Решение № 1599 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13455/2008 г.

Решение № 1599 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13455/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на решение № 29 от 9.01.2008 г. по адм. д. № 1834/2004 г. на Варненския окръжен съд и решение № 8002 от 01.07.2008 г. по адм. д. № 2839/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Подадено е от Венцислав Георгиев Петков, в качеството му на управител на "Вени" ЕООД гр. Добрич. Отмяната се търси на основание чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като били открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при първоначалното му разглеждане не са могли да бъдат известни, а именно ДРА № 867/3.09.2003 г. и ДРА № 701/29.04.2003 г. на ТДД Добрич, издадени на "Атила" ЕООД, като пряк подизпълнител на "Вени" ЕООД гр. Добрич. В искането за отмяна се твърди, че посочените ДРА се отнасят до разплащанията на "Атила" ЕООД към бюджета по повод осигурителни задължения на назначени работници, а това обстоятелство, което се явявало новооткрито, било в пряко и обективно противоречие с изводите и на данъчните органи и на съда за липса на кадрова и ресурсна обезпеченост на "Атила" ЕООД за осъществяване на СМР по сключените с него договори. Моли се решенията на Варненския окръжен и Върховния административен съд да бъдат отменени, а делото върнато на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Варна - редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от него чрез ст. юрисконсулт Елена Великова, в което се изразява мнение за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд в петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото, намира за установено следното: С решение № 29 от 9.01.2008 г. по адм. д. № 1834/2004 г., Варненският окръжен съд е отменил ДРА № 1-23-454/2.07.2004 г. на ТДД Добрич, потвърден изцяло с решение № 907/23.09.2004 г. на директора на РДД Варна, в частта, в която е бил увеличен финансовия резултат за отчетните 2002 г. и 2003 г. и е бил определен допълнително данък за общините, корпоративен данък и лихва за просрочие, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Това решение на Варненския окръжен съд е било отменено с решение № 8002 от 1.07.2008 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 2839/2008 г., в частта му в която отменя ДРА и отхвърля жалбата срещу него изцяло. В настоящото производство се иска отмяна на тези две влезли в сила съдебни решения, като се твърди, че сочените ДРА № 867/3.09.2003 г. и ДРА № 701/29.04.2003 г. на ТДД Добрич, издадени на "Атила" ЕООД, представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при първоначалното му разглеждане не са могли да бъдат известни. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия намира, че искането за отмяна, като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Същественото е, че те трябва да са възникнали до приключване на устните състезания, като не са били и не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, за които страната не е знаела и не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Писмените доказателства, на които се основава искането за отмяна в настоящия случай обаче, не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като са били създадени преди приключването на устните състезания по делото и при полагане на дължимата грижа от страната са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал, доколкото са били допустими. Съгласно действащия към момента на гледане на делото чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), фактическите констатации в ДРА в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. Следователно сочените като основание за отмяна доказателства е трябвало да бъдат набавени и включени в доказателствения материал в административното и съдебното производство по обжалване на ДРА, доколкото са били относими към това производство, с цел да бъдат оборени съдържащите се в ДРА констатации. Тези писмени доказателства са били предмет на това производство, а не на производството по отмяна на влезлите в сила съдебни решения. При така установените безспорни данни следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на влезлите в сила решения по смисъла на ч. 239, т. 1 от АПК, поради което молбата за това следва да се отхвърли. Поради изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав