Решение № 5789 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7770/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас чрез пълномощника главен юрисконсулт Р. Пейкова против Решение 4477/13.06.2024 год. постановено по адм. дело 350/2024 год. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-191/31.01.2024 год. издадена от зам. директора на РЗОК Бургас действащ по заместване, в частта, с която на лечебното заведение на основание чл. 457, ал. 3 от Националния рамков договор РД-НС-01-2 от 01.09.2023 год. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 2025 год. (НРД за МД 2023-2025 год.) е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева. Касаторът навежда възражения за неправилност и необоснованост на решението-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касация УМБАЛ Бургас АД представлявано от изп. директор доц. д-р Б. Миразчийски в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и моли съдът да потвърди решението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-191/31.01.2024 год. издадена от зам. директора на РЗОК Бургас действащ по заместване в частта по т.1.1, с която за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 421, чл. 425 и чл. 324, т. 2 от НРД за МД 2023 2025 год. на УМБАЛ Бургас АД е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена проверка на медицинската документация на лечебното заведение е констатирано нарушение при работа с ИЗ на ЗОЛ С. Т. В. хоспитализиран по КП 220.1 от 02.10.2023 год. до 03.10.2023 гос. изразяваща се в липса на титулната страница на посочени номер на стая, номер на легло и диета (хранителен режим) необходими реквизити съгласно изискванията на Указание за попълване на История на заболяването Приложение 2 Първични медицински документи към НРД за МД 2023 2025 год. Страните по делото не спорят, че между НЗОК като възложител и УМБАЛ - Бургас АД като изпълнител на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие НРД за МД 2023 2025 год. е сключен договор 020607/24.10.2023 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед РД-25-1617/09.11.2023 год. директорът на РЗОК Бургас наредил на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и глава двадесета и двадесет и първа от НРД за МД 2023 2025 год. извършване на тематична проверка на УМБАЛ - Бургас АД със задачи контрол относно спазване на изискванията на НРД за МД 2023 2025 год. и ЗЗО по отношение на дейност за месец октомври 2023 год. с вложените медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на КП, Контрол по писма от управителя на лечебното заведение и контрол по справки от РЗОК Бургас. За резултатите от проверката е съставен Протокол 1508/18.12.2023 год., в който по т. 1. 1 е констатирано, че лечебното заведение е допуснало нарушение на установените изисквания за работа с медицинската документация и са нарушени разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 421, чл. 425, чл. 324, т. 2 от НРД за МД 2023 2025 год. по отношение на ЗОЛ С. Т. В. хоспитализиран в УМБАЛ - Бургас АД с ИЗ 19045/2023 год. Прието е, че в титулната страница на посочената ИЗ липсват номер на стая, номер на легло и диета/хранителен режим, съгласно изискванията на Указание за попълване на История на заболяването Приложение 2 Първични медицински документи към НРД за МД 2023 2025 г. В законоустановения срок срещу констатациите на длъжностните лица от лечебното заведение е постъпило възражение по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, с което е представен препис от първата страница на ИЗ 19048/2023 год., на която се вижда, че са попълнени номера на стаята, леглото и хранителния режим. Във връзка с подаденото възражение директорът на РЗОК Бургас изпратил писмо изх. 62-01-2/02.01.2024 год. до председателя на БЛС гр. Бургас, с което го уведомил за подаденото възражение и поискал да бъдат посочени представители от квотата на РК на БЛС Бургас, които да участват в арбитражна комисия. Писмото е получено на 08.01.2024 год., но в срока по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО не са посочени представители, съответно не е сформирана арбитражна комисия. Предвид горното в хипотезата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО и чл. 473, ал. 5 от НРД за МД 2023 2025 год. зам. директорът на РЗОК Бургас издал процесната Заповед за налагане на санкции РД-25-191/31.01.2024 год. като с оспорената част наложил санкция финансова неустойка в размер на 200 лева за описаните в протокол от 18.12.2023 год. нарушения на ЗЗО и НРД за МД 2023 2025 год. допуснати от УМБАЛ - Бургас АД. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в случай като настоящия, когато арбитражната комисия не се сформира, директорът на РЗОК може да издаде заповед като процесната, но задължително следва да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си като обсъди и обори възраженията му по констатациите от протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции съобразно материално-правните норми. Обосновал се е, че в случаите когато арбитражната комисия не се произнася с решение директорът на РЗОК действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи собствени мотиви, а в случая само са повторени констатациите от проверката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изводите на първоинстанционният съд изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което същите не следва да се преповтарят. Според чл. 75, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване арбитражът по ал. 1 4 не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на чл. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Съгласно чл. 76, ал. 4 от ЗЗО в случай, че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. В настоящия случай УМБАЛ - Бургас АД е упражнила предвидената от закона правна възможност да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, но след покана от страна на директора на РЗОК Бургас до председателя на БЛС Бургас обективирана в писмо от 02.01.2024 год. получено на 08.01.2024 год. не са излъчени представители от квотата на РК на БЛС Бургас. От доказателствата по делото се установява, че в процесния случай арбитражната комисия не е сформирана, поради което и на основание чл. 76, ал. 4 от ЗЗО директорът на Районна здравноосигурителна каса Бургас, е издал оспорената заповед за налагане на санкции. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на РЗОК Бургас в случая е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции. С оглед на това, че лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу тези констатации, то за административният орган възниква задължението да обсъди направените в хода на административното производство възражения, с оглед императивните изисквания по чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Разпоредбата на чл. 35 предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В процесната заповед административният орган е изложил мотиви, които повтарят изложените в констативния протокол, като липсват конкретни съображения по направените от лечебното заведение възражения. Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка, които е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на оспорващия, административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено и обуславя отмяната на акта. По изложените съображения съдът, като е отменил оспореният пред него индивидуален административен акт, е постановил правилно съдебно решение. За пълнота следва да бъде посочено, че констатацията на контролните органи по т.1.1 от процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като не отговаря на обективната истина. Към жалбата пред първоинстанционния съд е приложено копие на 1-ва титулна страница на ИЗ 19048 на ЗОЛ с [ЕГН] и копие на 1-ва страница от ИЗ 19048, при регистрация на ЗОЛ централна регистратура на УМБАЛ - Бургас АД, видно от които всички реквизити номер на стая, номер на легло, диета/хранителен режим/ са попълнени съобразно изискванията на Указание за попълване на История на заболяването Приложение 2 Първични медицински документи към НРД за МД 2023 2025 год. Предвид горното неоснователни са доводите на касационния жалбоподател по същество досежно материалноправната законосъобразност на процесната заповед. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Касаторът е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,