Решение № 3776 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Бакалов, чрез процесуален представител адв. С. Велков срещу решение 1406 от 24.07.2023 г. по адм. дело 1150/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт /РА/ Р-22002218004897-091-001/03.08.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1693/02.11.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността му като управител на Ли Ти Ди ЕООД за данъчни и осигурителни задължения на дружеството в общ размер на 141 075,98 лв., от които 88 703,57 лв. главница и 52 372,41 лв. лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, като е формирал необоснован и неправилен извод за материална законосъобразност на РА. Поддържа, че приходните органи не са установили наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител на Ли Ти Ди ЕООД. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Бакърджиева оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-22002218004897-091-001/03.08.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1693/02.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на И. Бакалов е ангажирана отговорността му като управител на Ли Ти Ди ЕООД за задължения на дружеството в размер общо на 141 075,98 лв., от които за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 36 644,36 лв. и лихви в размер на 21 850,02 лв., задължения по ЗДДФЛ в размер на 553,09 лв. за периода месец август 2015 г. месец април 2016 г. и лихви в размер на 310,07 лв., задължения по ЗДДС в размер на 49 534,92 лв. за периода месец август-октомври 2015 г. и лихви в размер на 29 107,90 лв., задължения по ДОО в размер на 1 152,20 лв. за периода месец август 2015 г. месец април 2016 г. и лихви в размер на 645,52 лв., задължения по ЗЗО в размер на 504 лв. за периода месец август 2015 г. месец април 2016 г. и лихви в размер на 282,42 лв. и задължения по УПФ в размер на 315 лв. за периода месец август 2015 г. - месец април 2016 г. и лихви в размер на 176,48 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, като е приел за установени предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността му. В мотивите си е посочил, че ревизираното лице в качеството си на управител на Ли Ти Ди ЕООД е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на дружеството за данъци и ЗОВ, възникнали в период, през който лицето е бил управител. Приел е за установено, че задълженията не са оспорени по основание и размер, като не е спорно, че дружеството не разполага с имущество за погасяването им, няма акции и дялове в други дружества, не притежава ценни книжа, няма декларирани недвижими имоти и МПС. Невъзможността за погасяване на вземанията е потвърдена според съда и от събраните в хода на ревизията данни за образуваното изпълнително дело 210951217/2021 г., по което дългът е категоризиран като несъбираем. В контекста на изложеното е приел, че дружеството е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, съответно И. Бакалов е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като основание за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е определил извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО. В тази връзка е посочил, че към датата на прехвърляне на касовата наличност на дружеството на трето лице 22.06.2016 г., е установено чрез преки доказателства, че Ли Ти Ди ЕООД има реализирани сделки с Метал Груп Индъстри ЕООД на стойност 213 239,52 лв., заплатени изцяло в брой, като няма счетоводни документи тази сума да е постъпила в касата на дружеството. В подкрепа на изложеното, съдът е изложил в мотивите си установените в хода на назначената съдебно счетоводна експертиза обстоятелства и е обосновал извод за недобросъвестни действия на разпореждане от страна на ревизраното лице с имуществото на дружеството, доколкото няма данни с получените средства да са погасени частично публичните задължения на Ли Ти Ди ЕООД за процесния период. Относно представения приемо-предавателен протокол от 22.06.2016 г., с който И. Бакалов е предал на същата дата касовата наличност на дружеството в размер на 220 300 лв. на Л. Кочи, който е едноличен собственик на капитала от 21.06.2016 г., първоинстанционният съд е приел, че същият не доказва прехвърлянето на сумата. В тази връзка е приел, че от протокола е видно единствено, че на същата дата сумата от 220 300 лв., посочена като касова наличност съществуваща в баланса на дружеството, която не е счетоводно обоснована, съгласно експертното заключение, е предадена на Л. Кочи, но няма потвърждение за получаването ѝ от него. В допълнение е посочил, че не е представена и информация относно търговската дейност на дружеството след 22.06.2016 г. и не може да се извърши преценка същото продължило ли е или е преустановило дейността си, съответно не са установени приходи от дейност след 22.06.2016 г. В контекста на изложеното е приел за обоснован достигнатия от органите по приходите извод, че към датата на предаване на счетоводната документация на дружеството на Л. Кочи касовата наличност е била скрито разпределена, с цел лишаване на дружеството от имущество и осуетяване събирането на публичните задължения, натрупани в периода от 01.08.2015 г. до 30.04.2016 г., в който ревизираното лице е бил управител. С оглед установеното разпореждане с касовата наличност към 22.06.2016 г. в размера на 220 300 лв., който надхвърля размера на задълженията на дружеството към 30.04.2016 г. /139 006,08 лв./ и с който имуществото на дружеството е намаляло, като задълженията са останали непогасени и са определени за несъбираеми, първоинстанционният съд е приел за доказано и наличието на причинно - следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството за процесния период и поведението на лицето като управител. По аргумент от чл. 19, ал. 9 и ал. 10 ДОПК (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г.), сегашни чл. 19, ал, 10 и ал. 11 ДОПК, е посочил, че само по себе си прехвърлянето на дружеството не съставлява недобросъвестно отчуждаване на имущество на дружеството, но е действие по отчуждаване, което в случая е извършено по изложените по-горе мотиви с цел осуетяване събиране на публичните задължения. Предвид изложеното, съдът е обосновал краен извод, че размерът на приходите от Метал Груп Индъстри ЕООД надхвърлят размера на непогасените задължения на Ли Ти Ди ЕООД за посочения период 141 075,98 лв. главница и лихви към 03.08.2021 г., поради което отговорността на И. Бакалов е определена законосъобразно съобразно правилото на чл. 19, ал. 2 ДОПК (ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.), сега чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, и на действащата разпоредба на чл. 19, ал. 4 ДОПК. По отношение дължимостта и на установеното задължение за лихви се е позовал на Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. на ВАС по т.