Решение № 5705 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Костов, чрез пълномощника му адвокат Василева, срещу Решение 4186 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 5914/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск, както и да му се присъдят направените разноски по делото. Ответника по жалбата Областна администрация на област София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Иванова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от Я. Костов против Областна администрация на област София иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно актуване на собствения му имот като държавен в периода 26.03.2008 г. 07.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В хода на съдебното производство ищецът е изменил исковата си претенция по отношение на претендираните имуществени вреди, като същата е предявена в размер на 153 986 лева. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основаващи обезщетяване на твърдените за причинени имуществени вреди. Решението е валидно допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в съдебното производство не е нарушено, обжалваното решение е мотивирано съгласно изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил наличието на нито една от законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск спрямо ответника. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, от които ищците черпят основания за обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Правилно съдът от първата инстанция е приел, че съгласно чл. 5 от Закона за държавната собственост (ЗДС) държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, като актовете за държавна собственост са вътрешнослужебни актове, които нямат правопораждащо действие за правото на държавна собственост и едновременно с това не прекратяват правото на собственост на други лица спрямо актувания имот. Редът и формата за актуване на имот като държавна собственост представляват вътрешнослужебна дейност на областната администрация. Актът за държавна собственост констатира наличието на право на собственост и като официален писмен документ се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗДС имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Редът за деактуване е определен в чл. 108 - 114 от ППЗДС. Имотите, които са престанали да бъдат държавна собственост, неправилно са били актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител по местонахождение на имота, като отписването им се извършва по писмено искане на собственика, подадено до областния управител, към което претендиращият следва да приложи писмени доказателства, че имотът е негова собственост - чл. 112 и чл. 113 ППЗДС. При постановен отказ за удовлетворяване на валидно направено искане чл. 109, ал. 1 ППЗДС, какъвто се твърди в случая, претендиращият право на собственост следва да установи правото си по общия исков ред чл. 79, ал. 3 ЗДС. В случая не се твърди, не се и установява правото на собственост да е защитено по предвидения в закона ред, от където и да произтече търсеното от ищеца обезщетение. Според чл. 4 ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от акта, действието и/или бездействието на административен орган. В случая претенцията на ищеца е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава на настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е доказано. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение