Решение № 177 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12522/2010 г.

Решение № 177 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12522/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Стефанов Неделчев от гр. Русе срещу решение № 9251/2.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3648/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-499/19.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи за наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от две години". Макар да не са посочени изрично отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед обсъждане на доказателствата по делото, както и че съдът не е взел под внимание действията на проверяващия орган, противоречащи на законните текстове при процедурата по налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Маринов, надлежно упълномощен, който е направил и искане за присъждане на направените по делото разноски от касатора. Ответникът по касационната жалба министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител ю. к. Благой Иванов я оспорва по подробни съображения, изложени в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 21, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Пламен Неделчев - младши разследващ полицай в рпу при "Полицейско разследване" ОД на МВР - Ловеч, категория "Т" срещу заповед № К-499/19.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи за наложено му дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от две години", първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, приемайки че административният орган е извършил проверка по повод получен сигнал, постъпил в РП - гр. Ловеч, като проверката е приключила със справка, рег. № 4384/10.12.2009 г. и е установено извършено от жалбоподателя нарушение по досъдебно производство № 149/2009 г., при като го е забавил и е осъществил неправомерни действия към свидетеля Митко Борисов. Съдът е изложил мотиви относно установените при проверката допуснати съществени пропуски от страна на жалбоподателя при разследването на посоченото досъдебно производство, което се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР и чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 ЗМВР, за което се налага наказание "порицание", като е прието че деянията са извършени в срока на изтърпяване на наказание "порицание", наложено на служителя със заповед № 274/22.07.2009 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че правилно административният орган за извършените нарушения е нарушения е наложил дисциплинарно наказание по чл. 229, ал. 1, т. 1 ППЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1 ЗМВР - "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от две години". Съдът е възприел установените при проверката от административния орган факти, че жалбоподателят неколкократно е възпрепятствал разпита на свидетеля Митко Борисов и поради тази причина досъдебното производство не е приключило в двумесечния срок. Вследствие на това е установено, че свидетелят Борисов е депозирал жалба в РПУ - Угърчин с оплакване от поведението на жалбоподателя. Освен това е установено по делото, че пак във връзка с досъдебното производство жалбоподателят необосновано е извършил оглед със закъснение по повод извършен грабеж, както и че неправилно е иззел и съхранил веществени доказателства и е забавил огледа на автомобила на задържаните лица, които са били заподозрени за извършения грабеж. Направен е извод от съда, че жалбоподателят е забавил досъдебното производство № 149/2009 г. и по този начин с поведението си е нарушил етичните правила за поведение, установени в МВР - т. 62 и т. 63 от Етичния кодекс във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което се предвижда наказание "порицание" . Направен е и друг извод - че жалбоподателят с действията си по досъдебното производство е извършил нарушение на задълженията му по длъжностна характеристика като младши дознател, което се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което също се предвижда наказание "порицание". Прието е по делото, че посочените нарушения са извършени в срока на изтърпяване на наложено наказание "порицание" и това е определило приложимостта на чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР - "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от две години". Обжалваното решение е правилно. Правилно решаващият тричленен състав на ВАС, III отделение е установил фактите по делото и въз основа на тях е направил и правните си изводи. Съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че касаторът не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика, като е забавил досъдебното производство № 1498/2009 г., както и че със закъснение е извършил оглед, иззел е неправилно и съхранил веществени доказателства, като по този начин е нарушил служебните си задължения по длъжностна характеристика. Освен това безспорно е установено, че касаторът е забавил разпита на свидетеля Митко Борисов, както и се е държал непристойно спрямо него, което наложило свидетелят да се оплаче като е депозирал жалба и сигнал за действията на разследващия Пламен Неделчев. Последният в писменото си обяснение до министъра на вътрешните работи, рег. № 43995/11.12.2009 г. не оспорва констатацията, че е повишавал тон на свидетеля Митко Борисов и че демонстрирал нервно раздразнение, но не и физическа сила. Установено е и по делото забавено развитие на досъдебното производство, което също сочи на неизпълнение на служебните задължения на касатора. Същият не е ангажирал никакви доказателства пред първоинстанционния съд, с които да обори установеното при проверката в МВР и обективирано в справка, дала повод за налагане на дисциплинарното наказание. Освен това установено е по безспорен начин, че тези нарушения - нарушение на етичните правила и неизпълнение на преки служебни задължения са извършени в срока на изтърпяване на друго дисциплинарно наказание "порицание", което правилно е прието от съда, че осъществява фактическия състав на чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 и чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Неоснователно касаторът е изложил оплаквания в касационната жалба за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил и правилно преценил събраните по делото доказателства. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че съдът е изложил повърхностни мотиви в обжалваното решение. Относно възраженията за допуснати процесуални пропуски при налагане на дисциплинарното наказание "порицание", то е предхождащо процесното наказание и съдът не е бил длъжен да изследва процедурата по налагане на вече влязла в сила заповед за налагането му и което не е било предмет на процесното оспорване. Освен това в касационната жалба се съдържат оплаквания, относими директно към заповедта за дисциплинарно наказание, а не насочени към пороците на съдебното решение, което подлежи на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия,