Решение № 7658 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 270/2012 г.

Решение № 7658 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 270/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Даниел Симеонов Кирилов от гр. Кюстендил срещу решение № 165 от 10.11.2011 г. по адм. дело № 267 по описа за 2011 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-12-62/22.07.2011 г. на Директора на РУСО, гр. Кюстендил. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират нарушения на административнопроцесуални и материалноправни норми като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е решение № РД-12-62/22.07.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Даниел Симеонов Кирилов от гр. Кюстендил против разпореждане № 091-00-285-5/09.06.2011 г., издадено от началник сектор "ПОБВГ" на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54д, ал. 5 от КСО, за възстановяване изплащането на отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица за периода 13.10.2009 г. - 25.02.2010 г. в размери съгласно § 22л от ПЗР на ЗБДОО за 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Кюстендилският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове от компетентни органи при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 54б, ал. 1 и 2 от КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и § 22л от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Законосъобразно с оглед преходната разпоредба на § 60 от ЗИД на КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) съдът е приел за неприложима изменената разпоредба на чл. 54б, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), която няма ретроактивно действие по отношение на паричните обезщетения, отпуснати преди влизането й в сила. Размерът на обезщетението се определя към момента на отпускането му, като в случаите на прекратяването му на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО поради започната трудова дейност и последващото му възстановяване след по-малко от 9 месеца поради преустановяване на трудовата дейност, изплащането се "възстановява" за оставащия към датата на прекратяването период без да се взема предвид допълнително генерирания осигурителен доход. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 54ж, ал. 1 и чл. 117, ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Оспореното разпореждане № 091-00-285-5/9.06.2011 г. е издадено от длъжностното лице Виктория Иванова - началник сектор "ПОБВГ", отдел "Краткосрочни плащания и контрол", на която е възложено издаването на разпореждания за възстановяване на парични обезщетения за безработица съгласно заповед № РД-09-127/23.04.2010 г. на Директора на РУСО, гр. Кюстендил. Оспореното решение № РД-12-62/22.07.2011 г. е издадено от Ив. Стоичков - началник отдел, администрация "Краткосрочни плащания и контрол", на който със заповед № РД-09-13/10.01.2011 г. е наредено при отсъствие на ръководителя на териториалното поделение да изпълнява функциите му, вкл. тези по чл. 117, ал. 3 от КСО. Двата административни акта са издадени от различни материално компетентни органи и са произвели правно действие. Неоснователен е касационният довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед представения болничен лист за временна неработоспособност на жалбоподателя през периода 7.11.2011 г. - 10.11.2011 г., през който се е провело открито съдебно заседание. Съгласно чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Процесуалното право на защита на жалбоподателя не е било нарушено, защото в първоинстанционното производство той е бил представляван от упълномощения адвокат Станчев, за когото не са представени доказателства относно наличие на неотстранимо препятствие за явяване в заседанието на 7.11.2011 г. и за осъществяване на процесуално представителство. Поисканата съдебно-техническа експертиза за дешифриране на информация от магнитна карта във връзка с установяване на осигурителния доход на жалбоподателя във Великобритания е неотносима към изхода на спора и с определението си от 3.10.2011 г. първоинстанционният административен съд правилно е отказал да я допусне като доказателство. Не се установяват твърдените в касационната жалба материалноправни нарушения. Установено е, че паричното обезщетение за безработица, отпуснато на жалбоподателя с разпореждане № 091-00-285-1 от 24.02.2009 г. за периода 15.02.2009 г. - 14.10.2009 г., е било прекратено с разпореждане от 1.06.2009 г. на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО - започване на трудова дейност в чужбина от 2.06.2009 г., за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. На 16.10.2009 г. жалбоподателят е подал декларация за прекратяване на трудовата дейност в чужбина. Съгласно чл. 54д, ал. 5 от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила към 16.10.2009 г.) преустановяването на трудовата дейност след по-малко от 9 месеца е основание за възстановяване на паричното обезщетение за оставащия към датата на прекратяването период. Паричното обезщетение се възстановява при условията, при които е било първоначално отпуснато. Придобитият от жалбоподателя осигурителен стаж и доход във Великобритания не съставлява юридически факт, пораждащ право на ново парично обезщетение за безработица за оставащия период или за изменение на вече отпуснатото обезщетение. Поради това с оспореното разпореждане паричното обезщетение е било възстановено в размерите, определени с разпореждане № 091-00-285-1/24.02.2009 г.: до 25.10.2009 г. - 15.60 лв. дневно; до 25.02.2010 г. - 8.40 лв. дневно. Спазени са разпоредбите на чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. (отм.) и § 22л от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Лицата, освободени през периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. включително, имащи право на парично обезщетение за безработица, получават обезщетението в следните размери: а) 130 на сто от определения размер на обезщетението по чл. 54б, ал. 1 и 2 - за първата половина на периода, за който се дължи обезщетението; б) 70 на сто от определения размер на обезщетението по чл. 54б, ал. 1 и 2 - за втората половина на периода, за който се дължи обезщетението. Изменените разпоредби на чл. 54б, ал. 1 и 2 от КСО (ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), които уреждат по нов начин размера на паричното обезщетение за безработица, нямат обратно действие и не могат да преуреждат факти и правоотношения, възникнали и приключили преди влизането им в сила. По силата на преходната разпоредба на § 60 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, безработица и при трудоустрояване, отпуснати с начална дата до 31 декември 2010 г., продължават да се изплащат в определения им досегашен размер до изтичането на срока им. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,