Решение № 4888 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2013 г.

Решение № 4888 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е на основание постъпили два броя молби от ответника по касация - Михаил Богомилов Димитров, с първата от които е направено искане за постановяване на допълнително решение по настоящето адм. дело № 10342/2013 г. на Върховен административен съд, второ отделение, поради непроизнасяне по цялото искане, на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, а с втората е поискано тълкуване на влязлото в сила решение по същото адм. дело на Върховен административен съд, второ отделение, на основание чл. 251, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В съдебно заседание молителят поддържа основателност и на двете искания. Ответникът: Директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт Стойков, изразява становище за неоснователност на исканията. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за тълкуване на влязлото в сила решение по настоящето дело. По молбата за постановяване на допълнително решение липсва заключение. По направените искания, Върховният административен съд, второ отделение, установи: I. По направеното с първата молба искане за постановяване на допълнително решение, с правно основание чл. 176, ал. 1 от АПК: Искането подлежи на разглеждане от съда, пред който е оспорен мълчаливият отказ на Директора на Дирекция "ОСК" при СО да даде тълкуване /разяснение/ по съдържането на издадена от него Заповед № РД-20-126/11.08.2009 г. на основание чл. 62, ал. 3 от АПК, от страна на Михаил Богомилов Димитров, а именно Административен съд София-град, II отделение, 37-ми състав, видно от съдържанието на подадената до този съд жалба, по която е образувано адм. дело № 650/2013 г. Това е така, тъй като искането е на основание чл. 176, ал. 1 от АПК, а съгласно тази разпоредба съдът постановил първоначалното решение, постановява и допълнително такова, когато не се е произнесъл по цялото оспорване. В случая, претенцията на молителя Димитров, ответник в касационната инстанция, е, че липсва произнасяне по направеното от него оспорване пред първата инстанция на мълчаливия отказ на органа да се произнесе по искането му за тълкуване по чл. 62, ал. 3 от АПК /видно от жалбата и уточнението по нея - т. 1.2 и т. II, на стр. 17/. Следователно искането е за допълване на първоинстанционното решение, а не е за допълване на касационното такова, по отношение на което молителят няма качеството на жалбоподател, а на ответник. Поради това и компетентният по него съд е първоинстанционният, а не касационният. Като неподлежащо на разглеждане от касационния съд искането за допълване на Решение № 16238/06.12.2013 г. по адм. дело № 10342/2013 г. на ВАС, второ отделение, в посочената по-горе част, по която няма произнасяне, следва да се остави без разглеждане и изпрати по компетентност на Административен съд София-град, второ отделение, 37-ми състав, за произнасяне по адм. дело № 650/2013 г. на същия съд. II. По направеното с втората молба искане за тълкуване на Решение № 16238/06.12.2013 г. по настоящето адм. дело № 10342/2013 г. на Върховен административен съд, с правно основание чл. 251, ал. 1, вр. с чл. 144 АПК: Искането е допустимо, но неоснователно. С решението, чието тълкуване се иска, Върховен административен съд, състав на второ отделение, е обезсилил Решение № 3790/05.06.2013 г. по адм. дело № 650/2013 г. на АССГ, като недопустимо и вместо него е оставил без разглеждане жалбата на Михаил Богомилов Димитров против мълчалив отказ на Директора на Д "ОСК" при СО да извърши поправка на ОФГ в заповед № РД-20-126/11.08.2009 г. на същия директор, по чл. 62, ал. 2 от АПК, като недопустима, и е прекратил производството по делото. Така постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело е ясен и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение /ТР № 1/2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В случая молителят излага твърдения за неяснота на влязлото в сила решение по настоящето дело, с неяснота относно отделна фраза /изречение/ от мотивите му, които съгласно изложеното не подлежат на отделно тълкуване. С това тълкуване молителя преследва други цели, а именно съдът да изложи други мотиви, като даде други отговори по съществото на спора относно наличието на очевидна фактическа грешка в посочената по-горе заповед на директора на Д "ОСК" при СО и евентуално незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ за поправка на тази ОФГ в заповедта, което е недопустимо. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на данните по делото или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се с присъдено нещо. В тази връзка, чрез решението по чл. 251 ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение. Ето защо искането за тълкуване, като относимо към мотивите, а не към диспозитива на настоящето съдебно решение, е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение