Решение № 10307 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6061/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б. от гр. Плевен срещу Решение 1514 от 23.04.2024 г., постановено по адм. дело 1006/2023 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с която е отхвърлена жалбата му против заповед СБР-02-27 от 21.11.2023 г. на кмета на Община Пордим. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд напълно е приел необоснованите констатации на проверяващата комисия по отношение на процесната постройка По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, както и че в случая е налице преместваем обект. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, а в условията на евентуалност .връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът кмета на Община Пордим, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Плевен е образувано по жалба на Д. Б. срещу заповед СБР-02-27 от 21.11.2023 г. на кмета на Община Пордим, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж Второстепенна постройка лятна градина, допълващо застрояване, находящ се в УПИ IV 61, кв. 6 по плана на [населено място], изградена на два метра пред жилищната сграда. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 1/26.06.2023 г., в който е описан процесният строеж, като постройка изпълнена с армирана бетонова площадка с размери 3.70 м./5.00 м., настилка от гранитогрес, дървени колони, западна страна на която е затворена с дъсчена обшивка, дървена покривна конструкция /едноскатна/, с дъсчена обшивка и битумно покритие. В заповедта е посочено, че доколкото Д. Б. е собственик на имота, то същият се явява възложител на процесния строеж, който е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и е изграден без разрешение за строеж. Прието е от административния орган също така, че предназначението на постройката не позволява да се приеме, че в случая се касае за градински елемент по чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма изложени са фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че процесната постройката представлява нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и правилно е определена като второстепенна постройка от допълващото застрояване към жилищна сграда на основното застрояване в имота, съгласно чл. 41 от ЗУТ, който според плана на [населено място] е предвиден за ниско жилищно застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, както и че същата не може да бъде определена като обект по чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. Според съда, видно от описанието на процесния строеж, последният не е преместваем градински или парков елемент, нито лека постройка за отоплителни материали и инвентар /дървена барака/, а представлява стабилна дървена постройка частично затворена от западната страна с дъсчена обшивка, дървена покривна конструкция /едноскатна/, с дъсчена обшивка и битумно покритие, която е трайно прикрепена към терена, тъй като дървените колони на конструкцията са вбетонирани в армираната бетонова площадка с настилка от гранитогрес. С оглед на това съдът е обосновал извод, че постройката не може да се отдели от терена, без да се разруши, което го определя като строеж второстепенна постройка на допълващо застрояване с обслужващо предназначение за лятна градина-кухня, тъй като частично е отворена, а не заградена със стени от всички страни, за който е било необходимо издаване на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и конструктивно становище в съответствие с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Административният съд е приел също така, че процесният строеж е шеста категория, както и че с оглед времето на изграждането му след прехвърляне на имота чрез дарение, т. е. след 2012 г., в случая не намират приложение и разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът е обосновал извод, че процесният обект на допълващо застрояване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е категоризиран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ като извършен в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, без изискуемото разрешение за строеж на основание чл. 147, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 46 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на постройката се съдържа и в констативния акт окомерна скица, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ второстепенна постройка лятна градина, изпълнена от армирана бетонова площадка с размери 3.70 м./5.00 м. и настилка от гранитогрес, с дървени колони и дървена покривна едноскатка конструкция с дъсчена обшивка и битумно покритие, като западната страна е затворена с дъсчена обшивка, които обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. В тази връзка следва да се има предвид, че допуснатата служебно от съда съдебно-техническа експертиза, с относими към установяване на обективната истина задачи, е заличена с оглед процесуалното бездействие на жалбоподателя - неизпълнение на указанието за внасяне на депозит за изготвяне на писмено заключение от вещото лице. С оглед на това правилно съдът е ценил доказателствената стойност на констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, като официален свидетелстващ документ /чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК и чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ/ и доказателствено средство за установяване на релевантните по спора факти. При осигурена процесуална възможност жалбоподателят не е проявил активност по ангажирането на доказателства, с които да разколебае достоверността на фактическите установявания на служителите на общината. По делото се установява също така, че строителството е извършено без разрешение за строеж и след 2012 г., което обстоятелство не се оспорва от страните. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване второстепенна постройка лятна градина представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно административният съд приема също така, че в случая се явява неприложим и чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесната постройка не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка правилно съдът приема, че постройката е изградена след 2012 г., което обстоятелство се декларира и от майката на касатора в проведеното открито съдебно заседание на 07.02.2024 г., която заявява, че второстепенната постройка е построена около 2014 г. от сина й и съпруга й. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд гр. Плевен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,