д. 7/2019 г., ОСС, I и II колегия. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Благоевград. Изискването за действителност е основен критерий за законосъобразност на всеки административен акт и обуславя неговото правно действие. С оглед на което сред основанията за оспорване на административните актове по чл. 146 АПК, респ. чл. 160, ал. 2 ДОПК, на първо място е посочено липсата на компетентност. При липса на такава компетентност /по степен, по място, по време или по предмет/, актът би бил недействителен, т. е. нищожен. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК вменява на съда задължението служебно да извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и преценка за валидност, свързана с компетентността на издателя му. /В този смисъл решение 2092 от 17.02.2021 г., постановено по адм. дело 11292/2020 г. на Върховен администативен съд, първо отделение и решение 11538 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело 390/2021 г., Върховен административен съд, осмо отделение/. В нарушение на съдопроизводствените правила в процесния случай обаче първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест в процеса и не е указал на административния орган, че по делото липсват надлежни доказателства, които да обосноват компетентността на органа, издал оспорения РА. При постановяването на обжалваното пред настоящата инстанция решение при извършената преценка досежно компетентността на органите, издали процесния РА, първоинстанционният съд е посочил, че в жалбата отсъстват оплаквания за отмяна на обжалвания акт по чл. 146, т. 1-3 АПК и се е ограничил само с посочването на обстоятелството, че същият е издаден от от органите по приходи, на които е възложена ревизията със Заповед Р-22002218004897-020-002/22.10.2019 г., за посочените с нея задължения и период. Съобразно изложената от съда фактическа обстановка се установява, че ревизията е възложена първоначално на В. Василев и Е. Динев главни инспектори по приходите в ТД на НАП София със Заповед за възлагане на ревизия Р-22002218004897-020-001/20.08.2018 г. /л. 85 от делото/, като впоследствие със Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията Р-22002218004897-020-002/22.10.2019 г. /л. 79/ същата е възложена на М. Седевчова, ръководител на ревизията и Е. Динев главни инспектори по приходите в ТД на НАП София. Видно от съдържанието на решение 1693/02.11.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, процесната ревизия е повторна, в изпълнение на указания, дадени с решение 1196/10.08.2018 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с което е отменен РА Р-22220117006210-091-001/15.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. На основание чл. 7, ал. 3 ДОПК преписката е иззета с решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка Р-22002218004897-098-001/22.10.2019 г., издадено от органа, възложил ревизията. Описаното обстоятелство не е обсъдено от решаващия състав, като съдът се е произнесъл, без да изясни фактите по изземване разглеждането и решаването на преписка. По делото посоченото решение за изземване не е представено, като не са ангажирани и доказателства за компетентността на органа, издал същото, както и основанията за изземване по смисъла на закона. Нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК /в приложимата по време редакция ДВ бр. 105/2005 г./ гласи, че определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите, когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. В случаи като разглеждания, при образуване на ревизионната преписка и нейното изземване по чл. 7, ал. 3 ДОПК и възлагането ѝ на друг орган по приходите в тежест на приходната администрация е доказването на наличието на предпоставките на някоя от хипотезите на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В конкретния случай административният съд не е обсъдил наличието на предпоставките за изземване разглеждането и решаването на ревизионното производство от В. Василев и възлагане на правомощията по извършване на ревизията на М. Седевчова, като в нарушение на съдопроизводствените правила не е дал изрично указание на страната, която носи доказателствената тежест директора на дирекция ОДОП - София, да комплектова преписката в цялост и да представи решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК, както и доказателства, удостоверяващи наличието на основания за отвод или самоотвод или трайна невъзможност В. Василев да изпълнява служебните си задължения. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви налице ли са предвидените от закона основания за изземване на преписката от органа по възлагане и в този смисъл делото е останало неизяснено от фактическа страна. Нарушението на съдопроизводствените правила, допуснато от съда, е съществено, тъй като при недопускането му съдът може да стигне до различни правни изводи. Предвид изложеното относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на първоинстанционния съд, решението като неправилно следва да бъда отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото административният съд следва да даде указания по реда на чл. 171 от АПК на страните в процеса, конкретно да укаже на ответника доказателствената тежест за установяване факта на издаването на процесния РА от материалнокомпетентен орган и да му даде възможност да ангажира относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства и съобразно така събраните писмени доказателства да даде отговор на въпроса за издаването на оспорения акт от компетентен орган, като се произнесе и по отношение на всички останали основания по чл. 146 АПК по аргумент от чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. В случай, че не е представена цялата ревизионна преписка с оглед обстоятелството, че проведената ревизия е повторна, новият състав на АС Благоевград следва да задължи ответника по жалбата да я представи в цялост. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по въпроса за разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционият съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение