Решение № 14539 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2009 г.

Решение № 14539 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1693/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Манол Иванов Манолов от гр. Свиленград и Маргарита Иванова Станкова от гр. Кърджали, срещу решение № 854/30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България (ДВ, бр. 4/16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизирането на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта относно определените обезщетения за части от имоти № 14708.26.4 с отчуждена площ 2.185 дка и № 14708.27.10, с отчуждена площ 1.478 дка, находящи се в землището на с. Генералово, община Свиленград, съответно в м. "Леска дере" и м. "Язова дупка". Изложени са съображения, че решението на МС, в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имоти, противоречи на правилото на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Претендира се изменение на акта в обжалваната част, като се увеличи размера на определеното обезщетение и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни Министерство на финансите, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на подадената жалба, по изложени съображения, че определената от административния орган оценка е обективна и съобразена с целта на закона. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена от надлежни страни в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: В процедура по чл. 34а, вр. чл. 33 и чл. 34б ЗДС с решение № 854/30.12.2008 г. на МС са отчуждени части от имот № 14708.26.4 в м. "Леска дере" с отчуждена площ 2.185 дка и от имот № 14708.27.10 в м. "Язова дупка" - площ 1.478 дка, двата в землището на с. Генералово, община Свиленград, от наследниците на Божин Димитров Сейреков и съответно на Матена Божинова Георгиева, в кръга на които попадат и жалбоподателите по делото, видно от представените по делото удостоверения за наследници. С оспореното решение е определено парично обезщетение, за отчуждена площ 2.185 дка от имот № 14708.26.4 в размер на 2 255 лв. и за отчуждена площ 1.478 дка от имот № 14708.27.10 - 1 494 лв., въз основа независима експертна оценка за определяне на пазарните цени при отчуждаване по ЗДС, изготвена през юли 2008 г. (по договор за възлагане № 2718/21.07.2008 г.). Последната е изготвена съгласно чл. 7б от Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ за реда за определяне на цени за земеделски земи във връзка с чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, по изложени от оценителя съображения, че цените при сделките с подобни имоти варират в широки граници и осреднената им цена няма да отразява действителната пазарна стойност. Приобщената в хода на административното производство оценка е възприета от МС, без допълнителни мотиви в тази връзка. Така определеното обезщетение противоречи на изискването по чл. 32, ал. 2 ЗДС, равностойното парично обезщетение при принудително отчуждаване на имоти въз основа влязъл в сила подробен устройствен план, да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на този план и въз основа пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост да отчуждавания. Възможност за определяне на обезщетението по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ действително е предвидена в чл. 32, ал. 3 ЗДС при отчуждаване на земеделски земи, но поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, което условие не е налице в случая, предвид данните по делото. Според заключението на вещо лице Спас Георгиев Милчев, изготвено по допуснатата от съда съдебно - оценителска експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, двата имота за отчуждени части от които са определени оспорените обезщетения, представляват земеделска земя - ниви, четвърта категория, извън строителните граници на населеното място, в землището на с. Генералово, община Свиленград, местностите "Леска дере" и "Язова дупка"; средната цена за 1 кв. м отчуждена площ, въз основа пазарни аналози по данни от нотариални актове, вписани в Служба вписвания в срока визиран от § 1а ДР ЗДС, възлиза на 4.84 лв., респективно за площ от 2.185 дка - на 10 575 лв. и за площ от 1.478 дка - на 7 154 лв., надвишаващи размерите на обезщетението, определени с оспорените части от решението (съответно 2 255 лв. и 1 494 лв). Въз основа заключението на вещото лице, съобразено с изискванията по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а ДР ЗДС, съдът приема, че размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждената площ от 2.185 дка от имот № 14708.26.4 възлиза на 10 575 лв., а за отчуждената част от 1.478 дка от имот № 14708.27.10 - на 7 154 лв. По изложените съображения решението на Министерски съвет, следва да бъде изменено, като бъдат увеличени размерите на обезщетението определено за отчуждените части от недвижими имоти. Така наместо определените в оспорения акт, размери на дължими парични обезщетения, равностойното парично обезщетение във връзка с подадената жалба следва да бъде определено, както следва: наместо 2 255 лв. за част с площ 2.185 дка от имот № 14708.26.4 - на 10 575 лв. и наместо 1 494 лв. за отчуждената част от 1.478 дка от имот № 14708.27.10 - на 7 154 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установява, че такива са направени в размер на 400 лв., включващи платен депозит за вещо лице. Предвид липсата на данни да е реално изплатено, уговореното в представения по делото договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение, искането за присъждането му е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,