Решение № 2816 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5370/2019 г.

Решение № 2816 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5370/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Благоевград против решение № 659/01.04.2019 г. по адм. дело № 14/2019 г. на Административен съд – Благоевград. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – В. Велкова, чрез адв. Николова, изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор с подробно развити съображения и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е отменил решение № 2153-01-40/03.12.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/№ 17/, протокол № 01287/26.09.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Благоевград. Изпратил е преписката на директора на ТП на НОИ – Благоевград за издаване на нов акт по изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че придобитият от В. Велкова осигурителен стаж на длъжност "преподавател" в Института за културно-просветни кадри за периода от 01.03.1980 г. до 31.08.1981 г. (общо 1 година и 6 месеца, като щатен преподавател) следва да бъде зачетен като учителски. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН]/№ 17/, протокол № 01287/26.09.2018 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Благоевград, е отпуснал на Велкова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.04.2018 г. и е определен размера й – 590. 49 лева. Признат е осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд – 37 години, 1 месец и 06 дни, от които 25 години, 0 месеца и 28 дни – учителски. При определяне продължителността на зачетения учителски стаж не е включен осигурителният стаж от 1 година и 10 месеца, за периода от 01.11.1979 г. до 31.08.1981 г. положен, като преподавател в Институт за културно просветни кадри. При постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и на показанията на свидетелите. Според вещото лице в периода 01.11.1979 г. – 29.02.1980 г. (четири месеца) Велкова е била нещатен (хоноруван преподавател) в Института за културно просветни кадри, а от 01.03.1980 г. до 31.08.1981 г. (1 година и 6 месеца) – щатен преподавател. Според изискванията на тогава действащия Закон за народната просвета, преподават задължително 16 до 18 часа седмично, с годишен преподавателски норматив от 360 часа. Велкова е покрила този норматив. От показанията на свидетелите се установява, че работата със студенти и организацията на учебния процес в Института за културно просветни кадри, като полувисше учебно заведение не се е различавала съществено от учителската в системата на средното образование. Институтът е бил на двойно подчинение, на Министерството на народната просвета и на Комитета за изкуство и култура. Учебният процес се е водил по класове – клас хореография, клас музика и клас театър, а по-късно и по културно-просветна работа, състоящи се от около 35 човека. Велкова е работила в две катедри. В едната катедра е преподавала философия, а в катедрата по естетика - естетика и история, и теория на киното и телевизията. Водила е лекции и семинарни упражнения, както и консултации. Спорът между страните е дали трябва да бъде зачетен като учителски стаж придобития такъв от Велкова от 01.11.1979 г. до 31.08.1981 г., положен като преподавател в Института за културно просветни кадри с продължителност от 1 година и 10 месеца. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. По делото е безспорно установено реалното полагане на процесния осигурителен стаж в учебно заведение и за В. Велкова е налице и необходимата педагогическа квалификация. В чл. 19, ал. 1 от НПОС е предвидено, че учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Според чл. 19, ал. 3 НПОС учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета. През периода, през който е положен спорният осигурителен стаж, е действал Законът за народната просвета (обн., ДВ, бр. 218/1948 г., с последващи изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г.). Съгласно чл. 1, ал. 1 от този закон, всички видове и степени образователни и професионални училища в Народната република България са народни; те се намират под ведомството на Министерството на народната просвета (освен ако не попадат в изключенията, изброени в същата разпоредба), а съгласно ал. 2 от същия член, Министерството на народната просвета ръководи и надзирава в педагогическо, методическо и идейно-възпитателно отношение училищата и курсовете под което и ведомство да се намират, с изключение на висшите учебни заведения. В чл. 2, ал. 1 ЗНП (отм.); са регламентирани видовете учебни и възпитателни заведения, като е посочено, че учебните заведения в Народна република България, подведомствени на Министерството на народната просвета, са по вид: общообразователни и професионални, а по реда си в образователната система: а) общообразователните са начални, основни и средни; б) професионалните са практически, средни и полувисши. По предложение на министъра на народната просвета, Министерския съвет може да открива според нуждите и други видове и степени училища. Всеки от посочените видове учебни заведения е правно регламентиран в Закона за народната просвета. Наред с това, през периода, през който е положен спорният осигурителен стаж, е действал и Законът за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн. ДВ, бр. 54/1959 г., с последващи изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г.). Основните оплаквания в касационната жалба са в насока, че Велкова е преподавала в полувисше училище на студенти, а не на ученици. Твърди се още, че положеният от нея труд под формата на лекторски часове не отговаря на определението за учителски часове. Така наведените доводи са неоснователни. Институтът за културно-просветни кадри е създаден на основание чл. 37 и чл. 43 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България с Постановление № 33 на ЦК на БКП и Министерски съвет/02.08.1968 г. и писмо № 24-19/29.05.1969 г. Следователно Институтът за културно-просветни кадри, като полувисше учебно заведение попада под регламентацията на Закона за народната просвета (отм.); и Законът за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България - създаден по реда на тези закони. Нормите за учебно - преподавателската заетост и заплатите на преподавателите в института са били определени на база нормите и заплатите на преподавателските длъжности за полувисшите институти. Видно от удостоверение и служебна бележка, издадени от ЮЗУ "Неофит Рилски" в качеството му на правоприемник на част от архива на Института, в горния период Велкова е изпълнявала пълната норма за задължителна преподавателска дейност. Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице. Следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, че така придобитият от Велкова осигурителен стаж на длъжност "преподавател" в Института за културно-просветни кадри за периода от 01.03.1980 г. до 31.08.1981 г. (общо 1 година и 6 месеца, като щатен преподавател) следва да бъде зачетен като учителски. Като е уважил жалбата и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за издаване на нов акт при спазване на дадените задължителни указания, Административният съд - Благоевград е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника се дължат исканите разноски, доказани по основание и размер по списък (договор за правна защита и съдействие серия АВ № 0000172933/07.02.2020 г.) - 300, 00 лева, като съдът приема за неоснователно направеното възражение за прекомерност. Същите съответстват на фактическата и правна сложност на спора и на извършените процесуални действия в защита на интереса на страната. Още повече, че заплатеният адвокатски хонорар е под минимума, установен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение