Решение № 71 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от З. О. А., гражданин на Сирия, против решение 15062 от 02.05.2025 г., постановено по адм. д. 12351 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява мотвирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на З. (собствено име) О. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 11445 от 31.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установена следната фактическа обстановка: След нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 11.07.2024 г. (л. 36 от първоинстанционното дело), А. подал молба за предоставяне на международна закрила, вх. В-13-812/23.07.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ в София, кв. Враждебна, рег. УП 6779/23.07.2024 г. по описа на ДАБ л. 52, пак там. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 45, пак там. В хода на административното производство, в което е издаден оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, чужденецът е представил оригинал на документ за самоличност лична карта, копие от която, ведно с превод са приобщени като доказателства към първоинстанционното дело л. 24-26 от същото. За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 50-51, пак там), в който е отразено, че същият е роден в [населено място], Област Дейр ал Зор, с етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с основно образование, по професия строител, семейно положение женен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо, изх. рег. УП 6779/25.07.2024 г. л. 33, пак там) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, изх. рег. М-17219 от 16.10.2024 г. л. 23, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на А. в Република България, в случай че същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. УП 6779/31.07.2024 г. л. 28-32, пак там. На 31.10.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 11445, връчено на чуждия гражданин на 25.11.2024 г. Като разгледал по същество жалбата на А., подадена против Решение 11445 от 31.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, решаващия състав на Административен съд София-град я е преценил за неоснователна. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на ЗУБ орган, съдържа изискуемите, съгласно АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени приложимите материалноправни разпоредби и административнопроизводствените правила. Приел е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвената от дирекция Международна дейност при ДАБ Справка за актуалната към 12.07.2024 г. политическа и икономическа обстановка в Сирия, вкл. за ситуацията по сигурността в района на Дейр ал Зор, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на чужденеца. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 11445/31.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Решението е правилно постановено. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК не се установяват основания за отмяната му. Фактическата обстановка по казуса е обективно установена, относимите за правилното решаване на спора фактически обстоятелства са правилно подведени под съответните правни норми и съдът е формирал решаващия си извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, след като е дал аргументиран отговор на възраженията на страните и при спазване на процесуалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, споделя преценката на Административен съд София-град, че обстоятелствата от бежанската история на А. не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. При проведеното с него в хода на административното производство интервю (Протокол, рег. УП 6779/31.07.2024 г., отразяващ резултатите от същото от л. 28 до л. 32 от първоинстанционното дело) лицето не твърди спрямо него да е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, да е наказван непропорционално или дискриминационно, да му е отказвана съдебна защита или да е бил обект на наказателно преследване заради расата му, изповядваната от него религия, националността му, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Сочи, че не е членувал в политически партии, религиозни организации или секти, както и във военни формирования. Заявява, че не е имал проблеми с официалните власти в Сирия, не е арестуван и не е осъждан в родината си или в друга държава. Като причина за напускането на Сирия посочва липсата на сигурност, невъзможността му да си намери работа и опасението му, че го вземат да служи в редовната армия или от кюрдските сили. Обяснява, че не е изпълнил задължението си за наборна военна служба. Не твърди да е получавал призовки в този смисъл към момента на напускане на Сирия. Разказва, че са го викали от армията да изпълни военната повинност през 2014 г., но той не отишъл. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговаря, че тук е сигурно и спокойно (л. 32, пак там). Опасенията на А., че, ако се върне в Сирия, ще бъде взет да служи в редовната армия или в редиците на кюрдските сили не представляват основателни опасения от преследване от вида по чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Касаторът и първоинстанционен жалбоподател не е направил изявление в хода на административното производство, че изпълнението на задължителната, към датата на напускане на Сирия, наборна военна служба в редовната армия или евентуалното му призоваване от кюрдската армия за изпълнение на задължителната военна повинност по Закона за наборната повинност, приет от кюрдската администрация през юни 2019 г., известен като Задължението за самоотбрана и териториално приложим за определени райони в Северна и Източна Сирия, за него би означавало участие във военни действия, противоречащо на действителните му политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Не твърди, нито се установява от доказателствата по делото, че неизпълнението на задължението му за наборна военна служба в редовната армия е резултирало в това да е наказателно преследван или да са му налагани наказания от режима на Башар Асад, докато е живял в Сирия. Такова преследване не заявява да е осъществявано спрямо него и от страна на Сирийските демократични сили (SDF). Съгласно т. 168 от раздел B на Глава V от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ООН) за бежанците, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Поради това страхът на първоинстанционния и касационен жалбоподател, че ще го вземат от редовната армия или от кюрдските сили да служи, не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. Правилни са и изложените от административния съд съображения относно неоснователността на искането на сирийския гражданин за получаване на хуманитарен статут. В хода на административното производство не са разкрити обстоятелства, от които да следва, че А. е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота и свободата на касатора. Спрямо чуждия гражданин не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за извършен формален анализ от решаващия състав на Административен съд София-град на ситуацията по сигурността в Сирия. Личната бежанска история на А. е обсъдена от първоинстанционния съд при съпоставката й с актуалната обществено-политическа обстановка и ситуацията по сигурността в Сирия към датата на постановяване на спорния акт. В съответствие с приложимия материален закон нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и на чл. 46, пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива 2013/32/ЕС), и при отчитане, че сигурността в държавата по произход на сирийския гражданин е претърпяла съществено изменение след постановяване на оспореното Решение 11445/31.10.2024 г., административният съд е съобразил актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия след падането на режима на президента Башар Асад, инкорпорирани в Справка, вх. МД-02-159/14.03.2025 г. (л. 64-66 от първоинстанционното дело), представена от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. Видно от същата, през ноември 2024 г. ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на Президента Башар Асад и на власт идва ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS. Ситуацията по сигурността е значително подобрена, като ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президенство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на преход към демокрация. Новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на сирийската държава и на нейните институции. На 13.03.2025 г. временният сирийски президент А. ал Шараа подписва конститу ционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията урежда разделението на властите и независимостта на съдебната власт, и гарантира свободата на изразяване и свободата на медиите, както и правата на жените. Налице е политически преход, даващ надежда за постигане на трайна стабилност на сирийска земя след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. По данни на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 06.03.2025 г., 303 400 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави. От 27.11.2024 г. до края на февруари 2025 г., отново по данни на ВКБООН, както и на Службата за координация на хуманитарните операции (Office for the Coordination of Humanitarian Affairs (OCHA)), 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. На същите ВКБООН оказва подкрепа чрез различни инициативи, вкл. специални транспортни услуги. При тази фактическа установеност, може да се заключи, че на територията на Сирия липсва вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие, поради което липсват реални и потвърдени основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, неговата сигурност, в качеството му на цивилно лице, би била застрашена и той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. Изявеното в хода на проведеното интервю от търсещия убежище принципно желание да живее спокойно, не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. В контекста на изложеното, като е формирал извод за законосъобразност на Решение 11445/31.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия