Решение № 4223 от 4.5.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Подуправителя на Българска народна банка, подадена чрез процесуални представители Н. Драгинова и Т. Пирков, против Решение 12672/13.12.2021 г., постановено по административно дело 1235/2021 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменена негова Заповед БНБ-02771/11.01.2021 г., с която Маршал кредит груп ООД е заличено от регистъра на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения за това, че съдът не е преценил всички относими факти, свързани с предмета на делото, както и се оспорват възприетите от него правни изводи по приложението на закона. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Заповед БНБ-02771/11.01.2021 г. на Подуправителя на Българска народна банка. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Пирков и от юрисконсулт Щалиянов, които молят да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Ответникът Маршал кредит груп ООД се представлява от управителя Д. Дамянов и от адвокат Чакалов, които оспорват касационната жалба и изразяват становище в подкрепа на съдебното решение, развито в писмен отговор и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е анализирал събраните по делото доказателства и е извършил задълбочена проверка на оспорения пред него акт, след което е изложил аргументирани доводи за материалната му незаконосъобразност, което го е мотивирало да го отмени. Възприетите от съда правни изводи са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. На първо място за да постанови процесната заповед, административният орган е приел, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията на чл. 3а, ал. 2, т. 5, предложение 2 ЗКИ по отношение на лице, което притежава квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството и не е изпълнило задължението да уведоми за промяна в информацията и документите, представени във връзка с вписването в регистъра, произтичащо от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции. Няма спор между страните, че по отношение на лице, което притежава квалифицирано дялово участие в капитала на Маршал кредит груп ООД е било образувано наказателно производство, което е висящо. Спорният въпрос е за това дали това обстоятелство само по себе си води до извода, че дружеството е престанало да отговоря на изискването по чл. 3а, ал. 2, т. 5 ЗКИ, а именно лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството следва да притежават надеждност, финансова стабилност и репутация. Съдебният състав правилно е приел, че само повдигането на обвинение срещу съдружник, дори да е свързано с финансовата дейност на дружеството, не дава основание да се приеме, че това лице е престанало да отговаря на изискването за репутация, с оглед на презумпцията за невиновност. В тази връзка се е позовал на съображение 39 и на чл. 69 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции. Съгласно посочените разпоредби за извършването на оценка на добрата репутация на директорите и членовете на даден ръководен орган се изисква ефикасна система за обмен на информация, като ЕБО при спазване на изискванията за професионална тайна и защита на данните следва да има право да поддържа централна база данни, съдържаща данни за административни санкции, включително свързаните с тях жалби, която ще бъде достъпна само за компетентните органи. Във всички случаи информацията относно постановените присъди по наказателни дела следва да се обменя в съответствие с Рамково решение 2009/315/ПВР и Решение 2009/316/ПВР, както са транспонирани в националното право, както и с други относими разпоредби на националното право. Когато компетентен орган оценява репутация за целите на член 13, параграф 1, член 16, параграф 3, член 91, параграф 1 и член 121, той проверява базата данни на Европейския банков орган за административни санкции и за наличието на осъждане в свидетелството за съдимост на засегнатото лице, която има отношение към случая. На следващо място съдът правилно е отчел, че в административния акт не са посочени конкретни факти за негативен отзвук в обществото ипубликации в средствата за масово осведомяване, които да са дали отражение върху репутацията на съдружника. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство от страна на административния орган да се сочат факти, които не се съдържат в оспорената заповед и съответно да се представят доказателства в тази насока. Във връзка с горното обстоятелство, на дружеството е вменено неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от Наредба 26 в 15-дневен срок да уведоми БНБ за всяка промяна в дейностите по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ, в информацията и документите, представени във връзка с вписването в регистъра, като прилага и заверени копия от документите, удостоверяващи промяната. По този въпрос, правилно съдът е разграничил отговорността на дружеството и неговия законен представител от отговорността на самия съдружник да уведоми за повдигнатото му обвинение. В административния акт и относимата преписка не се съдържат данни за това кога дружеството, съответно представляващият го е узнал за това обстоятелство, тоест не е посочено кога за него е започнал да тече нормативно установения срок за уведомяване на БНБ, не е посочено и дали е получил и разполагал с документи, които да го удостоверяват, за да може да изпълни задължението си по чл. 10, ал. 1 от Наредба 26. При липсата на каквато и да е конкретика по тези въпроси, правилно съдебният състав е приел за недоказано посоченото нарушение. Второто основание за заличаване на дружеството от регистъра на финансовите институции е по чл. 3а, ал. 6, т. 3 ЗКИ, във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 9, предложение второ от Наредба 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции, след като органът е приел, че представените от него тримесечни и годишен финансов отчет за периода от 31.12.2019 г. до 30.09.2020 г., съдържат противоречива информация. Административният орган е сравнил информацията за вида кредити, отпуснати на физически лица, съдържаща се в тримесечните и годишен отчет за периода 31.12.2019 г. 30.09.2020 г., посочени като жилищни ипотечни кредити, с данните, съдържащи се в информационната система на Централния кредитен регистър, в която са посочени потребителски кредити. При тези установявания, правилен е изводът на съда за погрешна квалификация на допуснатото от дружеството нарушение, тъй като не се касае за противоречива информация, съдържаща се в отчетите. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 9 от Наредба 26 съдържа два отделни състава, които се различават един от друг по вида на информацията, която се съдържа в представените отчети. Безспорно е налице разлика в понятията невярна и противоречива информация в даден отчет, като под противоречива информация се има предвид противоречие в данните, съдържащи се в рамките на самия документ /тримесечен или годишен отчет/, каквото противоречие в случая липсва. В случай, че данните в отчета не отговарят на обективната истина, тогава се касае за невярна информация, а не за противоречива такава. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Воден от горното и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на сочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за реалното извършване на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия