Решение № 14656 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2012 г.
ВАСVI отделение21.11.2012 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 13.02.2012 г., постановено по адм. д. № 468/2011 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. ОСЪЖДА РАЙОННА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр. Шумен да заплати на Владимир Недков Пенчев направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева. ОСЪЖДА РАЙОННА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр. Шумен да заплати на Върховен административен съд държавна такса за производството в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14656 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 10 от 13.02.2012 г., постановено по адм. д. № 468/2011 г. Административен съд гр. Шумен е отменил решение № 58/28.10.2011 г. на директора на РЗОК - Шумен, с което е отказано отпускането на скъпо струващ лекарствен продукт Bicusan, предписан по "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК" на Владимир Недков Пенчев, по заявление вх. № 95-00-842/14.10.2011 г. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 95-00-842/14.10.2011 г. при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Осъдил е РЗОК гр. Шумен да заплати на Владимир Недков Пенчев направените по делото разноски в размер на 460 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РЗОК-Шумен с оплакване за неправилност, предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Твърди, че в съдебния акт няма наведени обосновани и доказани основания за отмяна на оспорения административен акт. Неоснователен бил доводът на съда за липса на изискуема форма, изразяваща се в липса на мотиви. Мотивите били дадени от единствения правоимащ за това орган - Комисията за извършване на експертизи по чл. 78, т. 2 от ЗЗО в ЦУ на НЗОК, която взела предвид всички регламентирани по закон документи, предоставени на органа по реда на чл. 57, ал. 1 от НРДМД 2011 г. Счита, че директорът на РЗОК - Шумен няма законово право и овластеност да разглежда цитираните документи и да формира мотиви, различни от тези на Комисията по чл. 78 от ЗЗО. Позовава се на чл. 16 от утвърдените Правилата за условията и реда за работа на комисията за експертизи в РЗОК при отпускане на лекарства по "Протокола за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК" от 17.03.2011 г., според които въз основа на протокола от заседанието на комисията, директорът на РЗОК се произнася с мотивирано решение. Неправилно съдът приел, че липсата на фактически основания в оспореното решение е пречка за съдебен контрол по отношение прилагането на материалния закон, без да е посочен конкретен материален закон. Едностранчиво били възприети становището, изразено в заключението на назначения експерт и това на специализираната комисия на КОЦ-Шумен. Като допуснато съществено процесуално нарушение счита назначаването като вещо лице по делото на д-р Андонова, лекуващ лекар в КОЦ-Шумен, която била чл. на специализираните комисии, на които председател е д-р Петрова, подписала Експертното становище на комисията в КОЦ-Шумен за Владимир Пенчев, което било предпоставка за липса на обективност. Неправилно било и становището на съда за несъответствие на оспорения акт с целта на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита обжалваното решение за правилно, а доводите на касатора за неоснователни. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение, доводите на страните и намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес, а разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд гр. Шумен е постановил обжалваното решение при изяснена фактическа обстановка по спора, изложил е обосновани правни мотиви, при анализиране на събраните писмени доказателства и приетото по делото заключение на назначеното по делото вещо лице д-р Златина Андонова. Правилно съдът е отменил оспорения по делото административен акт - решение № 58/28.10.2011 г. на директора на РЗОК - Шумен, с което е отказано отпускането на скъпо струващ лекарствен продукт Bicusan, предписан по "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК" на Владимир Недков Пенчев, по заявление вх. № 95-00-842/14.10.2011 г. По делото не е спорно, че Пенчев е с диагноза "злокачествено новообразувание на простатната жлеза - аденокарцином на простатната жлеза" като от 18.01.2007 г. до 28.10.2011 г. провежда пълна андрогенна терапия с LHRH агонист и антиандроген. Подаденото от него до директора на РЗОК заявление вх. № 95-00-842/14.10.2011 г. с искане да му бъде разрешено лечение със Suprefakt и Bicusan е окомплектовано с отразените в него и изискуеми по закон документи - протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК, Експертно становище на специализираната комисия към Комплексен онкологичен център - Шумен ЕООД (КОЦ-Шумен ЕООД), декларации и изследвания. От приложения по делото Протокол № 69/ РД-23-69/17.10.2011 г. на Комисията за извършване на експертизи към РЗОК-Шумен по изискванията, утвърдени от Управителя на НЗОК за периода на действие на НРД МД-2011 г. е видно, че е гласувано решение да изпрати заявлението за разглеждане от комисията в ЦУ на НЗОК, като приложи свое становище към заявлението, каквито са изискванията на чл. 14 от приложените по делото Правила за условията и реда за работа на комисията за експертизи в РЗОК при отпускане на лекарства по "Протокола за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК" РД 16-15 от 17.03.2011 г., утвърдени от управителя на НЗОК (Правилата). Правното основание за създаване на комисията е заложено в чл. 78, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), според който Националната здравноосигурителна каса може да извършва експертиза при необходимост от: т. 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) скъпоструващи лекарствени продукти в случаите, предвидени в НРД. Следва да се приеме, че Комисията за извършване на експертизи в ЦУ на НЗОК има статут на специализиран вътрешноведомствен орган, създаден за изготвяне на експертна оценка за всеки конкретен случай, съобразно задълженията и функциите, предвидени в чл. 45 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК (отм. ДВ бр. 53 от 13.07.2012 г.). В касационната жалба се твърди, че мотивите на оспореното решение на директора на РЗОК-Шумен се съдържат в мотивите на комисията за експертизи, която е разгледала всички налични документи и отразила становището си в Протокол № 527 от 27.10.2011 г. като отказала отпускането на лекарството с аргументи, че в представената медицинска документация липсват основания за провеждане на максимална андрогенна блокада и да се продължи лечението като монотерапия със Suprefakt Depot за 6 месеца при следене периодично за PSA. Това възражение е изложено и пред първата съдебна инстанция. В хипотезата на чл. 16, ал. 2 от Правилата, когато се отказва отпускане на лекарствени продукти, безспорно директорът на РЗОК е обвързан от решението на комисията, но при наличието на обвързаната компетентност не следва да се игнорира задължението на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - актът да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилен е изводът на АС-Шумен, че изложеното от органа лаконично становище: "в представената медицинска документация липсват основания за провеждане на максимална андрогенна блокада, да се продължи лечението като монотерапия със Suprefakt Depot за 6 месеца при следене периодично за PSA", съставлява нарушение във формата на акта - липсата на фактически и правни основания за издаването му. От това следва и невъзможността съдът да провери законосъобразността на акта и съответствието му с материалния закон. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба за едностранчиво възприемане от страна на съда на заключението на вещото лице, както и твърдения за наличието на предпоставки за отвод на експерта д-р Андонова, каквито са правени и пред първата съдебна инстанция. Вещото лице носи наказателна отговорност по чл. 291 от НК за данните от депозираното заключение, за което е предупредено в съдебно заседание от 18.01.2012 г. В конкретния случай д-р Андонова е депозирала експертизата, отговаряйки на всички поставени въпроси, а изводът за необходимостта от продължаване лечението на конкретния пациент с лекарствения продукт Bicusan е аргументиран с резултатите от медицинската документация на Пенчев и стандартите за съвременния подход в медицината за лечение на заболяването му. Правилен и обоснован се явява и доводът в обжалваното решение за несъответствие на отказа с целта на закона. Съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето, всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на ЗЗО. В ал. 2 от нормата е закрепено правото на достъпна медицинска помощ, осъществявана при прилагане на изброените принципи, от които по т. 1 - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. За да бъде осъществена качествена медицинска помощ за лечението и поддържане живота на Пенчев, тя трябва да бъде извършена в степен на достатъчност при употребата на необходимите му лекарствени средства. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. При подаване на касационната жалба директорът на РЗОК не е изпълнил задължението по чл. 151, т. 3 от АПК да приложи документ за внесена държавна такса от 25 лв., поради което административният орган на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВАС дължимата държана такса, както и на Владимир Недков Пенчев направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,