Решение № 1347 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2019 г.

Решение № 1347 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11284/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Александрова Ананиева от град София, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 1613 от 06 февруари 2019 година, постановено по адм. дело № 62/2018 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Твърди се в искането, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, като представя заповед за настаняване № 288 от 12 май 1978 година на генералния директор на главна дирекция за изграждане на София към Софийски градски народен съвет и настанителна заповед № 260 от 06 февруари 1978 година на генералния директор на Държавна стопанско обединение "Софстрой". Иска отмяна на постановеното от Върховния административен съд, второ отделение решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът – министърът на отбраната, чрез процесуалния му представител юрк. Ц. Въргова, в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 1613 от 06 февруари 2019 година, постановено по адм. дело № 62/2018 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение е отхвърлена жалбата на И. Александрова Ананиева срещу заповед № 3 С-319/29.11.2017 година на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е разпоредено изземването на имот – частна държавна собственост от жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. И. Александрова Ананиева е страна в производството пред Върховния административен съд, второ отделение, като постановеното решение е неблагоприятно за нея. Ето защо искателят може да иска отмяна на постановеното решение. Текстът на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. В случая като нови писмени доказателства са представени заповед за настаняване № 288 от 12 май 1978 година на генералния директор на главна дирекция за изграждане на София към Софийски градски народен съвет и настанителна заповед № 260 от 06 февруари 1978 година на генералния директор на Държавна стопанско обединение "Софстрой", с които Ананиева иска да докаже, че е била настанена в апартамента преди той да бъде включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната. Тези доказателства обаче не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и е могло да бъдат представени от искателя до приключването на делото в редовното инстанционно производство. Поради това представените доказателства не могат да бъдат основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Това е така, тъй като основание за отмяна могат да бъдат само доказателства, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. В случая това не е така - всички писмени доказателства са издадени далеч преди завеждането на настоящия съдебноадминистративен спор. Следва да се отбележи и това, че освен че не са нови, представените доказателства не са и от съществено значение за изхода на делото. Това е така, защото независимо в кой период от време Ананиева е била настанена в апартамента, то това не променя обстоятелствата относно неговата собственост и липсата на валидно основание, въз основа на което искателката да владее или държи недвижимия имот – частна държавна собственост. С оглед горното, при липсата на условията за отмяна, визирани в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, искането на И. Ананиева като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия,