Решение № 15152 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2014 г.

Решение № 15152 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 2679 от 28.11.2013 г. по адм. д. № 82/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта му, с която е отменен РА № 241203417/30.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1482/29.11.12 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (понастоящем дирекция "ОДОП"), досежно установените задължения за ЗЗО в размер на 2 653.92 лв. с прилежащи лихви в размер на 848.46 лв. за периода 2006 г. - 2007 г. и 2009 г. - 2010 г. и задълженията за ДЗПО - УПФ в размер на 1 763.09 лв. с прилежащите лихви от 1 117.22 лв. за периода 2006 г. - 2007 г. и 2009 г. - 2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че при административното и съдебното обжалване констатаците по КСО за задълженията за ДЗПО - УПФ и за здравни осигуровки по ЗЗО за горепосочените периоди не са опровергани с допустимите от ДОПК способи на доказване. Счита също така, че съдът неправилно е приел, че поради отменителния диспозитив на решението на директора на Дирекция "ОУИ" в частта за установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007-2010 г., липсва база за изчисляване на осигурителните задължения. Като неоснователна е възприета и тезата на решаващия съд, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и като такава неприложима за периоди преди влизането й в сила. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата и срещу очертаните по-горе части на РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Красимира Енева Делчева, действаща като ЕТ "Красимира Делчева", в депозирания писмен отговор излага мотивирани възражения срещу основателността на касационната жалба. Допълнително излага съображения чрез пълномощника си адв. Панов в съдебно заседание по делото. Подадена е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 113 от 16.01.2014 г., с което е оставена без разглеждане молбата на ЕТ за изменение на решението в частта му за разноските. Ответникът по нея - Директорът на дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Карушкова, я е оспорил като неоснователна в представения писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е бил РА № 241203417/30.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, в частта му, потвърдена с Решение № 1482/29.11.12 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП (понастоящем дирекция "ОДОП"), досежно установените задължения за ЗЗО в размер на 2 653.92 лв. с прилежащи лихви в размер на 848.46 лв. за периода 2006 г. - 2007 г. и 2009 г. - 2010 г. и задълженията за ДЗПО - УПФ в размер на 1 763.09 лв. с прилежащите лихви от 1 117.22 лв. за периода 2006 г. - 2007 г. и 2009 г. - 2010 г., а така също и по отношение отказан данъчен кредит в размер на 56 485.44 лв. и прилежащи лихви от 28 185.77 лв. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е само решението в частта досежно установените задължения за ЗЗО в размер на 2 653.92 лв. с прилежащи лихви в размер на 848.46 лв. за периода 2006 г. - 2007 г. и 2009 г. - 2010 г. и задълженията за ДЗПО - УПФ в размер на 1 763.09 лв. с прилежащите лихви от 1 117.22 лв. за периода 2006 г. - 2007 г. и 2009 г. - 2010 г., като в останалата си част решението на Административен съд-Пловдив, като необжалвано, е влязло в сила. Наред с това съдът е преценил, че щом с решението на горестоящият административен орган РА е отменен в частта по ЗОДФЛ/ЗДДФЛ, то следва да отпаднат и задълженията по ЗЗО и ДЗПО, тъй като ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. В мотивите на обжалваното решение е прието още, че обстоятелството, че е констатиран евентуално укрит доход, все още не означава, че следва да се определя нов размер на дължимите от лицето осигурителни вноски за съответната година, а първо следва да бъде доказано, че този доход е от трудова дейност и едва тогава да се пристъпи към определяне на нов размер на дължимите осигурителни вноски, а РА не е съобразен с това изискване, което налага отмяната му. Решението в обжалваната част е правилно. В случая не е спорно, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като на основание чл. 124а ДОПК на Красимира Енева Делчева, действаща като ЕТ "Красимира Делчева" са определени задължения за ЗОВ за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че РА съставлява незаконосъобразен данъчен акт досежно относно установените задължения по ЗЗО за 2006 г., 2007 г., 2009 г. и 2010 г. и задължения за ДЗПО - УПФ за същите години, тъй като разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Наред с това, по по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО за определяне на окончателния размер на осигурителните вноски за самоосигуряващи се лица, е необходимо облагаемият доход да е определен с влязъл в сила ревизионен акт, както и не било доказано, че укритият доход е от трудова дейност, за да се дължат осигурителни вноски. Настоящият касационен състав намира тези изводи за правилни. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че разпоредбите на чл. 122 - 124а от ДОПК имат характер на процесуални норми. Разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. В тази насока, както правилно е приел административния съд, е необходимо да бъде установен източника на укрития доход, тъй като ЗДДФЛ предвижда различни правила за определяне на данъчната основа за облагане според произхода на дохода. С оглед тези съображения неоснователни са и доводите на касатора, че след като е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи и източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансовото му състояние и в същото време не са налице доказателства за произхода на средствата, то по смисъла на чл. 123 от ДОПК същите представляват облагаем доход. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което като е достигнал до същите правни изводи административния съд е постановил правилно решение в тази си част. С оглед изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част и същото следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Относима за случая е правната норма на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, уреждаща изменение на решението в частта за разноските и това правилно е съобразено от административния съд. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд "Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима". Според мотивите към т. 2 от същото тълкувателно решение, страната която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай, в материалите по делото не се установи наличие на представен списък за разноски, направени по делото, нито са налице твърдения от страна на ответника по частната жалба, че такъв списък е представен на съда. При това тълкуване на относимите правни норми на чл. 80 от ГПК и чл. 248 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, следва, че Административен съд - Пловдив правилно е оставил без разглеждане молбата за изменение на съдебното решение в частта относно разноските поради липсата на своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,