Решение № 6180 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд Земеделие срещу Решение 9316 от 30.10.2024 г., постановено по адм. д. 767/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, И. К. Д. от гр. Куклен, редовно призован, не се явява и не се представлява От същия, чрез процесуалния му представител адв. Г. Терзиев, по делото е депозирано становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ да заплати на И. К. Д. от гр.Куклен обезщетение за претърпени имуществени вреди пропуснати ползи в размер на 2195,83 лв., оценени като равностойността на законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ върху дължимо на 30.06.2020г. вземане от 5 555.84 лв за периода 01.07.2020 г. до 13.02.2024 г. и произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт , издаден от орган на ответника, а именно : уведомително писмо изх. 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. За да стигне до този правен резултат, АС - Пловдив, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото безспорно се установява кумулативното наличие на всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране на тази отговорност. Налице е отменен като незаконосъобразен административен акт цитираното по-горе уведомително писмо, с което е било отказано оторизиране на субсидия за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. в размер на 5 555.84 лв., твърдените вреди за целия исков период са реално настъпили и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно уведомително писмо. По горните съображения АС - Пловдив е уважил изцяло предявения иск с произтичащите от това законови последици. Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно . Правилно АССГ е приел, че се претендира не законна лихва, върху дължимо по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение, а обезщетение за имуществени вреди - пропусната полза, съставляваща забавено плащане на дължимо парично вземане, изчислена като размер съобразно законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Неправилно обаче АС Пловдив е заключил , че са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ през целия исков период. Неправилно административният съд е заключил, че за част от исковия период, а именно : в периода 01.07.20200г. до 16.03.2023г. за ищеца е настъпила реална вреда във вид на пропуснати ползи, измерими със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху ненавременното изплатената сума от 5 555.84 лв. Съображенията на касационната инстанция в тази насока са следните : По делото не се спори, че в конкретния случай по подадено от ищеца заявление за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. е издадено уведомително писмо изх. 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е оторизирана сума за изплащане в размер на 0 лв. Същото уведомително писмо е било отменено като незаконосъобразно и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, видно от Решение 1186/23.06.2022 г., постановено по адм.д. 514/2022г. по описа на АС-Пловдив , което е оставено в сила с Решение 2771/16.03.2023г. по адм.д. 7341/2022г. по описа на ВАС, пето отделение. След отмяната на административния акт е последвало произнасяне на орган при ответника с ново Уведомително писмо изх. 01-6500/626 от 20.03.2024г., с което заявените за подпомагане суми са оторизирани и вече изплатени на ищеца с два превода по банков път на 14.02.2024г. на тази дата на И. К. Д. са преведени сумите от 1388.96лв и 4 166.88лв, които като сбор представляват оторизираната в пълен размер сума от 5 555.84 лв по подаденото заявление за подпомагане за 2019г. Неправилно АС-Пловдив е приел, че в случая първоначално отказаните от административния орган суми по заявлението за подпомагане за 2019г., е следвало да бъдат изплатени императивно до 30.06.2020 г. Действително чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета предвижда, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 от Регламента мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Неправилно обаче съдът е приел, че, след като оторизираните по заявлението суми са платени на ищеца не на 30.06.2020 г., а едва на 14.02.2024 г., е налице настъпила за ищеца вреда във вид на пропусната полза от забавата в плащането им , считано от 30.06.2020г. Приложение в случая намира Решение на СЕС от 28 април 2022г. по съединени дела С-160/21 и С-217/21, съгласно диспозитива на което Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. Видно от т.38 от цитираното решение на СЕС, срокът по чл.75, §1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета не е императивен, а инструктивен, поради което не може да се приеме, че ако разплащателната агенция на държава-членка не изплати на земеделския производител заявената от него субсидия до 30 юни на годината, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане, същата изпада в забава за плащане, считано от тази дата до датата на по-късното последващо плащане на оторизираната субсидия. В този случай евентуална реална вреда във вид на пропусната полза за плащане на дължима сума би възникнала в периода от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уведомителното писмо за отказ за оторизация на заявени за подпомагане суми е отменено, до датата на реалното плащане на тези суми след постановяване на ново уведомително писмо , с което, в изпълнение на влязлото в сила отменително съдебно решение, отказаните суми вече са признати и платени. В конкретния случай съдебното решение, с което уведомително писмо изх. 02-160-6500/24714 от 09.12.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е отменено като незаконосъобразно, е влязло в сила на 16.03.2023г., а реалното плащане на оторизираните суми е станало на 14.02.2024г. т.е. реална вреда за забавеното изплащане на сумата от 5 555.84 лв в резултат на отменения административен акт възниква едва след влизане в сила на отменителното решение на АС-Пловдив, което става на 16.03.2023г. след оставянето му в сила с решение на ВАС по адм.д. 7341/2022г. по описа на ВАС. Реална вреда за ищеца, от вида на твърдяната от него, е налице само в периода от 17.03.2023г. до датата на изплащане на дължимата сума 14.02.2024г. Тази вреда , определена с достъпния Интернет калкулатор за изчисляване на законната лихва при НАП, възлиза на 655.15 лв. Като е приел наличието на настъпила реална вреда във вид на пропусната полза за периода от 01.06.2020г. до 16.03.2023г., /каквато не е настъпила по изложените по-горе от настоящия касационен състав съображения/, съдът е постановил решението си частично в противоречие с материалноправните разпоредби. Касационната жалба е частично основателна, а съдебното решение като неправилно за сумата над 655.15 лв до пълния присъден размер от 2 195.83 лв следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго решение по същество, с което да отхвърли предявения срещу ДФЗ иск за сумата над 655.15 лв до пълния присъден размер от 2 195.83 лв като неоснователен. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер общо на 112.50 лв, от които 12.50 лв държавна такса за касационното производство и 100 лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,изр.първо,предл.второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение