Решение № 3838 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12628/2009 г.

Решение № 3838 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12628/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, срещу решение № 797/14.07.2009 г. по адм. дело № 1890/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за прекратяване регистрацията /АПР/ по ЗДДС на "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистикс" АД, гр. Бургас, № 020990880002624 от 21.10.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД - 10 - 334/04.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистикс" АД, гр. Бургас, в писмено становище на процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че не са били налице двете посочени в АПР основания за прекратяване на регистрацията по ЗДДС (отм.) на дружеството - чл. 176, т. 1 и т. 4 от ЗДДС. Съгласно първата разпоредба може да бъде прекратена регистрацията по ЗДДС на лица, които не могат да бъдат открити на посочения от тях адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. На 20.10.2008 г. дружеството е уведомило за нов адрес на кореспонденция органите по приходите, а на следващия ден органът по приходите вместо новия адрес - гр. Бургас, ул. Александър Велики" № 13, са посетили стария адрес - гр. Бургас, ул. "Княз Александър" № 1. Не е налице и основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 4 от ЗДДС - да има данъчни задължения, надхвърлящи стойността на активите му. В случая данъчните задължения са по обжалван ревизионен акт, който не е влязъл в сила и не се ползва със стабилитет. Доводите на касатора са, че за наличие на основанието по чл. 176, т. 4 от ЗДДС не е необходимо РА да е влязъл в сила. Касационната инстанция споделя изводите на АС относно тълкуването на разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, според които материалният закон в тази правна норма определя като предпоставка за прекратяване на регистрация по ЗДДС наличието на установени с влязъл в сила данъчен акт данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Тези правилни изводи на АС са в съответствие и с процесуалните норми, действащи към датата на издаване на оспорения АПР и ревизионни актове /РА/ № 02-00-1091/24.09.2007 г. и № 02 -00- 800517/07.07.2008 г., представляващи фактическо основание за постановяване на обжалвания пред административния съд акт. Разпоредбите на чл. 153, ал. 1 от ДОПК и чл. 157, ал. 1 от ДОПК, според които обжалването на РА не спира неговото изпълнение, имат отношение само към изпълнението на установените с обжалвания акт задължения, но не придават предварителен стабилитет на обжалвания акт във всичките му аспекти - включително и да се приемат за окончателно установени посочените в него данъчни задължения. Предвидената в процесуалния закон възможност за предварително изпълнение на данъчни актове, установяващи като дължими данъчни задължения, има правно значение на плоскостта на изпълнението на парични задължения. Изпълнението на парични задължения, установени с невлязъл в сила данъчен акт може да бъде извършено доброволно - чл. 127, ал. 1 от ДОПК, чл. 178 от ДОПК или по реда на принудителното изпълнение - чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като има за последица преустановяване на начисляването на лихви за забава. Правните последици от евентуалната отмяна на данъчния акт, респективно установяване на недължимост на изпълнените данъчни задължения, са предвидени в разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и на практика също се изразяват в начисляване на лихви. Следователно законодателят е уредил изрично начина на обезщетяване на страните - заплащане на лихви, в зависимост от крайния резултат на спора относно законосъобразността на РА и изпълнението или неизпълнението на установените с него задължения по време на спора. Тази регулация не се променя в зависимост от това дали е постановено изрично спиране на изпълнението на РА по време на неговото обжалване поради представяне на обезпечение. В определени хипотези, свързани с предпоставки за невиновна забава или изрична воля на кредитора, изрично законодателят е уредил възможността за временно преустановяване на начисляването на лихви за забава или недължимост на лихви. В този смисъл следва да бъде направено и тълкуването на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, защото в противен случай последиците от дерегистрацията по ЗДДС на данъчен субект, за който в последствие се установи, че няма неизпълнени данъчни задължения поради отмяна на невлезлия в сила РА е трябвало да бъдат предвидени от законодателя поради същественото им отразяване върху правилното функциониране и участие в механизма на облагане по ЗДДС по време на спора. Възможността да се извърши дерегистрация по ЗДДС на основание наличие на установени данъчни задължения с невлязъл в сила данъчен акт би поставила въпрос относно отражението на евентуален акт за спиране изпълнението на РА. Липсата на предвидена регулация в процесуалния закон на тази хипотеза също следва да бъде разглеждана като аргумент в подкрепа на становището, че обжалването на РА спира само неговото принудително изпълнение, но не му придава друг елемент от стабилитета на административните актове, включително и да се приеме, че установява безспорно данъчни задължения. Следователно в разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС изразът "има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения", следва принципно да се тълкува като безспорни данъчни задължения, но не и като данъчни задължения, установени с невлязъл в сила поради обжалването му данъчен акт. Извън тези принципни доводи следва да се има предвид, че първият от двата цитирани в решението РА е прогласен за нищожен в една част и отменен в друга с влязло в сила решение на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 9528/09.07.2009 г. по адм. дело № 13264/2008 г. на ВАС, първо отделение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Отвеникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски за касационната инстанция, поради което не може да бъде уважена и неговата претенция за присъждане на разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, първо "а" отделение