Решение № 1737 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2015 г.

Решение № 1737 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Кирилов Станимиров, чрез адв. Анжела Асенова, срещу Решение № 774 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 131 по описа на Административен съд - Перник (АСПк) за 2014 г. С решението, предмет на контрол, жалбата на Станимиров срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. (УП) с изх. № 01-6500/6387 от 03.12.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), е отхвърлена. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства и с приложимата правна уредба за кампания 2010 г. - Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 2006 г.), в редакцията, публикувана в Държавен вестник бр. 37 от 08.04.2008 г. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение, уважаване на първоинстанционната жалба и присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - изпълнителен директор на ДФЗ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Установено е от първоинстанционния съд, че Станимиров, в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е подал Общо заявление за плащания на площ за 2010 г. за подпомагане по СЕПП, по НР1 и по СНДП относно парцели, находящи се в землището на с. Ковачевци, общ. Перник. Със спорното УП е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 4813,30 лв., по НР1 в размер на 5660,28 лв., по СНДП - сумата от 1143,89 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 471,37 лв. Актът е издаден в изпълнение на влязло в сила Решение № 71 от 17.05.2012 г., постановено по адм. д. № 456/2011 г. по описа на АСПк, оставено в сила с Решение № 625 от 15.01.2013 г., постановено по адм. д. № 8931/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което са дадени конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона и делото е върнато за ново произнасяне по заявлението на лицето за кампания 2010 г. В хода на административното производство Станимиров е подал възражение, което не е било уважено от административния орган по отношение на БЗС 37513-60-1-4 по причина, че площта му не отговаря на изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (Наредба № 5 от 10.03.2010 г., отм.), тъй като по отношение на него е налице наддекларирана площ, която не попада в допустимия за подпомагане слой. Прието е от състава на АСПк, че с оглед издаване на УП размерът на допустимата площ е определен от административния орган въз основа на извършени административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Според съда приетото заключение на съдебно - техническата експертиза в хода на съдебното производство не е установило благоприятни за Станимиров факти. Този извод е обоснован с това, че протоколът за извършена теренна проверка на БЗС 37513-60-1-4 от Общинска служба "Ковачевци" не следва да се кредитира, тъй като тази проверка не е аналогична на извършваните от Министерство на земеделието и храните проверки на място, не е посочена в УП и Станимиров не е уведомен за констатираното в хода й. От правна страна съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на разписаните административнопроизводствени правила. При издаването му са взети предвид дадените от съда указания. Относно БЗС 37513-60-1-4 е съобразено, че площта му не отговаря на изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.), тъй като по отношение на него е налице наддекларирана площ, която не попада в слоя допустим за подпомагане. Прието е също така, че правилно е определен, съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. процента на наддекларираните площи и въз основа на тази констатация - недопустимата за подпомагане по СЕПП и НР1 площ, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, във вр. чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Направен е извод, че правилно е приложен от административния орган материалния закон с оглед установените наддекларирани площи по СЕПП и НР1 в размер на над 20%, правилно е отказана субсидия по тях, а по СНДП наддекларираните площи са в размер над 50%, поради което се налага санкция за бъдещ период. С тези мотиви жалбата на Станимиров е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Установява се от УП, че административните проверки по заявлението на Станимиров са извършени въз основа на предоставените данни с писмо от заместник - министъра на земеделието и храните, регистрирано в ДФЗ с вх. № 02-0409/19679 от 21.06.2011 г. и резултатите от тях са използвани за окончателна оторизация на всички подадени за кампания 2010 г. заявления. В изпълнение на указанията на съда в отменителното решение на лицето е дадена възможност да се запознае с актуализираната информация в ИСАК и да подаде възражение. Последното е счетено за неоснователно от административния орган, в частта му по отношение на БЗС 37513-60-1-4. Посочено е, че площта му не отговаря на изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.). По СЕПП е оторизирана сума в размер на 0,00 лв., като е отказано финансово подпомагане в размер на 4813,30 лв. поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на площите. Относно този БЗС като причина за недопустимостта е посочено, че наддекларираната площ не попада в слоя допустим за подпомагане за кампания 2010 г. и е установено наличието на недопустими елементи съгласно Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.), без да са конкретизирани. В пояснението на колона 8 е конкретизирана причината за установената недопустима площ, а именно че площите не влизат в Специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г. ", предаден на ДФЗ с вх. № 02-0409/1679 от 21.06.2011 г. По СНДП от исканата помощ в размер на 1143,89 лв. е оторизирана сума в размер на 0,00 лв. Посочени са същите причини за недопустимост. По НР1 от искана сума в размер на 5660,28 лв. също е оторизирана сума в размер на 0,00 лв. по същите причини. Въз основа на това са наложени и санкции за бъдещ период в общ размер на 471,37 лв., тъй като разликата между декларираните площи и установените след административни проверки надвишава 50% от действително стопанисваните площи. Първоинстанционният съд не е обсъдил и оценил заключението на комплексната експертиза в съответствие с чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, като е намерил за достатъчно да посочи, че то не установява благоприятни за Станимиров факти, тъй като "...се акцентира..." на извършената теренна проверка на БЗС 37513-60-1-4, а протоколът от нея не се взема предвид от съда. Според заключението на приетата по делото като неоспорена от страните комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещи лица геодезист и агроном, на заявлението на Станимиров са извършени административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. При това са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. От ОС "Земеделие" - с. Ковачевци, съвместно със служители на Технически инспекторат, е извършена проверка през м. 02.2011 г. на физически блокове в землището на с. Ковачевци, в които Станимиров има заявени БЗС и парцели, в това число конкретно на БЗС 37513-60-1-4. При извършването й не са констатирани забележки относно границите и начина на трайно ползване на физическите блокове. Въз основа на проверката е съставен Протокол за специализирана теренна проверка на място на физически блокове и БЗС в тях в землището на с. Ковачевци, подписан от Стефка Евтимова като началник ОСЗ и от директор ОД. Срещу заявените от Станимиров площи е записано в табличен вид "Легитимен слой - Да", "Промяна - Не", вкл. относно посочения БЗС. Според заключението на експертите, резултатите от тази проверка не са взети предвид при определяне на окончателните резултати относно допустимостта на заявените и декларирани от Станимиров площи за 2010 г., по СЕПП, СНДП и НР1. Въз основа на състоянието на площите, данните от проверката от ОС "Земеделие" - с. Ковачевци, извършена съвместно със служители от Технически инспекторат и факта, че за следващата година относно тях няма забележки, е направен извод от вещите лица, че заявените и декларирани площи са стопанисвани към датата на подаване на заявлението за 2010 г. и до момента на изготвяне на експертното заключение съгласно изискванията за поддържането им по съответните програми. При разпита на вещите лица в съдебното заседание пред състава на АСПк е изяснено, че след извършването на проверката, на базата на съставения протокол, е следвало да се нанесат корекции на границите относно обработваемата част по подаденото заявление. Посочено е също така, че видно от приложените снимки, целият блок е обработваем, без да е ясно към кой момент са нанесени корекциите в базата данни. Уточнено е, че за следващата година целият е признат, както е заявен и е получена субсидия, предвид което се прави извод, че към този момент е било извършено отразяването. Въз основа на неоспореното от страните експертно заключение, което се кредитира от настоящия състав и дадените от експертите отговори на поставените въпроси при приемането му в съдебното заседание, както и при съобразяване данните от приобщения по делото протокол за теренна проверка се установява, че отказът на административния орган досежно парцел/БЗС, посочен в спорното УП с идентификатор 37513-60-1-4 е направен при липсата на доказателства за недопустимост на площите в преписката. Доколкото не е установено да е налице основание за изключване на БЗС 37513-60-1-4 от допустимия слой за подпомагане, в това число поради наличието на недопустими елементи, УП се явява издадено при допуснато нарушение на материалния закон, а изводите на административния орган следва да се квалифицират като необосновани. Съответствието на площите с изискванията за подпомагане е установено с помощта на специални знания. При извършената теренна проверка са установени факти, които са от значение за преценка основателността на заявлението за подпомагане и които ведно с констатациите и изводите на експертизата са достатъчни, за да се направи извод за допустимост за подпомагане и неправилното изключване на площта от допустимия слой. Като не е съобразил това съставът на АСПк е направил необосновани изводи, които се явяват в противоречие на материалния закон. Изчислението на допустимата площ и съответно на оторизираната сума е в компетентността на административния орган, поради което след отмяна на обжалваното съдебно решение и на УП в цялост, преписката следва да се върне на издателя на акта за преизчисление в съответствие с изложените мотиви. По така изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Затова то следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК бъде постановено друго, с което спорното УП да бъде отменено. Преписката следва да се върне на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в едномесечен срок от получаването й. Административният орган следва да съобрази при произнасянето си установеното досежно БЗС 37513-60-1-4 по заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза във връзка с данните, които се съдържат в приобщения по делото протокол за теренна проверка. С оглед изхода на спора искането на Станимиров за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Следва ДФЗ да бъде осъден да му заплати сторените такива за държавна такса за касационното обжалване в размер на 5,00 лв. и 210,00 лв. за направени разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в хода на първоинстанционното производство, своевременно поискани още с жалбата до АСПк, а и в последното съдебно заседание пред този съд, за които е представен и списък на разноските. На Станимиров не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Съгласно представения в хода на производството пред АСПк договор за правна защита и съдействие № 10202 такива не са договорени и платени. Такива не му се следват и за касационното производство. Макар съгласно Договора за правна защита и съдействие № 04474, представен в хода на касационното производство да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., за което е посочено, че е платено, предвид липсата на уговорка в него досежно начина на плащане, не се следва присъждането им. В договора редове "...начин и срок на плащане...", "...от които в брой..." и "...по сметка..." не са попълнени. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В мотивите на това тълкувателно решение е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай в договора не се съдържа уговорка досежно начина на плащане. Следователно фактът на заплащането на сумата в брой не е отразен в договора и не може да се приеме, че единствено договорът е достатъчен за доказване на плащането. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,