Решение № 46 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 36/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби на директора на Служба "Военно разузнаване" и на Г. Й. Д., съответно срещу осъдителната и отхвърлителната част на съдебния акт на Административен съд - София- град.

Касационната жалба на директора на Служба "Военно разузнаване" е подадена срещу осъдителната част на Решение 2684/ 22.04.2024 г., постановено по адм. дело 10604/ 2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ), в частта с която е осъдена да плати сума от 1000 /хиляда/ лева обезщетение за причинени неимуществени вреди разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 2000 /две хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева.

Счита за недоказано, че с отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация (РДКИ) са били прекъснати социалните и служебните контакти и това се е отразило негативно на психиката на ищеца

Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и вместо него да се отхвърли депозираната искова молба.

По делото е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба на директора на Служба "Военно разузнаване", подаден от Г. Й. Д., чрез адв. Маркова, с който счита подадената касационна жалба за изцяло неоснователна, поради което моли за нейното отхвърляне и за оставяне в сила на решението в обжалваната му част.

По делото е постъпила и касационна жалба на Г. Й. Д. срещу отхвърлителната част на Решение 2684/ 22.04.2024 г., постановено по адм. дело 10604/ 2023г. на Административен съд- София- град в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания е отхвърлен за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 3000 лева.

Намира, че съдът е подценил последиците от отменения акт, като е приел един много кратък период на интензивно въздействие, което не отговаря на фактите по делото. Иска да се измени процесното решение в обжалваната му част, като се уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден от директора на Служба "Военно разузнаване", чрез юрисконсулт Гановски, срещу касационната жалба на Г. Й. Д. се счита постановеното решение за правилно в частта, с която е отхвърлена исковата претнеция за претърпени неимуществени вреди за разликата над 2000 /две хиляди/ лева до пълния предявен размер от 3000 лева. Моли за отхвърляне на касационната жалба и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпило допълнително писмено становище от 09.12.2024 г., подадено от Г. Й. Д., чрез адвокат Маркова по писмения отговор на директора на Служба "Военно разузнаване".

Касационният жалбоподател- служба "Военно разузнаване", в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Гановски моли да се постанови съдебно решение, с което се отмени първоинстанционното решение в оспорената част. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, за което представя списък.

Касационният жалбоподател- Г. Й. Д. в открито съдебно заседание чрез адвокат Маркова моли да се уважи тяхната касационна жалба и отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че първоинстационното съдебно решение, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт на АС София град е ОСЪДЕНА Служба Военно разузнаване да заплати на Г. Й. Д. вследствие отменен като незаконосъобразен акт- отнемане 6 от 5.05.2022 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация (РДКИ), издаден от директора на служба Военно разузнаване гр. София:

• сумата от 1000 /хиляда/ лева обезщетение за причинени неимуществени вреди разноски за платено адвокатско възнаграждение в производство по оспорване на този акт пред Държавна комисия по сигурността на информацията

• сумата от 2000 /две хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 3000 лева.

• законна лихва върху главниците от предявяване на исковата молба- 12. 10 .2023 г. до окончателното изплащане, както и 665 лева разноски.

За да достигне до този резултат адм. съд е посочил, че след оспорване по административен и съдебен ред пред ВАС, с Решение 60- ІІ- 4 / 3.08. 2023 г. на ДИКСИ е отменен административния акт- отнемане 6 от 5.05.2022 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от директора на служба Военно разузнаване гр. София.

Посочил, че по първия иск за присъждане на разноски от 1000 лева. се установява, че жалбоподателят е направил претендираните разноски като от представения договор за защита и съдействие от 16. 05. 2023 г. е видно, че е заплатена сумата 1000 лева възнаграждение за защита пред ДИКСИ в административното производство. Преценил, че е налице причинна връзка между сторените разноски и претендираната сума, която следва да се присъди.

По отношение на втория иск е приел за доказани твърденията на ищеца за влошено психическо състояние. В тази връзка е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, които са колеги на ищеца и са установили, че е настъпила промяна в неговото поведение.

Направил е извод, че претърпените от ищеца психически вреди са именно в резултат на отменения адм. акт. В заключение е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

На база на това е приел, че е налице основателността на иска, поради което е сметнал, че следва да се присъди обезщетение за част от твърдените причинени неимуществени вреди. При анализа извършен за определяне на размера на обезщетението е изложил съображения за негативните преживявания на лицето, като е отчел, че редица твърдения относно отрицателното въздействие, свързани със заболявания, са останали недоказани. Сметнал е, че сумата от 2 000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като над този размер до поискания пълен размер, искът е приет за неоснователен и е бил отхвърлен.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а обжалваното решение е правилно.

АССГ е бил сезиран с искова молба, която е била допустима, редовна и е подлежала на разглеждане. Исковете са предявени след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 от АПК. Насочени са срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите- чл.205 от АПК. Отмененият като незаконосъобразен административен акт е издаден от Директора на Служба "Военно разузнаване" и съответно отговорност за вреди се търси от юридическото лице- Служба "Военно разузнаване".

По отношение на първия иск, правилно съдът е приел наличието на имуществени вреди представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Необосновано от касационния жалбоподател Служба ВР се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Адм. съд е достигнал обоснован извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно по делото се доказва, че с Решение 60- ІІ- 4 / 3.08. 2023 г. на ДКСИ е отменен административния акт- отнемане 6 от 5.05.2022 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от служба Военно разузнаване гр. София.

В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правни услуги не подлежи на обезщетяване по ЗОДОВ. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на дружеството, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт.

Вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат.

Така определеният размер се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 ЗА, като е съобразен с материалния интерес и извършените процесуални действия. Обезщетението ще възмезди лицето за действително понесените вреди, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на адм. акт.

По отношение на втория иск, правилно съдът е приел наличието на неимуществени вреди, произтекли от отнемането на РДКИ.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, поради което се споделя извода на адм. съд за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди.

Налице са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

Правилно от адм. съд се приема, че предвид показанията на свидетелите са доказани вреди, представляващи негативни чувства, неудобство и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт. Доказателствата от делото сочат, че отнемането на достъп се отразило по негативен начин на служителя, като той бил подтиснат и затворен, като проявил нервност, бил в стресова ситуация.

Правилен е доводът на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, като са адекватно следствие от увреждането. Тяхната непосредственост е установена поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Тези негативни преживявания, причинени от отменения адм. акт подлежат на репариране и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба наГ. Д. за необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението, както и твърденията на първия касатор за липса на доказателства за тяхното настъпване. Отнемането на РДКИ засяга отрицателно служебните права на служителя.

Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Приложена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения, свързани с търсенето на справедливост. При условията на чл.221, ал.2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база логичен и точен анализ на данните от свидетелските показания.

Направените изводи на решаващия съд относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето.

Неоснователни са съображенията на Г. Й. Д. за увеличаване на обезщетението до размера на предявената претенция. Няма данни за пряка връзка между отменения административен акт със здравословното състояние и поставената медицинска диагноза.

Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер на общо 2000 лева за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено с паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Фиксираната сума дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчетен е характерът на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху увредения субект.

Решението на адм. съд, като правилно следва да се остави в сила.

Съобразно резултата от касационното производство разноски на страните не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение