 244/2020 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-149- 0049319/10.08.2020 г. запечатване на стопанисван от "Сиал 2016" ЕООД, гр. Смолян търговски обект – магазин за плажни стоки, находящ се в гр. Свети Влас, ул. "Цар Симеон" № 23 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда не кореспондират с установените релевантни обстоятелства по време на извършената в обекта проверка, в резултат на която е установено, че дружеството е осъществило нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ като за извършената продажба не е издало фискален касов бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. Счита, че неправилно решаващият състав е игнорирал изложените в акта подробни мотиви относно продължителността на срока и целта на налагането на ПАМ. Сочи, че същата е наложена с превантивна цел за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба - " Сиал 2016" ЕООД, гр. Смолян не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. От Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е предявена и частна жалба срещу Определение № 393/12.08.2020 г. по адм. дело № 244/2020 г. по описа на АС- Смолян, с което е спряно допуснатото от него предварително изпълнение на горепосочената заповед за налагане на ПАМ. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – "Сиал 2016" ЕООД, чрез процесуален представител, с писмено възражение оспорва основателността й. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването първостепенният съд е приел, че при извършена проверка на 2.08.2020 г. в обект – магазин за плажни стоки, находящ се в гр. Свети Влас, ул. "Цар Симеон" № 23, стопанисван от "Сиал 2016" ЕООД е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н- 18 не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Този извод е мотивиран от извършена от проверяващите контролна покупка на стойност 20 лв. заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушения на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Крайното му заключение е обосновано с несъразмерността на срока на налагане на ПАМ, който според решаващия състав не е съобразен с конкретното деяние и степента, в която то засяга обществените интереси. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, извършването на което е обусловило и налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ПАМ. В частност, при извършена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена сумата от 20 лв. и за полученото плащане не е издаден касов бон. При тези релевантни факти законосъобразно административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че съдържанието на цитираната разпоредба сочи, че конкретната преценка за продължителността на срока за налагане на ПАМ е предоставена при условията на оперативна самостоятелност на налагащия ПАМ орган, като нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерни с преследваната цел. В случая, изложените мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ, са бланкетни и ирелевантни за дължимата преценка, с оглед на което определеният 14 - дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Този извод следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 14 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно непропорционални спрямо преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. След като към момента на издаване на процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел‚ че срокът, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, а това обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е отменил същата, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП: С обжалваното определение АС- Смолян е спрял допуснатото с процесната заповед за налагане на ПАМ предварително изпълнение. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДДС, в действащата редакция, в сила от 1.01.2020 г., определението на първоинстанционният съд не подлежи на обжалване. Поради това предявената частна жалба се явява недопустима, с оглед на което и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК следва да се остави без разглеждане, а производството в тази му част да се прекрати. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение