Решение № 6397 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2010 г.

Решение № 6397 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, (отм.) във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от АК "Електрик" АД, представлявано от изп. директор Емил Николов, чрез процесуалният представител адв. Стефка Тотева срещу Решение от 4.06.2010 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, 9-ти състав, постановено по адм. д. № 5897/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 1400617/3.01.2008 г. потвърден с Решение № 1082/17.07.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение на АССГ, както и отмяна на атакуваните данъчни актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Ревизионен акт (РА) № 1400617/3.01.2008 г., потвърден с Решение № 1082/17.07.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения на АК "Електрик" АД по размери, видове, периоди и лихви към тях както следва: по ЗКПО (отм.) общо 48,539.50 лв., от които главница: 33522.38 лв. и лихви 15017.12 лв. в т. ч. по видове данъци и периоди в обхвата на повторна ревизия след дадени указания с отменително Решение № 991/04.07.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП в размери: Данък за общините по чл. 45 от ЗКПО (отм.) за 2002 г. в размер на 11604.94 лв. и лихви - 5543.41 лв.; Данък печалба по чл. 44 от ЗКПО (отм.) за 2002 г. в размер на 15666.65 лв. и лихви - 7777.24 лв.; Корпоративен данък по чл. 44 ЗКПО (отм.) за 2004 г. в размер на 6250.77 лв. и лихви в размер на 1548.90 лв.; ДДС чрез доначисляване по чл. 29, ал. 5 от ЗДДС - задължение главница и лихва в размер на 36994.45 лв. По твърдяните в касационната жалба допуснати съществените нарушения на съдопроизводствените правила: Първоинстанционния съд е решил материалноправния данъчен спор по същество, без да извърши цялостна проверка относно спазване на процесуалните разпоредби по издаване на обжалвания РА и по специално материалната компетентност на органа по приходите, възложил ревизията, към момента на издаване на първоначалната заповед за възлагане на ревизията, последващи заповеди за удължаване срока на ревизията и при определяне на компетентен орган за издаване на РА, при прилагане разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1; чл. 113, ал. 1, т. 3; чл. 114, ал. 4 ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, първоинстанционния съд е задължен преди да се произнесе по същество, да осъществи преценка относно валидността на акта, предмет на съдебен контрол. От значение за валидността на РА № 1400617/03.01.07 г. на ТД на НАП гр. Перник, предмет на обжалване е спазването на процедурата по възлагане на ревизия, доколкото представената по делото Заповед за оправомощаване е с много по ранна дата от датата на заповедта за възлагане на ревизията и последващи такива и липсват доказателства за валидността на тази заповед към съответните дати. Първоинстанционният съд е приел, че Росица Добрева Тодорова на длъжност началник отдел "контрол" в ТД на НАП гр. Перник, която е издала Заповед за възлагане на ревизия № 470//19.07.2007 г., Заповед BP № 548/25.09.2007 г. и Заповед BP № 617/25.10.2007 г. е била оправомощена със Заповед № 81/25.04.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. Перник, като от 25.04.2007 г. с допълнително споразумение за изменение на трудово възнаграждение № 15027, длъжността началник отдел "контрол" и е възложена да изпълнява до назначаване на титуляр. Но тъй като заповедта за възлагане на ревизията и тези за промяна на срока по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са издадени в по-късен период от датата на заповедта за оправомощаване по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, не е безспорно установено дали лицето Р. Давидков е териториален директор на ТД на НАП гр. Перник към датите на заповедта за възлагане на ревизия и тези за промяна на сроковете на завършване на ревизията. Отделно, с оглед на факта, че лицето Росица Добрева Тодорова е била титуляр на длъжност "гл. инспектор по приходите" и на същата е било възложено да изпълнява задълженията на началник отдел "контрол" до назначаване на титуляр, съдът не е изследвал тези факти и дали цитираната Заповед № 81/25.04.2007 г. за оправомощаване е била валидна към датите 19.07.07 г., 25.09.07 г. и 25.10.07 г. с оглед временното изпълняване на длъжността началник отдел "контрол" от Росица Добрева Тодорова. С оглед възможността предвидена в чл. 113, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ДОПК заповедта за възлагане да бъде изменяна с нова заповед за възлагане, както е направено в процесния случай и поради приложимостта на този процесуален ред по силата, на § 4, ал. 3 от ПЗР на ДОПК, първоинстанционният съд не е установил, дали е налице валидно оправомощаване към момента на издаване на Заповед № 548/25.09.2007 г. и Заповед № 617/25.10.2007 г. Това се налага от изискването на чл. 112, ал. 2 ДОПК за определяне на компетентния такъв орган, който от своя страна по силата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК определя компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. Така посочените две заповеди издадени на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК не съдържат изискващия се реквизит по т. 3 от ал. 1 на чл. 113 ДОПК. Не са представени доказателства и относно компетентността на длъжностното лице Росица Добрева Тодорова, с оглед посоченото в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Не е осъществена преценка от съда дали е спазена процедурата предвидена в чл. 114 от ДОПК относно удължаване на сроковете за осъществяване на ревизията и по отношение на издадената /трета/ Заповед № 617/25.10.2007 г. след изтичане на сроковете по чл. 114, ал. 1 и 2 от ДОПК. Третата заповед е издадена също от Росица Добрева Тодорова, без да са налице доказателства, същата да е в кръга на лицата по чл. 114, ал. 4 ДОПК. Съдът не е изследвал въпроса за допуснатото нарушение на материалната компетентност предвидена с чл. 114, ал. 4 ДОПК. Съгласно чл. 114, ал. 4 ДОПК, когато сроковете по ал. 1 и 2 ДОПК са изтекли, компетентен орган да удължава срока на ревизията е изпълнителния директор въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор. В конкретния случай, няма доказателства, срокът за извършване на ревизията да е бил удължен законосъобразно при условията и реда предвиден в чл. 114, ал. 4 от ДОПК. По изложените по-горе аргументи, първоинстанционния съд не е изследвал и въпроса за материалната компетентност на лицето Росица Добрева Тодорова с оглед на срочно възложените й задължения /до назначаване на титуляр/ и изтеклото време от оправомощаването й със Заповед № 81/25.04.2007 г. до датата на определяне на компетентен орган по издаване на РА със Заповед № К 617/10.12.2007 г. Съдът не е изследвал и въпроса, за спазване разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, тъй като ревизията е при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК относно реквизита на чл. 113, ал. 1, т. 6. В заповедта за възлагане на ревизията във вр. с чл. 155, ал. 6 ДОПК не се съдържат данни за незаконосъобразното действие послужило като основание за отмяна на акта, от което следва да се започнат процесуалните действия и релевантните за изясняване факти и доказателства. При неустановените факти свързани със спазване на процедурата по възлагане на ревизията, първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение в нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд не е осъществил пълен контрол относно валидността на обжалвания пред него акт и в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 9 от ПЗР на АПК и § 2 от ДР на ДОПК не е указал на процесуалния представител на ответната страна по жалбата да представи годни доказателства във връзка с установяване спазването на правилата относно образуването на процесното ревизионно производство, което рефлектира върху валидността на ревизионен акт . Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдебнопроизводствените правила, като не е обсъдил обстойно в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните в хода на съдебното производство доказателства във връзка с изясняване на основния спорен въпрос: за формиране на себестойността и установяване на фактическата себестойност на произведената продукция в ревизираните периоди, неправилното и незаконосъобразно третиране на непреките общопроизводствени разходи в себестойността и осчетоводяване на неприсъща част от тези постоянни непреки общопроизводствени разходи в нарушение на разпоредбите на чл. 6.3 и чл. 6.4 от Счетоводен Стандарт № 2. По делото се съдържат данни, че на дружеството - жалбоподател са били издадени: Акт за прихващане или възстановяване № 67/9.02.2007 г., с който са прихванати суми по Ревизионен акт № 1022/22.12.2006 г. за Корпоративен данък за периода 1.01.2005 г. - 30.11.2005 г. в размер на 21984.05 лева със сумата от 19787.50 лева ДДС за възстановяване за периода - месец 12.2006 г., като прихванатата сума е в размер на 19787.50 лева. С нов Акт за прихващане или възстановяване № 109/14.03.2007 г. са прихванати установените задължения по РА № 1022/22.12.2006 г. за корпоративен данък за периода 1.01.2007 г. - 31.01.2007 г. в размер на 34468 лева със сумата от 16396.22, представляваща сума за възстановяване за недължимо платен ДДС за период месец 12.2006 г. /или прихванатата сума е в размер на 16396.22 лева. С Акт за прихващане или възстановяване № 559/30.03.2007 г. са прихванати установените задължения за корпоративен данък на жалбоподателя, установени с РА № 1022/22.12.2006 г. в размер на 20787.73 лева за периода - 1.01.2005 г. със сумата от 16449.32 лева ДДС за възстановяване за периода месец 02.2007 г. или прихванатата сума е в размер на 16 449.32 лева. С Акт за прихващане или възстановяване № 1266/10.05.2007 г. са прихванати задълженията на дружеството по различни ревизионни актове, подробно посочени в акта с други суми, подлежащи на възстановяване. Настоящата инстанция намира, че делото не е било изяснено от фактическа страна пред първоинстанционния съд. С оглед константната практика на ВАС, Съдът е следвало да изследва валидността на атакувания пред него РА, включително и с оглед на издадените Актове за прихващане или възстановяване, които следва да се приложат по делото и се изследват с оглед разпоредбите на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. При този изход на делото, следва да се отмени атакуваното съдебно решение изцяло, включително и в частта на присъдено юрисконсултско възнаграждение и производството по делото да продължи при ново разглеждане от друг състав на същия съд. Допуснатите съществени процесуални нарушения, които до краен резултат са довели и до неправилно приложение на материалния закон, обуславят необходимостта от отмяна на постановеното решение на Административен съд - София - град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане, съобразявайки даденото тълкуване на закона, следва да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства по делото, констатациите на РА и доводите на страните, както и да бъдат направени съответните изводи. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,