Решение № 679 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 420/2016 г.

Решение № 679 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 420/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Т. от гр. Г. Д. против решение № 6492/27.10.2015 г. по административно дело № 7134/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2001308441/11.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., частично потвърден с решение № 969/31.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") при ЦУ на НАП - С., за установени задължения на лицето по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2010 години в общ размер на 55 253,15 лв., от които главница - 33 458,18 лв. и лихви - 21 794,97 лв., при ревизия извършена по реда на чл. 122 ДОПК. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отмяна на РА. В съдебно заседание касационният жалбоподател е представлявана от надлежно упълномощен адвокат М., която поддържа, че не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, че част от доказателствата са след срока за извършване на ревизията - 9.03.2013 г., че последващата заповед за възобновяване на ревизията е нищожна и неправилно приложение на материалния закон с включване на недвижими имоти. По изложените съображения иска отмяна на решението, съответно отмяна на РА и притендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, във вр. с ревизия извършена по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 1, т. 7 ДОПК, за периода 2006 г., респективно 2007 г., 2008 г., 2010 г. в размер на 33 458,18 лв. и лихви върху тях в размер на 21 794,97 лв. За да приеме РА за законосъобразен, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че обосновано от събраните доказателства, органът по приходите е приел за доказани предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Счел е за обосновано прието, че Ташев не е подавал ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 ЗДДФЛ, което е довело до прилагане на особения ред на ревизионното производство, а именно по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Констатирано е, че са налице доходи от продажба на недвижими имоти, които не са декларирани. Съдът е приел, че от представените доказателства не може да бъде установено, че Т. е извършил разходи във връзка с построяване на обект в съсобственост с Й. Г.. Независимо от ангажираните съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССчЕ) експертизи, е счетено, че в рамките на производствата (ревизионно и съдебно) не е установен размерът на разходваните средства от Ташев предвид обстоятелството, че за проверявания период от ревизираното лице не са представени разходно-оправдателни документи, удостоверяващи фактическата и/или актуализирана цена на придобиване на това имущество. Приел е, че доколкото липсват категорични данни и доказателства за цената на придобиване на имуществото, то и съгласно чл. ЗЗ, ал. 6, т. З ЗДДФЛ цената на придобиване по ал. 1 е нула - когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал. Констатирано е, че приходите от продадените имоти не са декларирани от ревизираното лице, поради което ведно с доходите от трудови възнаграждения на последния, са формирали данъчната основа за облагането им с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът е кредитирал приетите по делото СТЕ и ССчЕ, но е посочил, че същите не спомагат за изясняване на фактическата обстановка, свързана както със строителството и продажбата на процесните недвижими имоти, така и за определяне на вложените средства в строителството. Решението е правилно. Неоснователни са касационните доводи наведени в жалбата. Твърдението за нарушение на процедурата при издаване на РА е неспазване срока, предвиден в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и срокът по чл. 117 ДОПК. Трайната практика на ВАС е в смисъл, че посочените срокове в цитираните разпоредби от ДОПК са инструктивни и неспазването им не се отразява на валидността на крайния акт. Отделно, неоснователни са и твърденията за събрани доказателства след срока за извършване на ревизията, както и неоснователно се твърди, че са включени цени на имоти, които е следвало да бъдат изключени, каквито действия са налице. При извършена ревизия на Д. Н. Т., приходният орган е приел, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - данни за укрити приходи или доходи, декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В изпълнение на задълженията си по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите е съобщил на ревизираното лице, че предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК данъчната основа за облагане за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 от ДОПК, като същевременно е дадена възможност да представи документи и да вземе становище, във връзка с което от страна на ревизираното лице е представена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Решаващите за установените задължения по ревизионния акт са приходи от продажби на недвижими имоти по цени отразени в нотариални актове, приложени към преписката, за които ревизираното лице не е подало декларация за съответната данъчна година, каквото задължение е имало, съобразно броя на продадените недвижими имоти, с което се установява осъществяване на търговска дейност по смисъла на Търговския закон. В РА обект на облагане с данък подлежат само доходите от продажбата на процесните недвижими имоти, които не попадат в обсега на необлагаемите доходи, съгласно чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.) съответно чл. 13 от ЗДДФЛ и не са декларирани през ревизирания период. Разпоредбата на чл. ЗЗ, ал. 6, т. З ЗДДФЛ ясно посочва, че цената на придобиване по ал. 1 на чл. 33 е нула - когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал. Ревизираното лице не е представило разходно - оправдателни документи, удостоверяващи фактическата и/или актуализирана цена на придобиване на имущество, части от което предмет на недекларираните продажби на недвижими имоти. Представени са само разписи от съсобственика Й. Г., които представляват частни документи и следва да бъдат съобразявани в съвкупност с останалите доказателства. От строителната документация намираща се по делото става ясно, че Г. е единствен възложител и не може да бъде установено в какво се изразява участието на ревизираното лице Т., в какъв размер са разходите за придобиване на обекта. Касационният състав напълно споделя извода на първоинстанционния относно приложението на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а именно, че недвижимите имоти на територията на страната се определят и оценяват в левове по данъчна оценка. С. Т. като техен собственик не е имал пречка да се снабди с копие от данъчните оценки на процесните имоти. Административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон като е възприел за правилно определянето с РА на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Липсата на деклариране на получени суми от продажба на недвижими имоти и липсата на заведено счетоводство при осъществена търговска дейност, с оглед броя на осъществените продажби, наличие на данни за укрити приходи или доходи обосновават предпоставки обективирани в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, според които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Установената от органите по приходите фактическа обстановка се потвърждава и в хода на съдебното оспорване. Следователно при законосъобразно извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК за издадения въз основа на нея ревизионен акт е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства. При надлежни доказателства в подкрепа на фактическите констатации, в тежест на жалбоподателя е да ги опровергае при условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от него факти и обстоятелства. С оглед на така разпределената доказателствена тежест са правилни и обосновани изводите на АССГ за законосъобразност на РА, поради необорване на фактическите констатации в него от страна на жалбоподателя в хода на оспорването. Съдът правилно е приел, че от събраните в съдебната фаза доказателства не се установяват факти, които да обусловят извод за неправилност при определяне на данъчната основа в РА. При този изход на делото, на ответната Дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 188 лв. съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,