Решение № 1916 от 21.2.2023 г. на ВАС, I о.

влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съотношението между административното и наказателното производство е предмет на тълкувателно решение 1 от 07.05.2009г. по т.д. 1/2009г. на ОСНК на ВКС. По т.1 от същото е прието,че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона. От данните по делото се установява, че по отношение на жалбоподателя е налице влязъл в сила ревизионен акт, с който са му определени задължения по ЗДДФЛ за 2007г. в посочените по-горе размер на главница и лихви. Същевременно по отношение на него е налице и влязла в сила оправдателна присъда, с която е прието, че за него данъчен период той няма същите данъчни задължения. В случая съществува действително колизия между влязло в сила решение на ВАС и оправдателна присъда на наказателните съдилища. Тази колизия не е преодоляна по предвидения за това процесуален ред на отмяната по чл.237 и сл.АПК. По тази причина решението на ВАС се ползва с обвързваща сила по чл.297 ГПК и правилно е било зачетено както от органа по приходите, така и от първоинстанционния съд. Направените оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно неназначаване на съдебно-счетоводна експертиза, са неоснователни. По делото няма спор относно това какви суми са били заплатени от задълженото лице и какви суми се претендират за възстановяване, а въпросите за дължимостта или недължимостта на същите, съответно за това как са били отнесени, са правни и на тях отговор следва да даде съдът, а не вещото лице. Направените оплаквания по отношение изводите на първоинстанционния съд за сумата от 875лв. също са неоснователни. В допълнение на изложеното от решаващи съд, следва да бъде посочено, че заплатените разноски по адм.дело по оспорване на ревизионен акт не съставляват публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2, т.1 9 ДОПК, поради което не подлежат на възстановяване по реда на чл.128 и сл. ДОПК. Решението на Административен съд Варна е правилно и в прекратителната му част за сумата от 338лв. В тази част АПВ е отменен с решението на директора на Д ОДОП Варна, поради което жалбата се явява процесуално недопустима чл.129,ал.7 във вр. с чл.156,ал.1 ДОПК. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване и е отхвърлил жалбата на И. Тончев като неоснователна, Административен съд Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП София, в състава на която като юридическо лице влиза ответната по касация дирекция, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 156,68лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.