Решение № 12763 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2012 г.

Решение № 12763 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2012 г., VI о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Кюстендил, чрез процесуалния му представител срещу решение № 50 от 20.02.2012 г. на Кюстендилския административен съд, постановено по адм. дело № 455/2011 по описа на съда. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите, въз основа на които е постановено, противоречат на събраните по делото доказателства. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Никола Василев" АД, гр. Кюстендил, в представения отговор на касационната жалба, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита мотивите на съда са законосъобразни, а становището на съда за правилно, и предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да остане в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното решение Кюстендилският административен съд отменя по жалба на МБАЛ "Д-р Никола Василев", гр. Кюстендил, писмена покана № РД-20-589/2.12.2011 г. на директора на РЗОК. Писмената покана е издадена на основание чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и с нея РЗОК - Кюстендил, иска да й бъде възстановена сума в размер 7375 лева, изплатени на лечебното заведение по седем, индивидуализирани в обжалвания акт, клинични пътеки, документацията, за които е подписана от д-р Зарев, като платени без основание. При издаването на обжалваната покана, административният орган е приел, че не са изпълнени изискванията на Националния рамков договор за 2011 г. (НРД), чл. 157, ал. 1, т. 6, във връзка с § 1, т. 7 от ДР на Закона за лечебните заведения, според което страна по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинична пътека може да бъде лечебно заведение, в което работят специалисти на основен трудов договор, като такъв е трудовият договор сключен за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност. С допълнително споразумение към трудов договор № 1422/31.10.1984 г., д-р Зарев преминава на непълно работно време, поради което РЗОК смята, че по отношение на клиничните пътеки, за които той е подписал като лекуващ лекар медицинската документация, не отговарят на изискванията на чл. 7, т. 1, предложение второ от Приложение № 13 към чл. 3 на Постановление № 304/17.12.2010 г. на МС. Съгласно това изискване НЗОК заплаща на изпълнител на болнична помощ за всеки отделен случай по клинична пътека при условие, че клиничната пътека е извършена от посочените в договора специалисти. От приложения договор между лечебното заведение и НЗОК 100376/23.02.2011 г., Приложение № 1, е видно, че в списъка на специалистите, работещи по клинични пътеки с номера 50, 52 и 56 фигурира името на д-р Зарев. В чл. 19 на договора са изброени условията, при които възложителят заплаща клиничните пътеки и страните не спорят, че те са изпълнени. При тази обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че фактическият състав на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО включва получаването на суми без правно основание от страна на изпълнителя на медицинска помощ и установяване на това от контролни органи при РЗОК или НЗОК, ако не е свързано с нарушение на ЗЗО, а той в случая не е изпълнен. Сумите по изброените в писмената покана клинични пътеки, са изплатени на болницата въз основа на сключения между тях двустранен договор. Няма спор относно факта, че изпълнителят е предоставил медицинска помощ, за което е получил, при определените в договора условия, от НЗОК насрещната парична престация. Следователно, плащането, извършено от НЗОК, би било без основание, ако не е извършена договорената медицинска дейност. Освен това към момента на подписването на медицинските документи, макар и да е бил на непълен работен ден д-р Зарев е вписан в договора, с което се изпълняват условията на чл. 186, т. 4 от НРД 2011 г. и съответно чл. 7, ал. 1, предложение второ от Приложение № 13 към чл. 3 на Постановление № 304/17.12.2010 г. на МС. С преминаването на д-р Зарев, който като лекуващ лекар е подписал медицинската документация по въпросните клинични пътеки, на непълен работен ден, е следвало той да бъде изключен от списъците по приложение № 1 на договора. Правилно административният съд е тълкувал систематически разпоредбата на чл. 186 от НРД за 2011 г., и е стигнал до извода, че дори лекарят да е бил отстранен от този списък, това нарушение би се санкционирало по чл. 105в, ал. 1 от ЗЗО и е неотносимо към основанията за плащане по клинични пътеки, тъй като не е към предпоставките за завършването им, така както са определени в § 1, т. 2 от ДР на НРД за 2011 г., а завършването на клиничната пътека е условие за плащането й по чл. 19, т. 3 и чл. 21, ал. 3 от индивидуалния договор и чл. 7, ал. 1, предложение второ от Приложение № 13 към чл. 3 на Постановление № 304/17.12.2010 г. на МС. Изложените в касационната жалба доводи, че административният съд неправилно е приел, че изменението на трудовото правоотношение не е обстоятелство от значение за изпълнението на клиничните пътеки, не се споделят от настоящия състав. Промяната в трудовото правоотношение, като обстоятелство от значение за сключването на договора по чл. 20, ал. 4 от ЗЗО, поражда задължение за изпълнителя на медицинска помощ да уведоми РЗОК в петдневен срок от настъпването, съгласно чл. 162, т. 1 от НРД от 2011 г., и би могло евентуално да доведе до изменение на индивидуалния договор по реда на чл. 59, ал. 6 от ЗЗО. Пропускът е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 105ж, ал. 1 от ЗЗО, която е различен правен институт от възстановяването на получени без правно основание суми по реда на чл. 76а от ЗЗО. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,