Решение № 12339 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2020 г.

Решение № 12339 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б., представен от адв. З. М., срещу решение № 29/27.01.2020 г. на Административен съд М. по адм. д. № 519 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9915#8/21.08.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Твърди пропуск на съда да възприеме като основание за нищожност на административния акт липсата на компетентност на издателя му, а като основания за унищожаемост – придаването на обратно действие на материалноправна норма, за която такова не е предвидено и нарушаването на административнопроизводствените правила при издаването на акта с установяването на публичното държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК вместо да се приложат институтите на ЗУСЕСИФ. Не е обвързано с конкретен касационен довод твърдението за съществуване на заповед на изпълнителния директор на ДФЗ за възобновяване на производството по заявлението на касатора. Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Монтана АУПДВ е установено в тежест на Г. Б. задължение за плащане на сумата 42 533. 76 лева, представляваща изплатена нему през първата година от ангажимента сума по заявление с УИН 12.24.0611/50892 за кампания 2011 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от направление "Биологично растениевъдство". Фактическо основание за издаване на акта е прекратяването на поетия ангажимент на Б. с акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 с изх. № 01-6500/9915 от 23.11.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на АУПДВ. Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от заповеди № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. и № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с които изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени правните норми, определящи установените с акта вземания като публични държавни. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ, бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Макар да е далеч от прецизността, заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделени и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. И. на вземането е прекратяването на агроекологичния ангажимент - чл. 18, ал. 2 от Наредба № 11 от 16 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент са тези по чл. 18, ал. 3, като относима към избраното от администрацията фактическото основание е разпоредбата на т. 3 на чл. 18, ал. 3 от Наредбата. Моментът на прекратяване на поетия ангажимент е от значение за определяне на подлежащата на възстановяване част от получената помощ /чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/. Г. Б. е одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологично производство" от ПРСР 2007 - 2013 през кампания 2011. Поетият ангажимент е прекратен в срока по чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредбата, тъй като агроекологичният ангажимент на подпомаганото лице е прекратен до края на третата година, считано от годината на първоначално одобрение по мярката /определена в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Наредбата/. Дължимо е възстановяване на 100 % от изплатената финансова помощ за кампания 2011. При действието на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие с материалния закон на административния акт се преценява към момента на издаването му. Издателят на АУПДВ е приложил действащите към момента на постановяване на акта редакции на Наредба № 11. Неоснователни са доводите, че е приложена неправилно редакцията от ДВ, бр. 23 от 2012 г. на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата към финансовата помощ за 2011 г. и несъществувалата към момента на отпускане на помощта разпоредба на чл. 18, ал. 4 от Наредбата. По хипотеза настъпването на основания за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент и за възстановяване на получената помощ следва във времето получаването на помощта. Въвеждането на основания за прекратяване на ангажимента и за възстановяването на помощта след периода на получаването й не представлява обратно действие на нормативния акт, тъй като не се предвижда настъпването на правни последици от юридически факти, осъществени преди приемането му. В случая юридическите факти, представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ, са осъществени при действието на сочените в акта разпоредби – правни основания. Обратно на убеждението на касатора за за конкретното вземане не са налице предпоставките за установяването му по реда на ЗУСЕСИФ, което /явно с арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК/, да изключи правомерността на установяването на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Изключението се съдържа в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Б. е ползвател на финансова помощ по мярка 214 "Агроекологично производство" от ПРСР 2007 - 2013 с направление "Биологично растениевъдство". Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Неотносим към материалните предпоставки на установеното с акта вземане, а съответно и не представлява довод за неправилност на първоинстанционното решение твърдението за възобновяване от изпълнителния директор на ДФЗ на производството по заявлението на жалбоподателя. Релевантно би било възобновяването на производството по прекратяване на агроекологичния ангажимент, но то е недопустимо, тъй като актът за прекратяване на ангажимента е бил оспорен по съдебен ред /вж. чл. 99, ал. 1 АПК/. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение