Решение № 12947 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2019 г.

Решение № 12947 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 58, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 26 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на М. Божидарова Манолова-Найденова с адрес в гр. София, независим кандидат за кмет на Столична община, предложен от Инициативен комитет за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27.10.2019 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Матева и с писмени бележки се оспорва решение № 1241-МИ от 27.09.2019 г., постановено от Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е отхвърлен сигнал вх. № МИ-12-4/27.09.2019 г. на М. Божидарова Манолова-Найденова, по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс. Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага възражения срещу решаващия мотив на ЦИК за отхвърляне на сигнала - автор на процесния печатен материал не е субект по чл. 183, ал. 1 ИК. Оспорващата изразява твърдение, че този извод е без опора в закона, защото материалът съдържа белезите на "Предизборна агитация", съгласно дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ИК. Позовава се на посочена в жалбата съдебна практика, като заявява, че в цитираните съдебни решения е прието, че за да е налице "предизборна агитация" е достатъчно да е направено политическо внушение. Изразява становище, че ЦИК не е обсъдила законовото изискване агитационният материал да е обозначен като платен и да съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Претендира отмяна на обжалваното решение със законовите последици от това. Ответникът - Централната избирателна комисия, чрез упълномощен член на комисията Бойкинова, /съобразно приложено към преписката решение № 3/22.03.2019 г. на ЦИК/, в съдебно заседание излага подробно двете становища, формирани при проведеното обсъждане в ЦИК относно характера на процесния печатен материал и основателността, съответно неоснователността на постъпилия сигнал. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на М. Божидарова Манолова-Найденова за ПРОЦУЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна, която е адресат на атакувания акт. Жалбата е предявена в тридневния преклузивен срок, визиран в чл. 58, ал. 1, изречение първо ИК и с нея се оспорва решение, постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 ИК, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд и е неблагоприятно за оспорващото лице. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1241-МИ от 27.09.2019 г., на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 във връзка с чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс ЦИК е постановила решение за отхвърляне на сигнала по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс. За да достигне до този резултат ответната комисия е приела, че е сезирана с жалба, имаща характер на сигнал с вх. № МИ-12-4 от 27 септември 2019 г. от М. Божидарова Манолова-Найденова, независим кандидат за кмет на Столична община за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. Сигналът е подаден срещу "Труд медия" ЕООД, издател на вестник "Труд", както и против главния редактор на вестника, който е публикувал на 26.09.2019 г. в електронното издание на вестника и на 27.09.2019 г. в хартиения му брой материал, озаглавен "Предизборните лъжи на М. Манолова". Процесният материал е анонсиран като "нова специална рубрика" с уточнението, че "три пъти в седмицата вестникът ще публикува подробна информация за неверните изказвания на госпожа Манолова". В обжалваното решение е отразено, че според жалбоподателката изнесените твърдения не отговарят на обективната истина, нарушават изискванията на ИК относно воденето на честна и коректна кампания и конкретно чл. 183, ал. 4 ИК, която норма забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В текста на обжалваното решение е изложен мотив, че представения материал не представлява агитационен материал по смисъла на чл. 183, ал. 1 ИК, защото автор на този материал не е кандидат, партия, коалиция и инициативен комитет, като участници в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. Преценено е, че ако адресатът на статията се чувства засегнат от разпространения в печатните или електронните медии материал, който го засяга лично, той /тя/ има право на отговор, като изложи публично мнението си и направи опровержение на твърдяното в съответната медия. От тук е изведено заключение, че процесната публикация в електронното издание и в хартиеното издание на вестник "Труд" не нарушава изискванията на разпоредбите на чл. 183 ИК. При проведеното гласуване на предложението за решение не е постигнало необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове на ЦИК, като от присъстващите в залата 16 членове на комисията, "ЗА" това предложение за решение са гласували 8 членове и "ПРОТИВ" 8 членове. С оглед на това е постановено решение за отхвърляне сигнала на госпожа Манолова по смисъла на чл. 53, ал. 4, изречение второ от Изборния кодекс. Според настоящия съдебен състав оспореното решение е издадено от компетентния за това орган в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 26 ИК. Процесният администартивен акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма и е надлежно мотивиран, тъй като съдържа кратко посочване на основанията за постановяването му, а в приложеното към преписката извлечение от Протокол № 128 от 27.09.2019 г. от проведеното заседание на ЦИК подробно са изложени становищата на членовете на ЦИК, които са се изказали и са изразили позиция по сигнала, с който е сезирана комисията. Визираният протокол е официален документ, който е приет като писмено доказателство, заедно с преписката в съдебно заседание и не е оспорен по съответния ред от страните по делото. Съдът констатира, че при произнасяне на атакуваното решение са спазени императивните изисквания на всички разпоредби на чл. 53 ИК и от страна на ЦИК не са осъществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на инвокираното в жалбата оплакване за допуснати нарушения на материалния закон, решаващият съдебен състав счита, че са неоснователни. Между страните не е било спорно обстоятелството, че процесният материал съдържа унижаващи и недостойни за уважавана печатна медия квалификации и изрази, както и грозни и недопустими думи и фрази, като: "предизборни лъжи", "политическото или менталното двуличие", "говорейки абсолютни неистини", "пороя от фалшиви твърдения, с които госпожа Манолова залива публичното пространство", "фигура със сложен политико-ментален комплекс" и други отрицателни квалификации, създаващи негативни внушения за жалбоподателката като кандидат за кмет на Столична община. Настоящият съдебен състав споделя становището, че материалът, публикуван на хартиеното и в електронното издание на в. "Труд" използва груб и на места циничен език, с който се накърняват честта и доброто име на адресата на печатния материал, както и че с него се цели демотивиране на избирателите да гласуват за определен кандидат, участник в изборите, който в случая е обект на н. нар. "черен пиар". Съдът счита, че в конкретната хипотеза процесния печатен материал съдържа индиректен призив и внушение за неподкрепа на кандидата М. Манолова. Въпреки това решаващият съдебен състав намира, че процесният печатен материал не съответства на законовите изисквания за "агитационен материал" по смисъла на ИК, защото същият не е изготвен и разпространен от нито един от субектите, посочени в нормата на чл. 183, ал. 1, изречение първо ИК - от кандидати, партии, коалиции и инициативни комитети. По делото няма данни авторът на статията или собственикът на печатната медия да е някой от цитираните по- горе субекти. Настоящият съдебен състав не възприема тезата, че визираното изброяване е примерно и не е изчерпателно. Напротив, в случая законодателят е регламентирал лимитативно и изчерпателно кои точно са субектите, които разпространяват агитационни материали по смисъла на чл. 183, ал. 1, изречение първо ИК и процесната печатна медия не е между тях. Това е така, защото при формулиране на субектите не е използвана думата "други". Тази дума е използвана само при изброяването на видовете агитационни материали, но не и при дефиниране на субектите, издаващи и разпространяващи агитационни материали. Цитираната норма е ограничителна и е недопустимо тълкуването й разширително или по аналогия. В този смисъл е и формираната съдебна практика по този вид спорове още от 2015 г. - решение по адм. д. № 11756/2015 г. на четвърто отделение на Върховния административен съд и настоящият съдебен състав счита, че няма основание за отклонение от тази практика. Ето защо съдът намира, че за да се касае за агитационен материал по смисъла на ИК не е достатъчно същият да съдържа внушение за подкрепа, съответно неподкрепа при гласуване на избори, според разпоредбата на § 1, т. 17 от ДР на ИК, но и съответният спорен материал следва да е издаден или разпространен от някой от посочените субекти в нормата на чл. 183, ал. 1, изречение първо ИК. При даване ход по същество и в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателката е направено позоваване на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ИК. Настоящият съдебен състав констатира, че нито жалбата до ЦИК, с която е сезирана комисията, нито в жалбата, по която е образувано настоящото дело, се съдържа възражение в този смисъл. С оглед на това ответната комисия не е обсъждала приложението на цитираната норма и съответно няма произнасяне по прилагането й, а в съдебното производство се преценява само законосъобразността на постановеното решение на ЦИК, а не се обсъждат изобщо отношенията между жалбоподателя и медията, разпространяваща спорния печатен материал. За пълнота на изложението съдът намира, че нормата на чл. 181, ал. 1 ИК не е относима към конкретната хипотеза, доколкото визира най- общо свободата на изразяване на гражданите, партиите, коалициите, кандидатите и застъпниците, докато разпоредбите на чл. 183 ИК регламентират разпространението на "Агитационни материали", както е озаглавен приложимият в случая нормативен текст. От съществено значение е и обстоятелството, че процесният печатен материал попада в обхвата на специалните норми на Раздел ІІІ от Глава дванадесета на ИК, който раздел е озаглавен "ПЕЧАТНИ МЕДИИ И ОНЛАЙН УСЛУГИ". Именно този раздел регламентира поведението и отговорността на печатните медии, каквато е медията - издател на вестник "Труд". Ето защо правоотношенията с печатна медия, публикувала материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат в изборите, се уреждат по реда на чл. 188, ал. 1 и 2 ИК, в която норма е посочено императивното задължение на този специфичен вид медия за определено поведение, а именно: да публикува незабавно след получаването на отговор, което трябва да са осъществи на същото място, със същия размер, вид, формат шрифт и без коментар. Едва при установяване на неизпълнение на визираното законово задължение, съответната печатна медия би следвало да понесе административнонаказателната отговорност, предвидена в чл. 480 и чл. 485 ИК. С оглед на това настоящият съдебен състав възприема становището, че ЦИК не може и не следва да санкционира използването на всякакви материали - печатни статии, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име, а само тези, които са предмет на регулация от ИК и това са единствено агитационните материали по смисъла на разпоредбата на чл. 183 ИК, която е озаглавена "Агитационни материали", което съответства на правомощията на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 45 ИК - да приеме решение за премахване или изземване на агитационни материали, но не и други такива материали. Относно релевираните в жалбата оплаквания, че процесният печатен материал съдържа обидни и клеветнически твърдения, съдът счита, че жалбоподателката разполага с процесуалната възможност да защити правата и законните си интереси по реда на НПК или съответно ГПК, а не по реда на ИК. В жалбата, по която е образувано съдебното производство, се съдържа позоваване на съдебни решения, за които решаващият съдебен състав преценява, че не са приложими към настоящия случай. Посоченото в жалбата решение на ВАС по адм. д. № 6889/2014 г. се отнася до нарушение, допуснато от представител на политическа партия и от електронна медия, а не от печатна медия. Аналогично е положението с цитираното решение № 2932/2017 г. относно електронна медия и субект на агитационния материал - председател на политическа партия. Решение по адм. д. № 2111/2016 г. е относимо към агитационен материал - билборд, а не печатен агитационен материал, като нарушението в този случай е осъществено от кандидат за кмет. Единствено решение по адм. д. № 3196/2017 г. на ВАС е във връзка с публикация в печатна медия, но в това решение не е разглеждана и анализирана нормата на чл. 183, ал. 1 ИК, а само текста на § 1, т. 17 от ДР на ИК, поради което съдът няма произнасяне по тълкуването и прилагането на приложимата разпоредба на чл. 183, ал. 1 ИК. По отношение твърдението в жалбата, че ЦИК не е обсъдила неизпълнението на законовото изискване, агитационният материал да е обозначен като платен и да съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, съдът счита следното: Действително в обжалвания акт липсва произнасяне по този въпрос, но в случая не са касае за нарушение, водещо до отмяна на процесното решение, предвид установеното по- горе, че процесният печатен материал не е "агитационен материал" по смисъла на чл. 183, ал. 1 ИК. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно като краен резултат и не страда от инвокираните в жалбата пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. На основание на горното и на чл. 58 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,