Решение № 1551 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12428/2020 г.

Решение № 1551 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12428/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция ’’Митници’’, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Вяра Москова срещу решение № 184 от 05 август 2020 г., постановено по адм. дело № 197 от 2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил/АС-Кюстендил/, с което е отменена негова заповед № 2192 от 07 януари 2019 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба – К. Вучков оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано след като с определение № 5730 от 16 април 2019 г. постановено по адм. дело № 4037 от 2019 г. Върховният административен съд, пето отделение, на осн. чл. 133, ал. 1 от АПК се е произнесъл по повдигнат спор за подсъдност и е определил, че компетентен да разгледа делото е Административен съд – Кюстендил, на когото е изпратена жалбата на К. Вучков от [населено място] срещу заповед № 2192 от 07 януари 2019 г. на директора на Агенция "Митница". С процесния административен акт, на осн. чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от същия закон, във връзка с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ), докладна записка рег. № 32-6292 от 04 януари 2019 г. и подадена декларация от служителя по чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ, е прекратено служебното правоотношение на К. Вучков, на длъжност старши митнически инспектор, длъжностно ниво – 8, Експертно ниво 4, в Митница Югозападна, с ранг II младши, считано от 08 януари 2019 г. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, подсъдим е за умишлено престъпление от общ характер. Отбелязано е, че на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗДСл на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е издадена след отмяна с влязло в сила съдебно решение на преходна заповед за дисциплинарно уволнение и възстановяването му на работа. Съдът е счел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от същия нормативен акт, в изискуемата писмена форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и при спазване изискването за задължително съдържание – посочено е правното основание за издаването й и са спазени общите норми на чл. 35 от АПК и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за прекратяване на служебното правоотношение на лицето. Приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта, но е констатирал нарушение на материалния закон. Посочил е, че с решение № 7 от 17 септември 2019 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 7 от 2019 г., обн. в ДВ, бр. 75 от 24 септември 2019 г., разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е обявена за противоконституционна, а според чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е достигнал до законосъобразен извод, че обжалваната заповед, издадена при действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ, е незаконосъобразна. Предвид приетото от Конституционния съд в решение № 3 от 28 април 2020 г., по конст. дело № 5 от 2019 г., че: "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията. ", правилно е заключението на АС-Кюстендил, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. Вучков следва задължително да бъде отчетен резултатът, постановен с решение № 3 от 07 март 2019 г., по конст. дело № 16 от 2018 г. Конституционният съд. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28 април 2020 г., по конст. дело № 5 от 2019 г. Конституционният съд изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението е посочено: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията следва да се направи извод, че обявеният за противоконституционен закон, след влизане на решението на съда в сила, повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. " Налага се извода, че макар в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията да е въведено основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства е налице изключение от правилото. Изключението е заложено в нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, буквата и духът на която предписват, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Разумът, вложен в цитираните разпоредби на КРБ е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността. Предвид изложеното, решението на АС-Кюстендил като постановено при липса на отменителното основание по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат съдебно – деловодни разноски, тъй като ответника по касация не е заявил такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,