Решение № 262 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2010 г.

Решение № 262 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Е. -З. Д. Ч. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 437/11 от 10.04.2012 г., изразяваща се в пропуск да се постанови диспозитив по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ответниците по молбата Е. Б. М. и М. С. М. считат, че молбата е недопустима, а по същество - неоснователна, Д. В. В. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по молбата, намира следното: Касационното производство е образувано по жалба на Е. -З. Д. Ч. и след като е допуснато касационно обжалване, е приключило с решение № 437/11 от 10.04.2012 г. С него, след отмяна на въззивното решение от 12.04.2010 г. и решението от 25.06.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по гр. д. № 2606/2006 г. на Софийския градски съд, е уважен предявен от Ем. Ч. инцидентен отрицателен установителен иск срещу Ел. М. и М. М. за собственост на недвижим имот, съставляващ гаражна клетка № 21, находяща се в сградата на Ж. "П.", м. "Буката", [улица] [населено място], на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)е отменен н. а. № 44/29.12.2002 г. и нотариален акт от 28.01.2006 г. за поправка на предходния нотариален акт, отхвърлен е предявеният от Ел. М. и М. М. срещу Ем. Ч. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на гараж № 21, и в полза на Ем. Ч. са присъдени разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 929.89 лева. В мотивите към посочения съдебен акт е записано, че с оглед изхода на спора за собственост и като акцесорен спрямо него, на отхвърляне подлежи и искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В диспозитива обаче, съдът е пропуснал да изрази така формираната воля по съществото на посочената претенция. Молбата с правно основание чл. 247 ГПК е подадена на 12.04.2012 г. Същата не е ограничена със срок, поради което възражението за просрочие е неоснователно. Молбата изхожда от адвокат Денка К., която, видно от пълномощното от 26.05.2010 г. /на л. 12 от касационното дело/, е упълномощена от Е. -З. Д. Ч. с права за процесуално представителство пред Върховния касационен съд. Така учредената представителна власт включва и възможността за иницииране на производства като настоящото и затова доводът в обратен смисъл, поддържан от Ел. М. и М. М., е неоснователен. По същество молбата е основателна. Съобразно горните констатации следва да се заключи, че съдът е пропуснал да изрази с диспозитива на съдебния акт формираната правораздавателна воля по иска за парично вземане. Същият е въведен като част от предмета на касационното производство с подадената касационна жалба /р. II, т. 10/ и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /т. 9/, както и с определението № 681 от 06.07.2011 г. за допускане на касационно обжалване, в което е записано, че произнасянето по останалите, поставени в изложението въпроси, е в зависимост от разрешаването на въпросите за валидността и допустимостта на въззивното решение. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е един от тези поставени въпроси и затова произнасянето и по него с диспозитив се обхваща от предмета на спора и на касационната проверка, за която е допуснато касационно обжалване. Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, като и в диспотизива на решението се запише, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се отхвърля. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.