Решение № 5700 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2363/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. Б. против решение № 5088/13.11.2025г., постановено по адм.д. № 23/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, излага конкретни оплаквания и моли за отмяната му, претендира разноски. Ответникът – главен архитект на община Петрич в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли присъждане на разноски. Ответниците - Б. Х. Т., П. В. Т., Г. Х. Г. и Р. Д. Г. не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - "АРКХ" ЕООД в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на оспореното решение. Претендира разноски. Ответниците - Т. Г. Г. и П. Д. Г. считат обжалваното решение за правилно, молят оставянето му в сила и заявяват претенция за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил оспорването на Б. Х. Т., М. В. Б., П. В. Т., Г. Х. Г. и Р. Д. Г. срещу Разрешение за строеж № 177/26.11.2024 г., издадено от главния архитект на община Петрич, ведно с одобрените инвестиционни проекти за жилищна сграда с местоположение УПИ I-1291, кв. 150 по плана на гр. Петрич, представляващ имот с идентификатор 56126.602.1291 по КККР на гр. Петрич. Съдът от първа инстанция, правилно е установил фактическата обстановка по делото. Б. Х. Т., М. В. Б., П. В. Т., Г. Х. Г. и Р. Д. Г. са собственици на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 56126.602.1291 по КККР на Петрич, а Т. Г. и П. Г. са собственици на останалата 1/2 идеална част от имота. С нотариален акт за учредяване право на строеж № 005, том III, рег. № 8082, дело № 390/2024 г., Б. Х. Т., М. В. Б., П. В. Т., Г. Х. Г. и Р. Д. Г., са отстъпили безвъзмездно и безсрочно на своите съсобственици Т. Г. и П. Г., „правото да построят съгласно предвижданията на действащия подробен устройствен или издадената им виза за проектиране, нова четириетажна жилищна сграда, състояща се от един гаражен и три жилищни етажа при режим на сключено застрояване със съществуващата в имота жилищна сграда, собственост на учредителите, като калканът на новопредвидената сграда покрива изцяло калкана на съществуващата сграда, „без изнасяне“, в съсобствения им поземлен имот с идентификатор 56126.602.1291 по КККР на Петрич. Посредством Нотариален акт за прехвърляне на право на строеж срещу задължение за строителство № 114, том III, рег. № 9812, дело № 496/2024 г. Т. Г. и П. Га., като собственици на правото на строеж на процесната четириетажна жилищна сграда, са запазили за себе си от така учреденото право на строеж, правото на строеж само на първи жилищен етаж и на Гараж № 1, и са прехвърлили възмездно и безсрочно на „АРКХ“ ЕООД, учреденото им право на строеж с изключение на първия жилищен етаж и на Гараж № 1, за които прехвърлителите са си запазили правото на строеж, срещу което дружеството се е задължило спрямо прехвърлителите да изгради изцяло със свои средства и инвестиции, лично или чрез трети лица, цялата сграда, вкл. и обектите, за които прехвърлителите са запазили правото на строеж. „АРКХ“ ЕООД е депозирал искане до кмета на община Петрич за одобряване на работни проекти и издаване на разрешение за строеж за обект „Жилищна сграда“ с местонахождение в УПИ I-1291, кв. 150 по плана на Петрич, имот с идентификатор 56126.602.1291 по КККР на Петрич, като е приложил: Комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите, както и Инвестиционен проект – Части „Архитектура“, „Конструкции“, „В и К“, „Електро“, „Пожарна безопасност“ и „Геодезия“, както и съпътстващи ги документи и становища. С оспореното пред първата инстанция Разрешение за строеж № 177/26.11.2024 г., издадено от главния архитект на община Петрич, е разрешено на АРКХ“ ЕООД, Т. Г. и П. Г., да изградят „Жилищна сграда“ с местонахождение в УПИ I-1291, кв. 150 по плана на гр. Петрич, имот с идентификатор 56126.602.1291 по КККР на гр. Петрич, съгласно одобрените на 25.11.2024 г. проекти. Правилен е изводът на Административен съд Благоевград, че оспореното пред него разрешение за строеж не страда от пороците визирани в чл. 146 АПК, като касационните доводи в противната посока са неоснователни. Съгласно легалната дефиниция на понятието "калканна стена", съдържаща се в § 5, т. 56 ЗУТ това е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. В детайлизираното определение на същото понятие, съдържащо се в чл. 82, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /наричана по-долу Наредба 7/ е добавено изискването калканната стена да завършва с противопожарен надзид с височина най-малко 0,3 м над покрива. Тъй като стената на съществуващата сграда, която ще бъде покрита от стена на новостроящата се, не е разположена на границата на поземления имот, тази стена не отговаря на понятието калканна стена в неговия легален смисъл, но за нуждите на настоящото изложение условно ще бъде именувана „калкан“/“калканна стена“. Не е налице твърдяното от касатора, нарушение на поставеното от учредителите на правото на строеж условие, калканът на бъдещата сграда да покрива изцяло калкана на съществуващата такава, без „изнасяне“. „Калканната стена“ на съществуващата сграда е с дължина 12,80 метра. Съществуващата сграда е без положена външна топлоизолация по ограждащите я стени. Видно от представените по делото инвестиционни проекти, а и от заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза. Предвидената в инвестиционните проекти, въз основа на които е издадено оспореното разрешение, „калканна стена“ е със същата дължина /12,80 м/. Обстоятелството, че е предвидено върху източната и западната фасадни стени, с които „калкана“ сключва ъгъл, да бъде поставена топлоизолация с дебелина 10 сантиметра, не означава че общата дължина на „калкана“ е 13,00 метра и по този начин ще се осъществи „изнасяне“/“надхвърляне“ на калкана на съществуваща сграда. Този извод следва от легалните определения за застроена площ съдържащи се в ЗУТ и Наредба 7. Съгласно § 5, т. 15 от ДР на ЗУТ "застроена площ" е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. С § 2 от ДР на Наредба 7 това понятие е конкретизирано като е определено, че „застроена площ“ е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общите помещения в сградата. Конструктивните елементи на сградата са тези нейни основни части, които поемат постоянните и временните товари и осигуряват нейната устойчивост, здравина и дълготрайност. Вън от съмнение е, че топлоизолацията не е способна да поема товари, нито да осигури устойчивост и здравина на сградата. Следователно нейната дебелина не се включва в конструктивните очертания на външните ограждащи стени, поради което проектирания калкан с дължина 12,80 метра точно покрива калкана на съществуващата сграда и предвидената изолация от 10 сантиметра от всяка страна не нарушава изискването същият да не бъде надхвърлян и не е налице твърдяното от касатора надвишаване на обема на учреденото право на строеж. Не е налице и соченото както в първата инстанция така и в касационната жалба намалено разстояние до страничната регулационна линия с УПИ ХІV-1289. Височината на предвидената сграда е 11,10 метра. Нормата на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ изисква разстоянието от сградите на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот, да бъде най-малко една трета от височината на сградата или в случай следва да не бъде по-малко от 3,70 метра. Видно от приложения инвестиционен проект, част „Архитектура“, чертеж „Ситуация“ /л. 79/, е че най-близките точки от новопредвидената сграда са проектирани на 3,74 метра, съответно 3,78 метра, които разстояния превишават минимално изискуемото и по този начин не са доопуснаати намалени отстояния. Настоящата инстанция не споделя позицията на касатора и съответно не възприема изразеното от вещото мнение че разстоянието към УПИ ХІV-1289 следва да бъде увеличено заради по-голямата от 16 метра дълбочина на предвиденото застрояване. В случая е неприложимо изискването на чл. 76, ал. 1 от Наредба 7 по отношение на УПИ ХІV-1289, тъй като нормата изисква в урегулиран имот с лице към две улици (ъглов урегулиран имот) /какъвто е имота в който е разрешено строителството/ вътрешните линии на застрояване се определят при спазване на нормативите за разстояния до странични граници на урегулиран поземлен имот спрямо всяка от улиците. При дълбочина на застрояването повече от 16 м разстоянията до страничните граници се увеличават с 30 на сто за дълбочината над 16 м, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от нормативната за разстояние до странична граница. Съгласно § 5, т. 27 от ДР на ЗУТ "дълбочина на основното застрояване на сгради" е разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване. За да е наалице изискването за увеличаване на разстоянието от предвиденото застрояване до страничната граница с УПИ ХІV-1289 то е необходимо дълбочината на застрояването по линията успоредна на регулационната граница /в случая е под известен ъгъл, но това е без значение/ да надвишава 16 метра. При такова надвишаване на дълбочината, строителното петно след шестнадесетия метър се отдръпва навътре в имота в който ще се строи, за да се постигне по-голямо разстояние до регулационната линия. В настоящия случай, видно от цитираната по-горе „Ситуация“ /л. 79/ и чертеж „Разпределение“ /л. 80/ дълбочината на застрояване успоредна на страничната граница с УПИ ХІV-1289 възлиза 14,50 метра, поради което към УПИ ХІV-1289 не се изисква увеличение на отстояние, съответно не са допуснати намалени отстояния. Изработване на работен устройствен план в случая не е необходимо, противно на твърденията на касатора. Визата за проектиране, като самостоятелен административен акт, подлежи на обжалване в отделно производство, различно от настоящото. Останалите съображения изложени в касационната жалба, за липса на „стълбищно огледало“, на количествено стойностна сметка, на уведомяване на съседи, на съгласие на собственици на съседни имоти и т.н. не засягат правната сфера на касатора и не следва да бъдат обсъждани, поради липса на правен интерес. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Благоевград е постановил валидно, допустимо и правилно решение което не следва да бъде касирано. С оглед изхода на делото, своевременно заявените от ответниците претенции за присъждане на разноски са основателни и следва да бъдат уважени в техния претендиран и доказан размер, както следва: в полза на Община Петрич – 70 € юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на „Аркх“ ЕООД – 1 000,- € представляващи адвокатско възнаграждение и в полза на Т. Г. Г. и П. Д. Г. общо 700,- € представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, заявено в писменото становище на процесуалния представител на касатора от 12.05.2026г. не следва да бъде обсъждано, тъй като същото е формално и не отговаря на изискването на чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъде мотивирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,