Решение № 13392 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4971/2018 г.

Решение № 13392 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4971/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Т. против решение № 22/27.02.2018 г. по адм. дело № 7/2018 г. на Административен съд – Т.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – А. А., от [населено място], [община] изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства, сочещи наличието на фактическите и правни основания за издаването на процесната заповед за временно настаняване на детето в приемно семейство. Освен наличието на данни, че А. А. не е биологичен баща на детето В. А. и е вписан в акта за раждане със съгласието на майката – Й. С. срещу парична сума, са налице данни за направени постъпки от него за снабдяването му с паспорт за извеждането на детето от страната. Необосновано съдът е кредитирал като логични твърденията на А., че паспорта на детето е бил необходим, за да присъства на сватба в Австрия, като не е отчетена липсата на конкретните обстоятелства за сватбата – името на женещия се близък роднина, в кое населено място е сватбата и др., както и обстоятелствата, свързани с пребиваването на А. в Белгия. Не са отчетени и фактите, че А. и съпругата му нямат деца и са налице действия по "осиновяване" на детето В. не по предвидения в закона ред. Посочените обстоятелства сочат, че е налице хипотезата на § 1, т. 11, б. "б" от Закона за закрила на детето и заповедта за временно настаняване е законосъобразна. По данните за наличие на престъпление е образувано досъдебно производство по чл. 182 а, ал. 1 и чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 22/27.02.2018 г. по адм. дело № 7/2018 г. Административен съд – Т. е отменил заповед № ЗД / Д – Т – 141 от 20.12.2017 г. на директора на РД (съдът погрешно е изписал абревиатурата на горестоящия административен орган) "Социално подпомагане" – Т. и е присъдил разноски. Приел е, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в нарушение с целта на закона – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Посочил е, че раздялата на родителите като житейска ситуация не би следвало да рефлектира върху обстоятелствата, определящи едно дете като такова в риск. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон. Предмет на контрол пред Административен съд - Т. е заповед № ЗД / Д – Т – 141/20.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Т., с която детето В. А., [дата на раждане] с родители: майка Й. С., от [населено място], [община] и А. А., от [населено място], [община] е било временно настанено в професионално приемно семейство на К. В. и Т. Б.. Мярката за закрила по реда на Закона за закрила на детето е била предприета след получен сигнал от РУ – Т., които са установили, че при извършване на разпознаване на дете във връзка с постъпило заявление от бащата – А. А. за издаване на задграничен паспорт в паспортна служба при РУ – Т. е констатирано, че жената която се представя за майка на детето не фигурира в удостоверението за раждане и е различна от тази посочена в подаденото заявление. Съгласно приложения социален доклад биологичната майка на детето – Й. С. е подала декларация от родител за даване на съгласие за пълно осиновяване и е предоставила отглеждането на детето В. на А. А., който е припознал детето като свое. Съгласно сигнала от РУ – Т., биологичната майка е получила определена сума пари от вписания в удостоверението за раждане баща. Към сигнала са приложени протоколи от разпит на свидетели по образуваното досъдебно производство. Установено е, че детето е имало сериозни здравословни проблеми след раждането. В § 1, т. 11, б. "б" от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадено легално определение на понятието "дете в риск". Такова е дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му. В случая липсва пълна яснота досежно произхода на детето от бащата, както и съдействие от негова страна за изясняване на този спорен въпрос. Безспорна е липсата на родителски капацитет у майката. Изнесените данни, че А. А. е вписан в акта за раждане на детето В. със съгласието на майката – Й. С. срещу парична сума и обстоятелството, че той и съжителстващото с него друго лице от женски пол нямат деца и са предприели действия по "осиновяване" на детето В. не по предвидения в закона ред обосновават наличието на хипотезата по § 1, т. 1, б. "б" ДР на ЗЗДт. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт. може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, като спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. Административният орган е отчел всички гореизложени обстоятелства, включително и ниската възраст на детето и законосъобразно се е намесил, предприемайки процесната временна мярка. По изложените съображения, атакуваното първоинстанционно решение е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите и като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, като предприетото оспорване от А. А., от [населено място], [община] срещу заповед № ЗД / Д – Т – 141/20.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Търговище следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение