Решение № 7175 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2018 г.

Решение № 7175 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Велико Търново против решение № 118/29.03.2018 г. по адм. д. № 9/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. Излага доводи, че решението е недопустимо, а при условията на евентуалност - че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява, че преписката, чието препращане се иска, е образувана пред СГКК - Велико Търново, а не пред кмета на общината и не се намира при него. Искането по заявлението е на основание § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ и процедурата е различна от възстановяването на земеделски земи по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - П. П., редовно призован, не се явява. По делото е представено писмено становище от процесуалния му представител адвокат А. Кръстев, в което се оспорва касационната жалба и се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. С искане от 07.12.2017 г. ответникът П. е поискал на основание чл. 256 АПК кметът на Община Велико Търново да извърши фактическо действие по чл. 31, ал. 2 АПК и да изпрати преписка вх. № 01-359392/18.11.2016 г. на Общинската служба по земеделие. С писмо от 15.12.2017 г. касационният жалбоподател е уведомил ответника, че не може да изпрати преписката, тъй като тя не се намира в Общината, а в Службата по геодезия, картография и кадастър. Налице е обективна невъзможност да извърши това фактическо действие. Посочения по-горе входящ номер е на СГКК, преписката се намира в ОСКК и това е видно от писмените доказателства по делото. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба на П. П. против отказ на кмета на Община Велико Търново да изпрати на Общинска служба "Земеделие" Велико Търново преписката по заявление № 01-359392/18.11.2016 г. по описа на СГКК, в частта му относно искането за обезщетение касаещо имот в землището на с. Шереметя, в местността "Робова чешма", имот № 83123.53.27. С обжалваното решение, Административен съд - Велико Търново е осъдил кмета на Община Велико Търново да изпрати молба на П. П. вх. № 94-ПП-784-8/07.12.2017 г., ведно с наличната документация по искането на Общинска служба "Земеделие" Велико Търново в седмодневен срок от влизане в сила на решението, както и да заплати на П. сума в размер на 460 лв. В мотивите си съдът е приел, че кметът на Община Велико Търново е сезиран с искане от 07.12.2017 г. по чл. 256 АПК и § 27, ал. 2, т. 3 ЗИД на ЗСПЗЗ да бъде изпратена преписката на Общинска служба "Земеделие" за отправяне на предложение до Общински съвет Велико Търново за изпълнение на процедурата по обезщетяване с равностоен имот. Произнасянето на кмета по така депозираното искане, съдът е преценил като годен за обжалване административен акт. Съдът е изложил съображения, че при всяко отправено искане за извършване на действия, административният орган е задължен да препрати искането на компетентен орган и да се произнесе по искането. Посочил е, че е въпреки противоречието в текста на молбата, волята на молителя е ясна. С оглед на това е приел, че кметът на Община Велико Търново е следвало да изпрати молбата до Общинска служба "Земеделие", като уведоми молителя и за липсата на документите по подадено заявление пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Решението е недопустимо поради липсата на предмет. От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № 38 ш от 12.05.1998 г. на Поземлена комисия гр. В. Търново е било възстановено правото на собственост на наследниците на И. Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на три имота, като за всеки е посочено, че имотът се възстановява на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ при условията на § 4а - 4и. Жалбоподателят, като наследник на И. Ш., е подал в Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. В. Търново Заявление с вх. № 01-359392/18.11.2016 г., с което е поискал нанасяне на настъпили промени в кадастрална карта за ПИ 83123.80.36, ПИ 83123.53.27, ПИ 83123.101.29, землище с. Шереметя и нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти. На 21.11.2016 г. СГКК препраща заявлението на кмета на Община В. Търново с молба да бъде насрочено заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на решение за основателността на исканите изменения. Назначената от кмета на общината комисия провежда заседание на 26.01.2017 г., като комисията уважава проектното предложение на П. относно промяна данните в регистъра към ПНИ за ПИ № 83123.101.29, м. "Кокарджа" и не уважава проектното предложение относно: промяна границите на ПНИ и регистъра към него за ПИ 83123.53.27, тъй като признатите за възстановяване права са в м. "Робова чешма" и предложението за отразяване следва да бъде като последващо настаняване в ПИ № 83123.54.19, където е започната процедура по промяна на ПНИ за признати имоти с права в тази местност. След уведомяването му за взетото решение от комисията, П. П. е представил в СГКК – гр. В. Търново допълнителни материали и е поискал да бъде преразгледано още веднъж предложението му за имота от 2 дка в м. "Робова чешма" - имотът да бъде върнат в най-близката съседна местност от горната страна на пътя, м. "Терасите". На 20.04.2017 г. СГКК препраща допълнителните материали на кмета на Община В. Търново с молба да бъде насрочено заседание на комисия на основание § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ за вземане на решение за основателността на исканите изменения. Видно от представения протокол от 08.06.2017 г., назначената от кмета на общината комисия уважава едното предложение по отношение възстановяването на имота от 3 дка в м. "Голямата чешма", а по отношение на процесния имот № ПИ 83123.53.27 е отхвърлено проектното предложение, предвид липсата на предложена промяна в техническото решение. Пеем е уведомен за решенията на междуведомствената комисия на 29.06.2017 г. На 17.10.2017 г. П. подава искане до кмета на Община В. Търново с правно основание чл. 256 АПК вр. § 27, ал. 2, т. 3 от ЗИД на ЗСПЗЗ, в което е посочил, че по искането му за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд като обезщетение за собственост, която не може да бъде възстановена в реални граници, а именно част от ПИ 83123.53.27 в размер на 2 дка, липсва произнасяне в посочената заповед. Искането е на основание § 27, ал. 2 ЗИД на ЗСПЗЗ и следва преписката да се придвижи до Общински съвет – В. Търново. В отговор на искането е изготвено писмо изх. № 94 ПП-784-6#1/31.10.2017 г. на кмета на Община Велико Търново. В него е посочено, че съгласно данните по Решение № 38 ш/12.05.1998 г. на Поземлена комисия – Велико Търново правото на собственост на наследниците на И. Ш. е признато в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в заключителната част на писмото е посочено, че внесеното искане за обезщетение по реда на § 27, ал. 2, т. 3 ЗИД на ЗСПЗЗ не засяга тези територии, тъй като промяната на Помощния план и Плана на новообразуваните имоти и регистъра към тях, изрично е конкретизиран в правни норми и е налице произнасяне на междуведомствената комисия с протоколно решение, за което П. е уведомен. След подадена жалба от 06.11.2017 г. П. е оспорил възникналия според него мълчалив отказ и с Определение № 438/24.11.2017 г. по АД № 872/2017 г. на АС - Велико Търново жалбата е оставена без разглеждане. След постановеното определение, от П. е отправено ново искане вх. № 94 ПП-784-8/07.12.2017 г. до кмета на Община Велико Търново да бъде изпълнена законовата процедура по предоставяне на имот за обезщетението му, като в отговор е получено ново писмо, че преписката се намира в СГКК и не може да бъде внесено предложение до Общински съвет. Изводите на съда не съответстват на данните по делото и на приложимия материален закон. Жалбоподателят е претендирал обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд на основание § 27, ал. 2, т. 3 ЗИД на ЗСПЗЗ, като това е изрично посочено и в подаденото от него искане вх. № 94 ПП-784-8/07.12.2017 г. до кмета на Община В. Търново. Ако се приеме, че посочената разпоредба на закона е приложима, следва да се развие производство по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, което започва с искане на съответната общинска служба по земеделие /ОСЗ/. Това искане е отправено от ОСЗ чрез кмета на общината до Общинския съвет, който съгласно чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ приема решение за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд. Въз основа на решението на ОбС, ОСЗ издава решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота. От посоченото става ясно, че кметът на общината няма правомощие да сезира Общинския съвет, нито ОСЗ с искане по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ или по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Това следва да направи лицето, което претендира възстановяване на земите. Сезирането е изрично и кметът не може да преценява и тълкува смисъла на направено искане. Освен това искане с такова съдържание е второ по ред и на молителя вече подробно е било указано кой е компетентният орган, който следва да се произнесе по молбата му и в каква процедура, видно от мотивите на Определение № 438/24.11.2017 г. по адм. д. № 872/2017 г. в АС – Велико Търново. Независимо от това, той е подал второ искане със същия предмет, без да съобрази мотивите на съда. Кметът на общината е отговорил изрично на молбата му, като е обяснил, че заявление вх. № 01-359392/18.11.2016 г. е подадено до Служба по геодезия, картография и кадастър - Велико Търново и се намира там. С оглед на това не може да се приеме, че е налице бездействие от негова страна. Като административен орган, той не е задължен да изпълнява искания, които не са в неговата компетентност, само защото молителят е преценил да избере този път за реализиране на правата си. От данните по делото е видно, че преписката, чието препращане до Общинския съвет се иска, е преписка, образувана до СГКК, а не до кмета. Тази преписка временно е била препратена на кмета на общината, за да се проведе заседание на комисията по § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Но това не е преписка, образувана по заявление до кмета на общината, която той може да препраща до други административни органи. Поради изложените съображения касационната инстанция намира, че подаденото искане вх. № 94-ПП-784-8/07.12.2017 г. на П. П. не касае задължения на кмета на Община Велико Търново, пряко произтичащи от нормативен акт. Отговорът на кмета на общината, обективиран в писмо вх. № 94-ПП-784-8/15.12.2017 г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. То съдържа информация относно движението на преписката по заявление вх. № 01-359392/18.11.2016 г., подадено до СГКК – Велико Търново, но от него не се пораждат задължения и непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на П. П. По изложените съображения решението на административния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. На касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 118/29.03.2018 г. по адм. д. № 9/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА П. П. от [населено място], [адрес], [ЕГН], да заплати на Община Велико Търново сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението е окончателно.