Решение № 12171 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2014 г.

Решение № 12171 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6895/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, чрез юрисконсулт Ренета Луканова срещу решение № 36 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 78/2013 г. на Административен съд - Кюстендил в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца 42 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника за периода от 18.08.2010 г. до 22.04.2012 г., изразяващи се в предоставяне на некачествена и негодна храна в затвора в гр. Бобов дол, ведно с лихвата за забава в размер на законната лихва от датата на исковата молба - 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е обжалвано и в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Бисер Манолов 63 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника за периода от 27.09.2010 г. до 24.03.2012 г., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното плащане, които действия и бездействия били по предоставянето на негодна, кална питейна вода в затвора в гр. Бобов дол, както и в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Бисер Манолов сумата от 140 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника, които се изразяват в осъществен побой и физически тормоз на лишени от свобода за периода от 8.07.2011 г. до 22.04.2012 г., ведно с лихвата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба на ГДИН се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от касационния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявените от Бисер Манолов искове като неоснователни и недоказани. Ответникът - Бисер Манолов оспорва жалбата, иска от съда да я остави без уважение. Двете страни не представят нови доказателства. В останалата част решението на административния съд е влязло в законна сила, тъй като е било предмет на разглеждане по касационна жалба на Бисер Манолов, по което съдът се е произнесъл с окончателно решение № 2577 от 10.03.2015 г., с което е оставил в сила решение № 36 от 21.02.2014 г., постановено по адм. д. № 78/2013 г. на Административен съд - Кюстендил. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадената касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е допустима и основателна и следва решението да бъде отменено, като неправилно в тази част. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 АПК страна в преклузивния по чл. 211 АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението е валидно и допустимо. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касаторът Бисер Манолов е предявил пред Административен съд - Кюстендил пет обективно съединени иска против ГДИН, всеки от който с искане за присъждане на обезщетение в размер от по 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на затворническата администрация на затвора в гр. Бобов дол, където Манолов изтърпява наказание "лишаване от свобода - доживотен затвор, без право на замяна". По първият иск Манолов твърди, че за периода 18.08.2010 г. - 22.04.2012 г. чрез действията и съответно бездействията на администрацията е допуснато предоставяне на некачествена и негодна храна. Съдът е уважил по основание и частично по размер този иск, като е приел, че за сочения период ищецът е установил, че в двадесет и един случая е допуснато отклонение от състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти, съгласно утвърдените изисквания. Като е приел за установени настъпилите вреди и пряката връзка между незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация е уважил иска в размер на 42 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като до претендирания размер от 10 000 лева е отхвърлил исковата претенция. С вторият иск Манолов претендира неимуществени вреди за периода от 11.10.2010 г. до 1.02.2012 г., предизвикани от действия и бездействия на администрацията, свързани с осигуряване на съответното отопление на помещението, в което изтърпява наложеното му наказание. Този иск съдът е приел за неоснователен, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства не се е установило да са настъпили обстоятелствата, за които твърди ищецът. Третият предявен иск е за периода 27.09.2010 г. - 24.03.2012 г., в който поради незаконосъобразни действия и бездействия на ответника е предоставяна на ищеца негодна питейна вода. Съдът е приел за доказани тези твърдения, както и настъпилите неимуществени вреди и пряката връзка между тях и е осъдил ответника да заплати обезщетение на Манолов в размер на 63 лева, ведно със законната лихва, като до претендирания размер от 10 000 лева е отхвърлил иска. По четвъртия иск съдът е приел за доказано, че в седем от твърдените от ищеца двадесет случая за периода 8.07.2011 г. - 22.04.2012 г. ответникът е осъществил незаконосъобразни действия, които са нарушили спокойствието в помещенията за изтърпяване на наказанието, което е причинило на Манолов неимуществени вреди, като е присъдил обезщетение за тях в размер на 140 лева ведно със законната лихва и за размера до 10 000 лева е отхвърлил иска. Петият иск е претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода 18.08.2010 г. - 26.03.2012 г., за когато Манолов твърди, че е претърпял посочените вреди в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация, свързани с условията за провеждане на разходките на открито, както и близостта с друг лишен от свобода, който бил болен от туберкулоза. Този иск съдът е приел за неоснователен като недоказан и го е отхвърлил. С касационната жалба ГДИН обжалва решението на административния съд в частта, с която три от предявените искове съдът е приел за частично основателни и е осъдил касатора да заплати на ищеца определеното от съда обезщетение. В останалата част решението е влязло в законна сила. Първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ГДИН по иска, с който се претендира обезщетение поради предоставянето на Манолов за релевантния период на негодна питейна вода, тъй като тази дейност е в правомощията на друг субект - търговско дружество "Кюстендилска вода" ЕООД. Освен това, съдът е формирал извода си за незаконосъобразни действия на ищеца въз основа само на показанията на другия лишен от свобода Малин Крумов, като е приел безкритично показанията му, без да отчете неговата заинтересованост. Съдът е приел, че администрацията на затвора е извършила незаконосъобразни действия по предоставяне на кална и негодна питейна вода за периода от 27.09.2010 г. до 24.03.2012 г. без да е събрал доказателства за тези обстоятелства. Решението в тази част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Настоящият касационен състав намира, че не са доказани твърденията на Бисер Манолов и по останалите уважени частично искове. Несъстоятелно съдът е дал вяра на свидетелските показания относно водени бележки за състоянието и качеството на дневните хранителни дажби. По делото, освен гласните доказателства - показанията на свидетелят Крумов, са представени писмени доказателства относно формиране на качеството на дневният порцион храна за всеки лишен от свобода. Тези писмени доказателства са приети от съда и не са оспорени от ищеца. Съдът не ги е взел предвид при изясняване обстоятелствата по делото, не ги е коментирал с оглед приетото за установено и не е събрал други доказателства, които да формират извод относно направените от двете страни твърдения. Установявал е обстоятелства само въз основа на твърденията на ищеца и свидетелските показания на друг лишен от свобода, без да обсъди в съвкупност всички събрани по този въпрос доказателства. Решението в тази част е необосновано. Не са доказани и фактите, които са обосновали извод, че било нарушено спокойствието на ищеца поради нанасянето на физически побой от служителите върху други лишени от свобода, мотивирало съда да уважи частично четвъртия предявен иск. Събраните доказателства за тези обстоятелства са едностранчиви, съдът отново е възприел безкритично показанията на друг лишен от свобода, без да събере достатъчно доказателства, които да обосноват такъв извод. Решението в тази част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Когато се преценяват условията на лишаване от свобода, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно главно доказване на твърдяните от всяка от страните факти. В съответствие със законовата разпоредба на чл. 203, ал. 4 АПК, съдът е следвало да установи първо незаконосъобразност на действията, респективно бездействията на служителите от администрацията на затвора, като съгласно разпоредбата на чл. 250 и сл. и чл. 257 АПК посочи законовите разпоредби, на които противоречат. Без да установи тези обстоятелства е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието. При този изход на делото, предвид направеното искане от касатора за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно който, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството ще следва Бисер Манолов да бъде осъден да заплати на ГДИН съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение