Решение № 159 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2013 г.

Решение № 159 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "САДАТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "В. Левски" № 168, представлявано от управителя Сюхейла Куртулду, чрез юрк. Нина Гацова против Решение № 407 от 18.02.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3988 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против АПВ № 1216253 от 29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -Пловдив, потвърден с Решение № 1516 от 12.12.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" Пловдив с ново наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, в частта му, с която на дружеството е отказано признаването на законната лихва върху главница от 2 198,89 лв. - ДДС, събран въз основа на отменен акт на началника на митница Пловдив за корекция на ЕАД от 04.10.2010 г. по внос на стоки и определяне на допълнително задължение в посочения размер. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на нормите на чл. 92, ал. 10 и чл. 56 ЗДДС. Съгласно последната, началникът на митницата е органът, компетентен да начислява ДДС по вноса на стоки. При това, съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Случаят е именно такъв, поради което, отказът за признаване на законната лихва е незаконосъобразен, като противоречащ и на задължителна съдебна практика на Съда на ЕС. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-основателна, поради следното: По делото пред АС не е имало спор по фактите: С влязло в сила съдебно решение на АС Пловдив е отменено решение на началника на Митница Пловдив, с което е коригиран подаден от касационния жалбоподател ЕАД по внос на стоки и му е определено допълнително публично задължение за ДДС в посочения по-горе размер, като задължението доброволно е изпълнено от адресата на акта. По искане на дружеството за възстановяване на сумата е издаден процесният АПВ за прихващане на посочената главница, но мълчаливо е отказано признаване на законната лихва върху сумата. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че процесното решение на началника на митницата не е акт на орган по приходите, поради което случаят не попада в хипотезата на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Решението е неправилно. Съгласно трайната практика на СЕС, въпросът за олихвяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза, е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите членки, но няма съмнение, че частноправният субект има право на лихва върху сумата за изтеклия период. В по-новата съдебна практика на СЕС, цитирана и от първоинстанционния съд, изрично се потвърждава, че според правото на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените в нарушение на общностното право суми (Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, § 202 и сл.). Основателно е касационното оплакване за несъобразяване на разпоредбите на чл. 56 и чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Щом ЗДДС дава компетентност на началника на митницата като митнически орган да начислява ДДС по вноса на стоки, този административен орган е приравнен на органите по приходите с тази си компетентност, поради което неправилно административният съд е решил, че случаят не попада в хипотезата на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Направеното от съда стеснително тълкуване на последната норма е в противоречие с принципа на равностойност, защото поставя в неблагоприятно положение адресатите на актове на митническите органи като процесния, установяващи задължения за ДДС. Решението следва да се отмени като вместо него се постанови ново, с което по жалба на дружеството АПВ бъде отменен в посочената част и тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се изплати на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение