Решение № 3135 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2011 г.

Решение № 3135 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10437/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, против решение № 78 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 220/2011 г. на Добричкия административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 8/21.03.2011 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО и необоснованост. Представени са писмени доказателства. Ответницата Цветелина Кръстева Иванова от гр. Велико Търново е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение с предложение за отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Добричкия административен съд е решение № 8/21.03.2011 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич, за отхвърляне на жалбата на Цветелина Кръстева Иванова от гр. Велико Търново срещу разпореждане № 2 от 15.02.2011 г. (погрешно посочено като № 4/10.09.2010 г.), издадено от началник администрация сектор КРД на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете през периода 8.09.2008 г. - 27.11.2008 г. в размер на 596.62 лв. заедно с лихви в в размер на 258.59 лв. Решението на Добричкия административен съд, с което жалбата е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (редакции - ДВ, бр. 68 от 2006 г. и бр. 89 от 2008 г.). Съдът е пренебрегнал стабилната съдебна практика по прилагането на чл. 53, ал. 4 от КСО и незаконосъобразно е приел, че до изменението на разпоредбата детските ясли не са били считани за детско заведение, а настаняването е понятие, относимо към ЗСПД и ЗМВР. Неправилно е приложил административнопроцесуалните разпоредби на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. Съгласно § 22б от ПЗР на КСО (нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) изплащането на паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете към 1 януари 2007 г., за които е започнало плащане на обезщетение, се е извършвало по "досегашния ред"., т. е. чрез осигурителя. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, за работничката или служителката възниква право на допълнителен отпуск, ако детето не е настанено в детско заведение. Не съответства на целта на закона даденото от първоинстанционния административен съд тълкуване, съгласно което до изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО, в сила от 1.01.2011 г., "по принцип до тогава яслите не са считани от законодателя за детски заведения". Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" (заведение за деца) се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета (детските градини), така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. Не съответства на точния смисъл на законовата разпоредба и даденото тълкуване на понятието "настаняване" по чл. 54, ал. 3 от КСО с оглед нормативни актове, регулиращи различни обществени отношения и неотносими към паричните обезщетения по КСО. Тълкуването на непълните нормативни актове се извършва по правилото на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, като за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Като "подобен" случай с оглед обществените отношения може да бъде посочена разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от Кодекса на труда с наименование Грижи за семействата на работниците и служителите от глава четиринадесета Социално-битово и културно обслужване в предприятието. Нормативно е предвидена възможност за работодателя да оказва съдействие за настаняване на децата на работниците и служителите в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските съвети. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм., в сила до 5.12.2008 г.). От фактическа страна по делото е установено, че детето Антони е родено на хх.хх.хххх г. и през периода 8.09.2008 г. - 27.11.2008 г. е било записано в детска ясла. Съгласно служебната бележка изх. № 32/18.02.2011 г., издадена от ОДЗ "Ален мак" - Велико Търново, за посочения период детето има отразени 25 присъствени дни в детската ясла. Ползването на отпуска за майчинство е започнало преди 1.01.2007 г. и паричните обезщетения са били изплащани чрез осигурителя. В проведеното на 30.05.2011 г. съдебно заседание е уточнено, че осигурител на майката е "ВиК" ЕООД и чрез него е било изплащано обезщетението. Процесуалният представител на административния орган е направил изявление, че заявлението за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете и декларацията на майката, че детето не е настанено в детско заведение, са били подадени при работодателя. Декларацията не е била намерена и представена, но жалбоподателката в първоинстанционното производство е признала, че е подала такава декларация и не оспорва този факт. След като е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение, като условие за ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ и отпускане на обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО, майката е следвало да уведоми работодателя за настъпилата впоследствие промяна на декларираното обстоятелство, което е основание за прекратяване на отпуска и на обезщетението. Затаяването на известен правнорелевантен факт е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 от КСО. Оспорените административни актове, с които е разпоредено възстановяване на неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон. Като ги е отменил, Добричкият административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,