Решение № 5741 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2303/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Пловдив, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1563/11.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 2582/2025 г., с което е отменено негово Решение № 2153-15-167/20.10.2025 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решаващият състав погрешно е приел, че независимо, че периодите на осигурителен стаж в България, Израел и Канада не се припокриват, то няма законова пречка за тяхното сумиране. Счита, че в Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност липсва хипотеза, уреждаща прибавянето на осигурителен стаж в трета държава. Акцентира, че в Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада изрично предвижда такава възможност, но само при обвързаност на двете страни с двустранни инструменти за социална сигурност със съответната друга държава, от която да се прибави осигурителен стаж. Акцентира, че такава обвързаност не е налице между Канада и Израел. Намира, че при сумиране поотделно на осигурителния стаж в България и Израел от една страна и в България и в Канада от друга страна, за М. Р. П. не е възникнало право на пенсия. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на осъществените разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Ответникът – М. Р. П. от гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Пловдив е законосъобразността на Решение № 2153-15-167/20.10.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на М. Р. П. срещу разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-485/29.05.2025 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО. За да достигне до извода за незаконосъобразност на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Със заявление вх. № 2113-15-5355/01.12.2023 г. М. Р. П. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 КСО въз основа на осигурителен стаж, придобит в Република България, Държавата Израел и Канада и навършена към датата на подаване на заявлението възраст от [възраст]. След анализ на представените документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО пенсионният орган е установил стаж на заявителката в Република България през периода 16.09.1977 г. – 13.02.2003 г. в размер на 18 години, 8 месеца и 25 дни трета категория труд, от които 17 години, 8 месеца и 20 дни действителен стаж. С формуляри CAN-BGR 2 („Удостоверение за осигурителни периоди“) от 29.07.2024 г. и от 05.02.2025 г., издадени от компетентната канадски органи, е потвърден осигурителен стаж на заявителката в Канада за периода 2005-2014 г., в размер на 10 години. Така общият стаж в Република България и Канада е определен на 28 години, 8 месеца и 25 дни. С формуляр IL/BG („Удостоверение за осигурителни периоди“) от 28.08.2024 г., издаден от компетентен орган на Държавата Израел, е потвърден осигурителен стаж на заявителката за периода 30.01.2014 г. – 30.11.2023 г. (до датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия) в размер на 9 години, 10 месеца и 0 дни. Така общият осигурителен стаж в Република България и Държавата Израел е определен на 28 години, 6 месеца и 25 дни. С разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-485/29.05.2025 г. ръководителят „Пенсионно осигуряване“ при ТП НОИ Пловдив е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Р. П., като е приел, че към датата на заявлението лицето не притежава изискуемия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО стаж от 36 години и 4 месеца. Според административния орган, не е допустимо кумулативното сумиране на осигурителните стажове, придобити в Република България, Канада и Държавата Израел, тъй като разпоредбата на чл. 14 от Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада не допуска сборуване на стаж от трета държава при липсата на двустранен инструмент между Канада и съответната друга държава, включващ такава възможност. Подчертал е още, че Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност не съдържа разпоредба, предвиждаща добавяне на стаж, придобит в трета държава. Въз основа на това е формиран извод, че правото на пенсия следва да бъде преценено в условията на алтернативност – при сумиране на осигурителните периоди, придобити или в Република България и Канада, или в Република България и Държавата Израел, но така изчисленият осигурителен стаж е недостатъчен за отпускане на пенсия. При тази установеност първостепенният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението М. Р. П. отговаря на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 КСО. Според решаващия състав придобитият от нея осигурителен стаж в Република България, Канада и Държавата Израел е надлежно удостоверен от компетентните институции на съответните държави, като между отделните периоди не е налице припокриване. Съдът е счел, че спорът между страните е концентриран единствено върху допустимостта на кумулативното зачитане на осигурителните периоди в трите държави, като в обобщение е счел, че двете горепосочени спогодби следва да се приложат в условията на кумулативност, а не на алтернативност. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но е необходимо допълване на изложените от първостепенния съд мотиви. Между страните не е спорно, че към датата на подаване на заявление вх. № 2113-15-5355/01.12.2023 г. М. Р. П. е изпълнила изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, както и че притежава осигурителен стаж, придобит в Република България, Канада и Държавата Израел, удостоверен с официални документи, издадени от компетентните институции на съответните държави. Безспорно е още, че отделните осигурителни периоди не се припокриват. Както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът, с който е сезиран, е изцяло материалноправен и се свежда до въпроса дали преценката на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е обусловена от зачитането на общия осигурителен стаж, придобит от лицето в Република България, Канада и Държавата Израел в различни, несъвпадащи периоди. Несподелима е тезата на касатора, че Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада и Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност могат да се прилагат само алтернативно. По аргумент от чл. 37, ал. 2 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Това е осъществимо след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. Когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите на съответния международен договор. В случая, М. Р. П. попада едновременно в персоналния обхват на Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност и на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, поради което българската институция е длъжна да приложи и двата международноправни акта. Този извод не се опровергава от разпоредбата на чл. 14 от Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, която не препятства възможността за зачитане на осигурителен стаж, придобит в Държавата Израел. Посочената норма урежда специална хипотеза, при която, ако правото на обезщетение не може да бъде придобито въз основа на общия осигурителен стаж в Република България и Канада, то да бъде допуснато сумиране на стаж и от трета страна, с която и двете договарящи страни (Република България и Канада) са обвързани с двустранни инструменти за социална сигурност, предвиждащи такава възможност. Действително, между Канада и Държавата Израел не е налице подобен инструмент, но определящо е, че нормата на чл. 14 от Спогодбата с Канада не въвежда изрична забрана за едновременно приложение и на други действащи международни договори в областта на социална сигурност, по които Република България е страна. Същевременно, липсата на изрична клауза за зачитането на стаж от трета държава в Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност не препятства кумулирането на стажа на лицето, придобит в Канада. В чл. 3 от Спогодбата е очертан нейния персоналния обхват, който включва всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на договарящите страни, както и други лица, чиито права произтичат от правата на горепосочените лица. По отношение периодите на осигуряване е в чл. 15, т. 2 от Спогодбата е предвидено, че ако периодите на осигуряване, завършени в България, не са достатъчни за правото на пенсия, българската институция взема предвид до необходимия размер периоди на осигуряване, завършени по израелското законодателство, доколкото те не съвпадат. Според чл. 34, т. 2 ПЗР, при определяне на правото на обезщетения според спогодбата се взема предвид всякакъв осигурителен период, завършен преди влизането в сила на тази спогодба. Релевантно е, че и в тази Спогодба няма изрична норма, която да изключва кумулативно действие на два международни акта, по които България е страна, при несъвпадащи осигурителни периоди /така и Решение № 6939 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2023 г., VI о./. В допълнение следва да се посочи, че целта на международните договори и европейските регламенти за социална сигурност е взаимно гарантиране на правата на гражданите на съответните страни в регулираната сфера. При липсата на изрична забрана за приложението и на двата международни акта, по които Република България е страна, то техните разпоредбит следва да се приложат в условията на кумулативност, при които за определянето на общо придобития от лицето стаж се сумират стажовете в България, в Канада и в Израел, чиито периоди не се припокриват. Ето защо, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, АС- Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на М. Р. П. следва да се присъдят осъществените в настоящото касационно производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро. Същото не се явява прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение