Решение № 9390 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 448/2012 г.

Решение № 9390 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 448/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ИД на Държавен фонд "Земеделие" - представляван от пълномощника си Железарова срещу решение № 103 от 18.11.2011 г. постановено по адм. д. № 159/2011 г. по описа на Административен съд-Силистра. Иска се отмяна на решение и се развиват подробни съображения за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Подробни доводи се излагат и по същество на спора. Ответната страна Сами Салиев Мустафов, с. Зарник, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбата, намира, че същата е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е допустима. Съгласно последната практиката на петчленните състави на Върховния административен съд подадената касационна жалба от ИД на дФЗ следва да се приеме за допустима. Това така, тъй като не винаги са идентични субектите, които могат и следва да бъдат страни и да участват в първоинстанционното производство, и субектите (лицата, страните), които имат право на касационно оспорване на първоинстанционното решение. В тази връзка следва да се определи кръгът от всички субекти, които имат право на касационно оспорване по чл. 210 АПК, в хипотезата на чл. 215, т. 1 АПК обуславяща прекратяване на производството при касационна жалба от страна, която не е участвала в първоинстанционното производство. Няма спор, че съгласно ал. 1 на чл. 210 АПК това са страните от първоинстанционното производство, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно. Цитираната норма в ал. 2 предполага такова право и за други лица, които не са участвали в първоинстанционното производство, като условия за допустимост на касационната жалба са първоинстанционното решение да има сила спрямо тях и да е неблагоприятно. Едва ли законодателят използвайки изразът "лица" е имал предвид само физически или юридически лица изключвайки административните органи, респ. организациите. ( адм. д. 7628/2012 г.; 545082012 г. на V чл. състав). С оглед на това касационната жалба следва да се разгледа по същество. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/22836 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото изпълнителният директор делегирал правомощия със заповед № 01-РД/ 1288 от 8.04.2011 г. В съдебното производство (проведено е едно съдебно заседание) е конституиран като ответник с разпореждане № 603/30.08.2011 г. и е призоваван за о. с. з. от 20.10.2011 г. заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В същото съдебно заседание с определение съдът заличава като ответник заместник-изпълнителния директор, конституира като ответник- Разплащателна агенция- Държавен фонд "Земеделие". Със съгласието на главен експерт Желязкова е даден ход на делото в същото съдебно заседание и е приключено съдебното дирене. Съдебното решение е постановено по отношение на Разплащателна агенция- Държавен фонд "Земеделие". С него е отменен АУПДВ 01-6500/22836 от 12.04.2011 г. на РА-ДФЗ при МЗХ. Съдът обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, съгласно която страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В конкретния случай административният орган издал акта е заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, а изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Изпълнителните агенции са администрация към съответния министър, а Разплащателната агенция е администрация към министъра на земеделието и храните- чл. 2а и чл. 2в от ЗПЗП. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП органи на фонда са управителния съвет и изпълнителния директор. Изпълнителният директор като административен орган може да бъде заместван от свой заместник или може да делегира правомощия в случаите, предвидено по съответния ред. Не юридическото лице ДФЗ-Разплащателна агенция, а изпълнителният директор има административни правомощия, за които е овластен със закон по определението на § 1, т. 1 от ДР на АПК. ( виж. определение по адм. д. № 1371/2012 г. 5- чл. състав ). Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФЗ. Конституирането на РА-ДФЗ е неправилно и е в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК. В съдебното производство е недопустимо да се конституира вместо издателя на административния акт друг административен орган или администрацията, към която принадлежи издателя на акта, персонифицирана като юридическо лице с чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд-Силистра е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК. Това нарушение има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка за допустимост. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение- заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение